Айзък Азимов
Двестагодишният човек (7)

7.

Съдът би могъл също да застане на становището, че свободата няма цена, и да реши, че за никаква цена, колкото и висока да е, робот не би могъл да купи свободата си.

Простото изказване на областния прокурор, представител на онези, които се бяха противопоставили на свободата, беше: „Думата «свобода» няма смисъл, когато се прилага спрямо робот. Само човешко същество може да бъде свободно.“

Той го заяви няколко пъти, когато изглеждаше подходящо; бавно, като спускаше ритмично ръцете си на бюрото пред него, за да подчертава думите.

Малка мис поиска разрешение да говори в полза на Ендрю. Казаха цялото й име, нещо, което Ендрю никога преди не бе чувал да се произнася.

— Аманда Лора Мартин Чарни, имате думата.

— Благодаря Ви, Ваше благородие — каза тя. — Аз не съм адвокат и не зная как подходящо да се изказвам, но се надявам, че ще се вслушате в значението на думите ми, а не само в тях.

Нека да се помъчим и разберем какво означава да си свободен в случая на Ендрю. В някои отношения той и сега е свободен. Струва ми се, че вече над двадесет години никой в семейство Мартин не му е наредил да извърши нещо, което сме смятали, че той не би извършил по собствено желание.

Но ние можем, ако пожелаем, да му дадем нареждане да извърши каквото и да е, да му заповядваме колкото си искаме грубо, защото той е машина, която ни принадлежи. Защо да можем да постъпваме така, след като ни е служил толкова дълго и вярно и е спечелил толкова пари за нас? Той не ни дължи нищо повече. Дългът е само наш.

Дори и законно да ни бъде забранено да държим Ендрю в неволи, той въпреки това ще ни служи по собствено желание. Да бъде обявен за свободен ще представлява само игра на думи, но за него това ще означава много. Ще му даде всичко, а на нас няма да струва нищо.

За миг съдията сякаш подтисна усмивката си.

— Разбирам мислите ви, мисис Чарни. Факт е, че няма обвързващ закон в това отношение, няма и прецедент. Съществува обаче негласното схващане, че само човек може да притежава свобода. Мога да създам нов закон тук, при условие че не бъде отхвърлен от Върховния съд, но не съм в състояние с лекота да пренебрегна това схващане. Позволете ми да поговоря с робота. Ендрю!

— Да, Ваше благородие.

Ендрю за първи път проговори в съда и съдията за миг остана изненадан от човешкия тембър на гласа му.

— Защо искаш да си свободен, Ендрю? — запита го той. — Какво значение ще има това за теб?

— Вие бихте ли искали да бъдете роб, Ваше благородие? — отвърна Ендрю.

— Но ти не си роб. Ти си един много добър робот, гениален робот, както чувам, можеш да се изявяваш артистично. Какво повече би могъл да направиш, ако си свободен?

— Може би нищо повече от онова, което върша сега. Ваше благородие, но с повече радост. В тази съдебна зала бе казано, че само човешко същество може да бъде свободно. Струва ми се, че свободен може да бъде само онзи, който иска да бъде свободен. Аз искам да бъда свободен.

Именно това помогна на съдията да вземе решение. Съдбоносното изречение в решението му беше: „Нямаме право да откажем свобода на обект с достатъчно развит ум, за да разбере понятието и да пожелае състоянието.“

След известно време решението бе потвърдено от Световния съд.