Айзък Азимов
Двестагодишният човек (20)

20.

Народната представителка Лисинг беше значително по-стара, отколкото когато Ендрю се запозна с нея. Прозрачните й одежди отдавна бяха захвърлени. Косата й сега бе ниско остригана, а дрехите й тръбообразни. А Ендрю все още се придържаше, доколкото можеше в границите на разумния вкус, към дрехи по модата, която властвуваше, когато бе започнал да се облича преди един век.

— Стигнахме, докъдето можахме, Ендрю — каза му тя, — след почивката ще опитаме още веднъж, но честно казано, поражението ни е сигурно и цялата работа ще трябва да се изостави. Всичките ми усилия напоследък ми спечелиха само сигурно поражение при предстоящите избори.

— Зная — рече Ендрю — и това ме натъжава. На времето казахте, че ще ме изоставите, ако се стигне дотам. Защо не го направихте?

— Човек може да променя решенията си. Някак си да ви изоставя се превърна в по-голяма цена, отколкото бях готова да платя за още един мандат. И без това вече съм в законодателството повече от четвърт век. Достатъчно е.

— Няма ли начин да променим схващанията, Чи?

— Променихме схващанията на всички, които се поддават на убеждение. Останалите — мнозинството не могат да се помръднат от емоционалните си антипатии.

— Емоционалната антипатия не може да бъде причина, за да гласуваш по един или друг начин.

— Зная, Ендрю, но те не изтъкват емоционалната антипатия като причина.

— Щом всичко се свежда до мозъка — поде предпазливо Ендрю, — трябва ли да стесним въпроса само до клетки срещу позитрони? Не бихме ли могли да ги принудим на функционална дефиниция? Трябва ли да казваме, че даден мозък е съставен от това или онова? Не можем ли да кажем, че даден мозък е нещо — каквото и да е, — което е способно на определено ниво мисъл?

— Няма да мине — рече Лисинг. — Твоят мозък е изработен от хора, а човешкият не е. Твоят мозък е произведен, а човешкият е израсъл. За всяко човешко същество, което желае да запази преградата между себе си и робота, тези разлики са стоманена стена, висока и дебела цял километър.

— Ако можехме да се доберем до източника на антипатията им… до самия източник…

— След всичките тези години — тъжно го прекъсна Лисинг, — все още се опитвате да разберете разумно човешките същества. Бедни Ендрю, не се гневете, но именно роботът у вас ви подвежда по тази посока.

— Не зная — поде Ендрю. — Да можех само… да се реша…