Метаданни
Данни
- Серия
- Разкази за роботи
- Оригинално заглавие
- The Bicentennial Man, 1956 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Хрусанов, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 31 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Публикувано в списание „Наука и техника“, броеве 32,33,34,35,36,37,38/1979 г.
История
- — Корекция
- — Добавяне
- — Корекция
2.
Ендрю приличаше много повече на робот, когато го… произведоха. Тогава беше дотолкова робот, доколкото и всички други съществуващи по онова време роботи, добре проектиран и функционален.
Беше се справил добре в дома, където беше заведен в онези дни, когато роботи в домакинството, а и по цялата планета бяха рядкост.
В къщата живееха четирима: Сър, Маам, Мис и Малка мис. Естествено, той знаеше имената им, но никога не ги употребяваше. Сър беше Джерълд Мартин.
Неговият сериен номер беше НДР… Забрави цифрите. Разбира се, това беше много отдавна, но ако би искал да ги помни, не можеше да забрави. Не бе пожелал да запомни.
Малка мис първа го нарече Ендрю, защото не можеше да използува буквите, и всички останали я последваха.
Малка мис… Бе живяла деветдесет години и отдавна бе починала. Веднъж се бе опитал да я нарече Маам, но тя не му бе позволила. Тя бе останала Малка мис до последния си ден.
Ендрю бе конструиран да изпълнява задълженията на прислужник, камериер, лакей. Това бяха дни на експериментиране — за него и всъщност за всички роботи навсякъде, с изключение на роботите в индустрията и станциите извън Земята.
Мартинови му се радваха и половината време той не можеше да си върши работата, защото Мис и Малка мис предпочитаха да играят с него.
Мис първа разбра как може да се постигне това.
— Заповядваме ти да играеш с нас, а ти трябва да изпълняваш заповедите — каза тя.
— Съжалявам, Мис — отвърна Ендрю, — но предшествуващата заповед от Сър би трябвало да се изпълни с предимство.
— Татко каза само, че се надява да се заемеш с почистване — възрази Мис. — Това не е кой знае каква заповед. Аз ти заповядвам.
Сър нямаше нищо против. Той обичаше Мис и Малка мис дори повече, отколкото ги обичаше Маам, а Ендрю също ги обичаше. Поне ефектът, който оказваха върху действията му, при човешко същество щеше да бъде наречен резултат от обич. Ендрю мислеше за това като за обич, защото не знаеше друга дума, с която да го изрази.
Именно за Малка мис Ендрю изряза от дърво пандатив. Тя му бе наредила да го направи. Изглежда, Мис бе получила пандатив от слонова кост за рождения си ден и Малка мис не се чувствуваше много щастлива от това. Тя имаше само парче дърво, което даде на Ендрю заедно с малък кухненски нож.
Той бе направил бързо украшението и Малка мис каза:
— Хубаво е, Ендрю. Ще го покажа на татко.
Сър не можеше да повярва.
— Откъде го взе в действителност, Манди? — Така наричаше той Малка мис. Когато Малка мис го увери, че му казва истината, той се обърна към Ендрю. — Ти ли направи това, Ендрю?
— Да, сър.
— И модела ли го измисли?
— Да, сър.
— Откъде прекопира модела?
— Това е геометрична форма, сър, която отговаря на влакнестия строеж на дървото.
На следващия ден Сър му донесе друго, по-голямо парче дърво и електрически вибронож.
— Направи нещо от това, Ендрю — нареди му той. — Каквото пожелаеш.
Ендрю се зае със задачата, а Сър го наблюдаваше, после дълго гледа готовото произведение. След това Ендрю вече не прислужваше на масата. Вместо това му наредиха да чете книги за конструиране на мебели и той се научи да прави шкафове и бюра.
— Това са поразяващи произведения, Ендрю — заяви Сър.
— Приятно ми е да ги правя, сър — отвърна Ендрю.
— Приятно ти е?
— Някак си веригите на мозъка ми провеждат по-леко. Чувал съм ви да употребявате думата „приятно ми е“ и начинът, по който я използувате, отговаря на това, което чувствувам. Приятно ми е да ги правя, сър.