Линда Хауърд
Независима съпруга (10)

ДЕСЕТА ГЛАВА

Чувството, че бе постигнала нещо, което изпита, докато гледаше последната страница от ръкописа си, надминаваше всичко, което бе изпитвала като журналист. Книгата бе завършена! Тя вече не бе плод на въображението й, а съществуваше и имаше своя идентичност! Сали знаеше, че й предстои още много работа — четене, коригиране, пренаписване, ала сега книгата бе завършена. Ръката й сама посегна към телефона. Искаше да се обади на Рай и да сподели този момент с него. Но й се зави свят и тя падна безсилно на фотьойла.

Замайването бе само моментно, ала когато премина, Сали остана където си беше. Импулсивното желание да позвъни на Рай бе избледняло. Това бе четвъртият пристъп тази седмица… Разбира се. Защо не се бе сетила? А може би през цялото време бе знаела, само дето досега не бе позволявала на тази мисъл да излезе на повърхността. Книгата изискваше цялото й внимание, цялата й енергия, и Сали се бе хвърлила да я довърши. И в момента, в който я бе довършила, подсъзнанието й бе дало знак, че знае за бременността.

Погледна към календара на бюрото и реши, че трябва да се е случило през първата нощ в Сакария.

— Какво друго би могло да бъде? — измърмори си под носа. Това бе първият път от седем години насам, когато Рай я бе докоснал, и тя веднага бе забременяла. Усмихна се самоиронично, после, когато взе календара да изчисли седмиците, усмивката й стана по-мека. Детето трябваше да се роди в началото на пролетта и Сали помисли, че това бе прекрасна поличба, ново начало.

Бебето щеше да оживее, тя го знаеше. Това бе нещо повече от един нов живот, това бе заздравяване на техния брак, още една връзка между нея и Рай. Той сега щеше да бъде прекрасен баща, много по-добър, отколкото би бил преди години. Сега щеше да се радва на детето си.

После леко се намръщи. По график заснемането на документалния филм трябваше да започне следващия месец и Рай възнамеряваше да я вземе със себе си. Ако разбереше, че е бременна, можеше да промени мнението си. Значи нямаше да му казва, преди да се върнат! Нямаше намерение да го пусне да замине без нея, това би било повторение на ранните им дни, а не бе достатъчно сигурна нито в себе си, нито в него, че ще издържат на една дълга раздяла.

Сети се, че има много неща, които ще трябва да свърши преди това. Първо и преди всичко трябваше да отиде на лекар, за да е сигурна, че всичко бе нормално и че пътуването нямаше да навреди на бебето, и да започне да взема препоръчаните витамини. Освен това трябваше да си купи нови дрехи, защото докато свърши заснемането, сигурно вече нямаше да влиза в сегашните си дрехи. Представи си себе си закръглена и поклащаща се като гъска и се засмя. Рай бе пропуснал по-голямата част от първата й бременност, но сега Сали щеше да настоява той да й помага да прави всички онези дребни неща, които преди трябваше да успява да прави сама — например ставането от леглото.

От всички вечери, когато Рай можеше да закъснее, помисли тя, точно тази ли трябваше да, избере? Той се обади в пет часа и й каза, че вероятно ще се върне към осем или по-късно.

— Вечеряй без мен, бебчо. Ала ми запази нещо топло. Едва ли ще мога да преживея един сандвич.

Сали преглътна разочарованието си и се съгласи, после на шега предложи:

— Имаш ли нужда от помощ? Имам опит в гонене на срокове.

— Не знаеш колко ме изкушава предложението ти — въздъхна Рай. — Но по-добре поработи вместо това върху книгата, а аз ще се върна веднага щом мога.

— Днес довърших книгата — съобщи му тя и пръстите й се стегнаха около слушалката. — Затова тази вечер ще си почивам. — Бе решила да му го каже, когато прекрачи прага, ала не можеше да чака толкова дълго.

— Какво си направила? О, по дяволите! — възкликна той с отвращение и устните й затрепериха от изненада и обида. После продължи и Сали отново засия: — Трябваше да те заведа някъде да празнуваме, вместо да работя до късно. Но ще се върна колкото мога по-рано и ще си направим едно частно празненство, ако разбираш за какво говоря.

— Мислех, че си много уморен — засмя се тя и неговият смях отекна като ехо в слушалката.

— Уморен съм, ала не съм умрял — отговори Рай дрезгаво. — Ще се видим след няколко часа.

Сали с усмивка остави слушалката. След като изяде самотната си вечеря, взе един душ и седна в кабинета да препрочита книгата, като нанасяше поправки и изменения в полетата. Тази работа така я погълна, че когато чу ключа на Рай в ключалката, се изненада колко бързо бе минало времето. Остави ръкописа и скочи, но й се зави свят и трябваше да се хване за облегалката на стола. Просто трябваше да помни да се движи по-бавно.

Рай влезе в кабинета и като огледа облеклото й, прозрачна тъмносиня нощница и халат в същия цвят, измореното му лице грейна в усмивка. Той хвърли сакото си, свали разхлабената си вече вратовръзка и тръгна към нея, като разкопчаваше в движение ризата.

— Сега разбирам колко е хубаво човек да се прибира вкъщи, където жена му да го чака по нощница — отбеляза Рай, обви ръце около нея и я привлече за целувка. — Като инжекция адреналин.

— Недей да свикваш — предупреди го тя. — Просто се изкъпах по-рано, защото нямах какво друго да правя. Много ли си гладен?

— Да-а — провлачи той. — Нали няма да ме караш да чакам?

— Знаеш, че имах предвид ядене! — засмя се Сали и тръгна към вратата. — Измий се, докато сложа масата. Всичко е още топло.

— Не си прави труда да сервираш в столовата — подвикна Рай след нея. — В кухнята ще ни е по-удобно.

Тя се съгласи и той дойде в кухнята. Докато ядяха, обсъждаха книгата й. Рай вече бе говорил с един познат литературен агент и искаше да предадат книгата, преди да заминат за Европа.

— Ала тя не е готова — възрази Сали. — Вече започнах да правя корекции, за да се препечата.

— Искам да я дадем сега — настоя той. — Това е груба чернова и тя няма да очаква в момента да е идеално.

— „Тя“ ли? — наостри уши Сали.

— Да, тя — засмя се Рай и сивите му очи блеснаха. — Прилича на кльощав булдозер на име Барбара Хоупуел и е с двадесет години по-възрастна от мен, така че можеш да си прибереш ноктите.

Сали го изгледа. Имаше чувството, че той съзнателно предизвиква ревността й, а не й се искаше да му дава такова предимство.

— Защо толкова бързаш?

— Защото не искам да се притесняваме за книгата, докато сме в Европа. Наеми машинописка, прави каквото щеш, но искам, преди да заминем, книгата да ти се махне от главата.

Тъй като се бе подразнила, че се бе подигравал с ревността й, тя опря лакти на масата и му върна:

— А не ти ли е минавала през ум мисълта, че сега, както съм свършила книгата, може да ми е скучно да се въртя цял ден тук? Трябва да почна да си търся работа, не да се разхождам из Европа.

Ако бе искала да го ядоса, бе надминала всичките си очаквания. Рай побледня, после на скулите му изби червенина. Стовари вилицата върху масата, изправи се, хвана я за китката и я издърпа да стане и тя.

— Никога не пропускаш възможност да завъртиш ножа, а? — изръмжа дрезгаво. — Понякога ми идва да ти извия врата. — Дръпна я рязко към себе си и брутално се впи в устните й, без да й дава възможност да каже нещо, дори да бе измислила какво. После, докато устните им още бяха слети, той я подхвана с една ръка под коленете и я понесе леко.

Сали трябваше да се вкопчи в него. От бързото му движение главата й тревожно се завъртя и имаше чувството, че може да припадне. Не можеше да разбере нито защо Рай реагира така бурно, нито какво имаше предвид за завъртането на ножа. Само знаеше, че го бе ядосала, без да има такова намерение, и му предложи единственото успокоение, което можеше — отговора на своите устни и тяло. Той прие настървено предложението, натискът на устните му от болезнен стана подмамващ и накрая я отнесе в спалнята.

По-късно тя лежеше, сгушена сънливо в него, загърната в сигурността на неговия неповторим мъжки аромат и в топлината на близостта му, а Рай лениво я галеше по корема и я целуваше по рамото.

— Причиних ли ти болка? — попита той и Сали го успокои, че не. — Това е добре. Не бих искал да… — Замълча и след малко продължи: — Не мислиш ли, че е време да ми кажеш за бебето?

Тя бързо скочи и с разширени очи се обърна да го погледне.

— Откъде знаеш? — попита изненадано. — Аз самата разбрах едва днес.

Рай премигна, сякаш го бе раздрусала, после отметна глава на възглавницата и избухна в смях.

— Трябваше да се сетя! — Привлече я да легне на гърдите му и отметна косите от лицето й. — Ти беше толкова увлечена от книгата си, че не знаеше кой ден е. Аз разбрах, миличка, защото не съм напълно неграмотен и мога да броя. Мислех, че нарочно криеш от мен, за да не ми доставиш удоволствието да знам, че си бременна.

— Ама ти ме мислиш за много добър човек — измърмори Сали сърдито, обърна глава и шеговито, ала силно заби зъби в рамото му. Той извика от болка и тя веднага целуна раната, но се оправда: — Заслужи си го.

— Този път ще ти се размине, като се има предвид деликатното ти положение. — Рай повдигна главата й за целувка, която доста се проточи.

— Всъщност — призна Сали след малко, — още нямаше да ти кажа.

Рай хвана бързо брадичката й и я принуди да погледне към него.

— Защо?

— Защото искам да дойда с теб в Европа — обясни тя простичко. — Страхувах се, че ще ме накараш да остана тук, ако разбереш, че съм бременна.

— Няма никакъв шанс. Не бях с теб преди, но имам намерение да бъде с теб през всеки ден от тази бременност. С твое разрешение, госпожо Бейнс, ще бъда с теб дори докато се ражда нашето дете.

Сърцето й спря, после заби бързо. Прекалено развълнувана да говори, Сали скри лице в рамото му и отчаяно го прегърна. Въпреки всичко, което някога бе казал и всичко, което никога не бе казвал, тя започна да се надява, че наистина не му бе безразлична.

— Рай… О, Рай! — прошепна с пресекващ глас.

Той изтълкува погрешно причината за вълнението й, прегърна я и я погали по главата.

— Не се тревожи — прошепна в косите й. — Този път всичко ще е наред, обещавам ти. Ще намерим най-добрия родилен дом в щата. Ще имаме пълна къща с деца, само чакай и ще видиш.

Сали се притисна към него и помисли, че би била щастлива и само с това дете, стига да оживее. Това и любовта на Рай биха направили живота й пълноценен.

Във водовъртежа на подготовката за пътуването до Европа, включваща приготвянето не само на нейните дрехи, а и на Рай, който все по-често работеше до късно, за да остави всичко в ред, преди да замине, и последните корекции на книгата, през следващите няколко седмици Сали изобщо нямаше време да мисли. Докторът я бе уверил, че е в идеална форма, макар че би й се отразило добре да наддаде няколко килограма, и че бебето се развива нормално. Той също бе за заминаването за Европа, стига тя да не забравяше да се храни както трябва.

Не помнеше някога да бе била по-щастлива. Само преди четири месеца мислеше, че Рай не означава нищо за нея, и че всичко, което иска, е да се освободи от ограничаващото му влияние. И досега понякога кипваше от властните му методи, които бе използвал, за да възстанови положението й на негова съпруга, ала през повечето време бе доволна, че той знаеше как да не приема отказите й. Сега бе по-силно влюбена в него, отколкото бе била някога като неуверено момиче, защото през седемте години далеч от него характерът й бе укрепнал. Чувствата й бяха по-силни, мислите и емоциите по-зрели. Сега Рай се държеше така, сякаш никога не искаше да я изпуска от поглед и изглеждаше толкова горд с детето, което тя носеше, че Сали понякога си представяше как би окачил на врата й табела, оповестяваща състоянието й.

Бедата ги връхлетя без предупреждение една седмица преди заминаването. Бе един от онези красиви като картина есенни дни, когато слънцето бе топло, а небето яркосиньо, но въпреки това въздухът недвусмислено миришеше на приближаващата зима. Сали направи една последна обиколка по магазините с твърдото решение, че наистина ще е последната, и отнесе покупките си у дома. Чувстваше се великолепно, очите й светеха, а кожата й излъчваше здраве. Докато прибираше нещата, които бе купила, се усмихваше.

Сетивата й винаги бяха нащрек, ала въпреки това не усети нищо, когато на вратата се позвъни и тя извика на госпожа Хърман:

— Аз ще отворя, наблизо съм.

Отвори с усмивка вратата, но когато видя насреща си Корал Уилямс, усмивката й угасна. Манекенката изглеждаше красива, както винаги, ала съвършеното й лице имаше измъчено изражение, от което Сали притеснено се запита дали Рай не бе сбъркал, дали Корал не страдаше, задето бе престанал да се вижда с нея.

— Здравейте — поздрави тя Корал. — Ще влезете ли? Мога ли с нещо да ви бъда полезна?

— Благодаря — отговори почти нечуто Корал, мина покрай нея и спря нерешително във фоайето. — Аз… Рай тук ли е? Опитах се да му се обадя по телефона, но секретарката му каза, че е извън службата и аз помислих, че може би… — Гласът й пресекна и гърлото на Сали се сви от съжаление. Тя прекалено добре знаеше какво бе да страдаш от липсата на любовта на Рай и не знаеше какво да направи. Съчувстваше на Корал, ала нямаше намерение да й отстъпи Рай, дори той да искаше.

— Не, няма го — отговори Сали. — Тези дни често е извън службата. Много е зает с подготовката на пътуването до Европа.

— Европа! — Корал силно пребледня и само умело поставеният й грим придаваше някакъв цвят на страните й. Тя и без това бе неестествено бяла, а строгата черна рокля само подчертаваше хлътналите й бузи и изобщо крехката й физика.

— Ще снима един документален филм — обясни Сали. — Очакваме, че ще е там около три месеца.

— Той… Той не може! — избухна Корал и сви юмруци.

По гърба на Сали неочаквано полазиха тръпки и тя несъзнателно изправи рамене в очакване на удара.

— Какво искате от Рай? — попита направо.

Корал също се напрегна и погледна към нея от своята височина.

— Извинете, това е нещо лично.

— Не приемам. Ако засяга Рай, засяга и мен. Той наистина е мой съпруг, нали знаете — добави Сали саркастично.

Корал трепна, сякаш Сали бе отбелязала точка, после се овладя и отговори презрително:

— Голям съпруг, няма що! Наистина ли мислите, че изобщо се е сещал за вас, докато бяхте разделени? Както се казва, далеч от очите, далеч от сърцето. Не можеше да е по-вярно за Рай. Той всяка вечер беше с различна жена, докато не срещна мен.

Сали потрепери от внезапното бясно желание да стовари един юмрук право в съвършената уста на Корал. Жената не казваше нищо повече от това, което самата тя винаги бе мислила, макар тайно толкова да й се искаше да повярва в клетвите на Рай, че отношенията му с други жени са били чисто платонически. Определено не можеше да осъжда поведението му, след като отново живееше с него. Една жена не можеше и да мечтае за по-внимателен съпруг.

— Знам всичко за отношенията ви с Рай — отговори Сали твърдо. — Когато ме помоли да се върна при него, той ми разказа всичко.

— О, така ли? — изсмя се пронизително Корал. — Съмнявам се. Със сигурност има някои подробности, които са още тайна.

Изведнъж на Сали й омръзна и тя отвори вратата.

— Извинете, но ви моля да си тръгнете. Рай е мой съпруг и аз го обичам. Не се интересувам какво е било миналото му. Съжалявам за вас, защото сте го загубили, ала фактите са си факти и би трябвало да ги приемете. Той няма да се върне при вас.

— Защо сте толкова сигурна? — изкрещя Корал, изгубила самообладание, и лицето й се изкриви от ярост. — Когато чуе това, което имам да му казвам, ще се върне! Ще ви остави, без да му мигне окото.

За момент Сали се смути от увереността й, после си помисли за детето в утробата си и разбра, че Рай никога не би я изоставил сега.

— Едва ли — възрази меко, преди да изиграе своя коз. — Аз съм бременна. Нашето дете ще се роди през март. Не вярвам всичкият ви чар да може да се сравни с това.

Корал залитна, сякаш всеки момент щеше да припадне, и Сали я погледна разтревожено, но тя се овладя и избухна в истеричен смях.

— Чудесно! — успя да произнесе, когато най-после си пое дъх. — Да беше и Рай тук, и това щеше да е най-голямата комедия на годината!

— Не знам за какво говорите — прекъсна я Сали, — ала мисля, че е най-добре да си тръгнете. — Злорадото изражение на Корал я смущаваше и тя искаше само тази жена да си отиде, за да я остави сама и да възстанови спокойната си самоувереност.

— Не бъдете толкова сигурна в себе си! — пламна Корал. Омразата бе ясно изписана на лицето й. — Успяхте да събудите интереса му, като се правихте, че не искате да имате нищо общо с него, но със сигурност досега сте разбрала, че той не е способен да остане верен на една жена! Разбирам го, някои мъже просто са такива, и аз го обичам въпреки слабостта му към други жени. Готова съм да му позволя малките забежки, стига да се връща при мен, а вие за по-малко от година ще го отегчите до смърт. И не си мислете, че бебето има някакво значение за него.

Зад гърба на Корал Сали видя госпожа Хърман, която с намръщено и загрижено лице слушаше тирадата на Корал. Инстинктивно, за да няма свидетел на гнусната сцена, която Корал разиграваше, Сали отвори вратата и отсече:

— Махайте се!

— О, с удоволствие — подсмихна се Корал. — Ала не си мислете, че всичко ще е на вашето! Повдига ми се от жени като вас, които винаги се правят на толкова сигурни в себе си и си пъхат носа където не им е работа, като си въобразяват, че някои мъже им се възхищават! Ето затова Рай ви спря от задгранични командировки, каза, че се правите на глупачка, като се опитвате да се държите като мъж. А сега си въобразявате, че сте кой знае какво, само защото сте бременна. Това не е нищо особено, Рай го бива да забременява жените! — Сали неволно се олюля. Не бе съвсем сигурна, че разбира за какво говори Корал. Внезапно пребледнялото й лице изглежда достави известно удовлетворение на Корал, защото тя отново се усмихна и избълва: — Точно така! Детето, което носите, не е единственото дете, което Рай е направил. Аз също съм бременна и също от Рай. Бременна във втория месец, мила, така че какво означава това за вашия идеален брак? Казах ви, той винаги се връща при мен!

След като нанесе своя удар, Корал излезе царствено. Без да разбира напълно какво бе казала тя, Сали затвори вратата зад нея със студено самообладание и погледна към госпожа Хърман, която от ужас бе притиснала ръка към устата си.

— Госпожо Бейнс… — задъха се тя с натежал от съчувствие глас. — О, госпожо Бейнс!

Чак тогава Сали осъзна какво означаваха думите на Корал. Тя бе бременна и детето бе от Рай. Бременна във втория месец, така бе казала. Значи той не само бе излъгал за отношенията си с нея, а ги бе продължил и след като се бяха събрали отново. Със смътен ужас Сали си спомни за всички онези вечери, когато Рай казваше, че работи до късно. Никога не си бе и помислила да му се обади в службата и да го провери. За нея би било обидно, ако той я проверяваше, така че бе проявила към него същото уважение, а Рай бе злоупотребил.

Вцепенено мина покрай госпожа Хърман и отиде в спалнята, спалнята на Рай, където бе преживяла толкова щастливи нощи в прегръдките му. Погледна към леглото и разбра, че не можеше да понесе да спи отново там.

Без да мисли, смъкна от гардероба куфара и започна да хвърля в него нещата, които бе накупила за Европа. Имаше пари и имаше къде да отиде. Нямаше никаква причина да остане тук и минута повече.

Спря за миг при мисълта за ръкописа, но той бе на сигурно място в ръцете на Барбара Хоупуел и по-късно щеше да се свърже с нея. По-късно… Когато можеше да понесе отново да мисли, когато утихнеше болката от пищящата агония, която я разкъсваше в момента.

Когато изнесе куфарите в коридора, намери там госпожа Хърман, която кършеше ръце от вълнение.

— Госпожо Бейнс, моля ви, не си тръгвайте така. Опитайте се да се разберете… Мъжете са си мъже. Сигурна съм, че има някакво обяснение.

— Вероятно има — съгласи се Сали уморено. — Рай много го бива по обясненията. Ала точно в момента не ми се слуша. Тръгвам си. Ще отида на някое тихо и спокойно място, където ще мога да си родя бебето, и не искам да мисля за моя съпруг и неговата любовница.

— Но къде ще бъдете? Какво да кажа на господин Бейнс? — попита икономката.

— Какво да му кажете? — Сали спря и се замисли за момент, ала не й дойде наум никакво съобщение, което би могло да изрази състоянието й. — Кажете му… Кажете му какво се случи. Не знам къде отивам, но знам, че не вярвам някога да искам да го видя отново. — И тя тръгна към вратата.