Лиман Франк Баум
Вълшебникът от Оз (14)

Спасението

Страхливият лъв много се зарадва, когато научи, че Злата магьосница се е стопила от една кофа вода. Дороти отключи вратичката на неговия затвор и го пусна на свобода. Двамата отидоха в двореца. Дороти веднага събра всички мигащи и им каза, че вече не са роби.

Голяма беше радостта на жълтите мигащи, защото в продължение на много години Злата магьосница ги бе карала да работят непосилно и се бе отнасяла с тях много жестоко. Те обявиха този ден за празник и го прекараха в пируване и танци.

— Ако нашите приятели Плашилото и Тенекиеният дървар бяха с нас — каза Лъвът, — щях да бъда безкрайно щастлив.

— Мислиш ли, че бихме могли да ги спасим? — каза загрижено момичето.

— Може да опитаме — отвърна Лъвът.

Тогава те повикаха жълтите мигащи и ги попитаха дали не биха им помогнали да спасят приятелите си. Мигащите с радост заявиха, че ще направят всичко, което е по силите им, за Дороти, тъй като тя ги е освободила от робство. Тогава тя събра неколцина, които й се сториха най-оправни, и тръгнаха. Вървяха през целия ден, а и на другия, докато стигнаха до скалистата падина, където лежеше Тенекиеният дървар, целият сплескан и огънат. Брадвата беше до него, но острието бе ръждясало, а дръжката — счупена.

Мигащите нежно го вдигнаха и го понесоха към двореца. Дороти проля сълзи за тъжната съдба на своя стар приятел, а Лъвът беше сериозен и тъжен. Когато пристигнаха в двореца, Дороти попита:

— Има ли сред вашите хора някой добър тенекеджия?

— О, да! Имаме добри тенекеджии.

— Доведете ги при мен!

Тенекеджиите дойдоха и донесоха в една кошница всичките си инструменти.

— Можете ли да оправите тези вдлъбнатини на Тенекиения дървар — попита ги Дороти, — да му върнете предишния вид и да го споите навсякъде, дето има нужда?

Тенекеджиите разгледаха внимателно Дърваря и отговориха, че могат да го оправят така, че да стане, както е бил преди. Те веднага се заловиха за работа в една от жълтите стаи на двореца. Работиха три дни и четири нощи, чукаха и огъваха, извиваха и спояваха, лъскаха и блъскаха краката, тялото и главата на Тенекиения дървар, докато му върнаха предишния вид. Ставите му сега се движеха по-добре от всякога. Разбира се, наложи се да му направят няколко кръпки, но понеже работата беше свършена добре и Дърварят не беше суетен, той не им обърна внимание.

Когато най-сетне влезе в стаята на Дороти да й благодари, задето го бе спасила, той бе толкова развълнуван, че заплака от радост, и Дороти трябваше внимателно да избърше с престилката си всяка сълзица по лицето му, за да не ръждясат ставите му. А същевременно и нейните сълзи се лееха бързо и обилно от радост от новата среща с приятеля й. Дороти нямаше нужда да бърше своите сълзи. А пък Лъвът толкова често бършеше очите си с пискюлчето на опашката си, че то съвсем се измокри и той бе принуден да отиде на двора и да стои на слънце, докато се изсуши.

— Ако и Плашилото беше с нас — каза Тенекиеният дървар, след като Дороти му разказа всичко, което се беше случило, — щях да бъда напълно щастлив.

— Ще се опитаме да го намерим — каза момичето.

Дороти повика мигащите да й помогнат. През целия ден и част от следващия те вървяха и вървяха, докато стигнаха до високото дърво, в чиито клони крилатите маймуни бяха подхвърлили дрехите на Плашилото.

Дървото беше много високо, а стъблото — толкова гладко, че никой не можеше да се покатери по него. Обаче Дърварят веднага съобрази:

— Аз ще отсека дървото и тогава ще можем да вземем дрехите на Плашилото.

Докато тенекеджиите бяха ремонтирали Дърваря, друг мигащ, който беше златар, бе направил дръжка от злато и я бе поставил на брадвата на Дърваря на мястото на счупената дръжка, а трети пък бе изшлайфал брадвата и тя бе блеснала като полирано сребро.

Речено — сторено. Тенекиеният дървар почна да сече дървото и скоро то се строполи с трясък. Дрехите на Плашилото паднаха от клоните и се търколиха на земята. Дороти ги вдигна и заръча на мигащите да ги занесат в двореца и да ги натъпчат с хубава чиста слама. И ето ти го Плашилото — същото както преди! То им благодари многократно, задето го бяха спасили.

Сега бяха пак всички заедно. Дороти и приятелите й прекараха няколко щастливи дни в Жълтия дворец, където разполагаха с всички удобства. Но един ден момичето си спомни за леля Ем и каза:

— Трябва да се върнем при Оз и да поискаме да изпълни обещанието си.

— Да — зарадва се Дърварят, — най-после ще получа сърце.

— А аз — мозък — добави Плашилото.

— А аз ще се сдобия със смелост — каза Лъвът.

— А аз ще се върна в Канзас — извика радостно Дороти. — О, нека още утре да тръгнем за Изумрудения град.

Така и решиха. На следващия ден събраха всички мигащи и се сбогуваха с тях. Мигащите много съжаляваха, че те си отиват. Бяха обикнали тъй много Тенекиения дървар, че го помолиха да остане при тях и той да управлява Жълтата западна страна. Но като разбраха, че всички твърдо са решили да заминат, подариха на Тото и на Лъва по един златен гердан, а на Дороти — прекрасна гривна, обсипана с диаманти. На Плашилото дадоха бастун със златна дръжка, за да се подпира, та да не се препъва. А Дърваря дариха със сребърна масльонка, инкрустирана със злато и скъпоценни камъни.

Всеки от пътниците им благодари с по едно хубаво слово и след това се ръкуваха поред с мигащите, та чак ръцете ги заболяха.

Дороти отвори шкафа на магьосницата и напълни кошничката си с храна за из път. Тогава съзря златната шапка, сложи я на главата си и видя, че напълно й подхожда. Тя нищо не знаеше за магическата й сила, но я хареса и реши да я задържи, а своята сложи в кошничката.

Сега вече бяха готови за път и поеха към Изумрудения град. Мигащите ги изпратиха с трикратно „Ура“ и с много благопожелания.