Таньо Клисуров
Летящото килимче

Как вярвах в теб! Днес ходя пеш,

детинско чудо.

Къде ли ще ме заведеш?

Ти си заблуда.

 

Разбрах го с хладен разум аз,

добих закалка.

Не влагам вече много страст.

Мечтая малко.

 

Такъв съм: твърде помъдрял

за всичко сложно.

Фантазиите съм презрял.

И тебе — тоже.

 

Не си транспорт необходим —

отиване и връщане.

За мене просто си килим

от хола вкъщи.

 

В неделя на едно въже

те мятам в двора

и както другите мъже

те бия без умора.

 

Тъй да ти отмъстя без страх

аз не пропущам.

А всъщност гълтам облак прах

от своите обуща.