Владимир Колев
Бялата зима на аристократите (15)

XV.

Свободата — това е възможността да се движиш във всички посоки. На разстояния, които ти искаш.

Затова има граници на физическата свобода. Границите на ума се простират доста по-надалеч от физическите. А духът просто няма граници. Макар че неговите прозрения могат да носят не само радост.

Получих бутилка селска ракия с автентичен цвят на уиски. Кое от студентския стол, кое от запазени за такива хубави случаи запаси — на масата имаше каквото трябва. Пийвахме си кротко от великолепната сливова ракия и си говорехме. Няма да възпроизвеждам целия разговор, а само части от него.

Бяхме стигнали до момента, когато Яни дремеше, два колежки си говореха за унисекса във философски план като възможен вариант за развитието на човечеството, а Нено ме водеше за носа с някаква термодинамична теория за възникването на раковите образувания. Вече не мога да си спомня същността на тази теория, но тогава ми беше много интересно. И ми звучеше съвсем убедително.

По едно време в стаята влезе колега, студент по биология. От няколкото бегли засичания знаех какво има в главата си и в какви форми го вади оттам. Не ми беше интересен, защото от устата му излизаха само думи, които вече бях чел и чувал.

Никой не се зарадва особено на появата му. Но и никой не му изръмжа. Беше удобна мишена за остроумия даже и на посредствен заядливец. Първото нещо, което щеше да направи — да откаже ракията. Защото, алкохолът…

Така и стана.

Все пак човекът приседна и си наля някакъв сок. Скромно отказа да си вземе кюфте. И с това предизвика първата реплика на Нено. Той обясни, че понякога нямал нищо против скромните. Особено когато кюфтетата са малко.

Кюфтетата въобще не бяха малко, Нено не беше стиснат и това си беше чиста проба заяждане.

За да дам насока на разговора, подхвърлих, че Нено не е прав. Доста нависоко в ценностната скала стои споделеният с ближния хляб. Защо да не поставим там и споделеното кюфте?

Ася, една от колежките спря за момент сладката приказка с приятелката си и ни погледна с онзи типичен поглед на жена, която гледа на мъжете край себе си като пораснали деца.

— Момчета, не бъркате ли процеса на хранене с тематика от философията. Погледнете на въпроса по-прагматично. Ако има някакъв проблем, той е чисто технологичен. Казали са го хората, че човек е това, с което се храни. И с това се изчерпва цялата сложност на темата.

Нено веднага се съгласи показно с нея:

— Така е. Права е госпожицата. Ако ядеш краставици, ставаш на краставица. Ако ядеш пъпеши — ставаш пъпеш. Ако гризкаш телешко — ставаш теле и така нататък.

Яни излезе за момент от дрямката си с реплика:

— Щом е така, ставам канибал. Ще ям само хуманисти и интелектуалци… — и отново задряма.

Ася махна с ръка. Жестът можеше да бъде изтълкуван най-общо като: „Абе, трошете си главите, като не разбирате какво ви се говори!“.

Биологът изтърпя думите, чрез които се отичаше дребнотемието на въпроса. Явно се интересуваше от темата в по-философски план. Оцени подадената ръка и се съгласи с мен, като приравни и по някаква своя си скала комата и кюфтето. Не се усети, че това е пас, подаден не към него.

Нено попита разсеяно:

— По коя класификация оценявате така високо тия обикновени продукти, предназначени за гладния търбух?

Биологът го погледна с чувство за превъзходство.

— По една по същество общовалидна класификация на стойностите. Която отчита и материалната, и нематериална същност на нещата.

Нено хвана с два пръста, нежно, едно кюфте, хапна си от него и подхвърли:

— Няма абсолютна класификация на стойностите.

Биологът все още не можеше да се отърве от чувството си за превъзходство.

— Човешката цивилизация е съумяла да си изработи елементарните ориентири.

— Ъхъ… — съгласи се Нено и сладко се облиза. — Така е. Ама според коя отправна точка именно човешката цивилизация е основата на света? Тази цивилизация се напъва да осмисля сама себе си и си прави вътрешна подредба. Но тази подредба не е абсолютната подредба на космоса. Човекът бил любимец Божи, негово съвършено творение… Вие насила ще ме направите атеист, бе! Може ли дядо Боже да е толкова глупав, та да вземе да се възхищава точно на тая вредна твар — човека?

С чувствително по-малка увереност в правотата си биологът се опита да излезе от положението.

— Нали типовите формации могат да бъдат съпоставени и остойностени по обективни показатели? Кого можем да поставим на върха? Живата материя, разбира се. А в нея на кого да дадем първото място? На маймуните ли? Те все пак са по-низш стадий на една развита цивилизация — човешката цивилизация…

И аз си взех кюфте. И предположих, че в конкурса могат да участват и прасетата. Доказано е, че имат доста висок коефициент на интелигентност. На моменти толкова висок, че се доближава до резултатите на посредствения човек. А има хора, които като се напият, биват сравнявани директно с прасетата. Което не е справедливо по отношение на тези наистина интелигентни животни — в този момент човекът и прасето просто си разменят позициите в класацията.

Но това е частен случай. Другият вариант е да се приеме като отправна точка космическата хармония. Ама е опасно. Защото човешката цивилизация, откакто я има като такава, непрекъснато влиза в противоречие с природата, т.‍е.‍ — с въпросната космическа хармония. И непрекъснато се налага силово над заобикалящия я свят.

Затова светът, разбирай природата, никога не я възприема като своя същностна част, а като раково образувание. От което, за свое съжаление, не успява да се отърве. Но срещу което винаги противодейства. Чрез предпазния клапан на пандемиите например.

Колегата явно не беше очаквал такова обръщане на добре намазаната си с аргументи филия. Затова набра кураж и ни обясни, че ние сме антихуманисти, а следователно — фашисти.

Нено постави срещу светлината чашата си и каза с възхищение:

— Колко хубаво!

— Кое е толкова хубаво? — попита учудено и недоверчиво колегата. В този момент той явно очакваше яростно противодействие. — Как така антихуманисти? Как така фашисти?

— Питието, кое друго… Ти да не искаш да поставя човека над питието? Може да се говори също и за питието в човека. Но човек с питие в корема пада още по-надолу в класацията. Макар че иначе си му е приятно, та приятно…

— Добре де… — предложих сговорчиво на биолога. — Щом ни определяш като фашисти, дай поне едно твое определение за фашизъм. Защото даже моите многоучени професори по нова история не могат да се обединят около една дефиниция.

— Сигурно… демокрация със знак минус. Или нещо такова… Ти защо не дадеш твое определение, щом толкова много знаеш? Нали си уж историк — върна на заден ход опонентът ми.

Веселото беше, че и аз не бях поставял за себе си въпроса. Затова започнах опипом:

— Поставянето на цяло общество под общия знаменател само на една истина вероятно е вече фашизъм?

Нено ме погледна предупредително:

— А де, а де?! Нашето общество също е под общия знаменател на една общоприета истина. Ние да не сме?…

— Ами ако сме?… Макар че, някои телета ще ти кажат, че сме с двата крака в демократична система.

Колегата беше лабилен. И не разчиташе особено на собствената си глава. Досега само Нено се беше заяждал явно с него. Сега пък аз го нарекох теле. Затова каза, вече пообидено:

— Майтапете си се, майтапете се! Но аз все пак твърдо поставям човешкото начало в основата на света. Човек е най-съвършеният биологичен вид и има право на…

— Попът разсъждава като поп, биологът — като биолог. Сега можеш да цитираш и дядо си Мичурин — посъветва го Нено. — Че човек не трябва да очаква милости от природата, а да си граби от нея каквото и колкото си поиска. Само че от това грабене се достига до дисбалансиране на средата, в която той, глупакът, живее. До нарушаване на равновесието, което е задължително условие за евентуално по-нататъшно развитие на глупака. Поне на биологично ниво. Или поне оцеляване под някаква форма. На човека и на живинките покрай него.

Колегата прояви още малко характер.

— Природата, така или иначе, ражда плодовете си. С идеята те да бъдат изядени.

— Разбира се. В това, че човекът си пълни търбухчето, няма нищо опасно. Опасността идва от факта, че в него е развита патологична лакомия за всичко. Лъвът изпапва газелата и за някакво време газелите не го интересуват. А газелите, поне за малко, са доволни от живота. Понеже лъвът е подвластен на инстинкта си, газелите никога няма да свършат по негова вина. За разлика от него човекът няма насищане — иска още и още, и още. Не спира. И нарушава подредбата на Божия свят, както би се изразил този завеян хуманист — кимна към мен Нено.

Пуснах край ушите си заяждането. И продължих мисълта му:

— Не съм завеян хуманист. Ще го кажа по друг начин. Човек нарушава сбалансираните параметри на средата, която обитава. При този подход родът човешки упражнява натуралистичен фашизъм. И понеже всички разновидности на фашизмите са усетливи, същият този човешки прайд се опитва да направи завоя. Осъзнаването на кръга от проблеми, обозначени като екология, индикира опита да смени посоката. Но засега резултатите са възскромни… Защото венецът на природата, както благоволява да се самовъзвеличава хомо сапиенсът, се тутка, но все още не е взел завоя…

— И какво ще правим тогава? — неочаквано сговорчиво попита колегата. — Да се самоунищожим, та да не пречим на природното равновесие?

Този глупчо наистина нямаше усет към подмяната на тезисите и кълвеше като шаран. Затова, Нено великодушно го успокои:

— Разбира се, че няма да се самоунищожаваме. — Замисли се и уточни: — Поне по предварително решение. — И продължи в неговия си стил: — Щото, ако тръгнем да го правим, ще се гърмим с ядрени взривове, от което на природата няма да й стане по-хубаво… — Погледна малко по-продължително колегата в очите и добави: — Човек трябва да бъде дърпан непрекъснато за ухото! Нали знаеш в кои случаи се прилага тази елегантна педагогическа мярка? Или може би просто трябва да бъде воден за ухото? Което, така или иначе, вече става, но венецът на божественото съвършенство не се усеща. И се чуди защо го болят ушите?!

В този момент Яни отново даде признаци на разбуждане. И съобщи:

— Знаеш ли, донякъде съм съгласен с тебе? Ама до някъде. Защото си знам, че правя гаф след гаф. И като живинка от човешкия прайд, и като личност. Ама не ме болят ушите! — Почеса се самодоволно по корема. — Като говорехте за фашизъм, та да ви светна за една подробност. Фашизъм не е тогава, когато някой заповядва на някого. И все още не е, когато някой се мъчи да подчини някого на собствената си ограничена истина по насилствен път. Това е фелдфебелска хватка и все още не е опасна. Фашизъм е когато стане факт лозунгът: „Мисъл, мир-но!“. Успееш ли да разкараш тия, дето си мислят с главите, а се обградиш с безхарактерни умници, които се чудят как да ти угодят, си си построил много сладък фашизъм. Овластяваш ги, те четат желанията и капризите в очите ти и благодарение на непомерно развития си инстинкт за сервилност пред висшестоящия обществото се обзавежда със съвършен диктатор. В смелите си мечти аз се виждам точно такъв. Не ме гледайте, че съм дебел добродушко. Ох, какъв диктатор бих станал само…

Налей от това, хубавото, кехлибареното. А на този, мършавия, сипи от боядисаната вода.

— Като станеш диктатор, ще ни уредиш ли с Нено в екипа си? Него ще направиш Велик инквизитор, а пък аз ще ти завеждам идеологията…

Яни смукна огромна глътка. Замисли се и каза твърдо:

— Вас първи ще утепам! При един диктатор няма място за Велик инквизитор, защото самият той трябва да бъде такъв. Затова Нено е аут! А ти си податлив — обърна се към мен, — ще ти се разциври някоя бабичка и ти ще тръгнеш да ме агитираш да хуманизираме системата. Затова и ти си аут! Ще си взема само мършавия. Той ще ми свърши работа — там, където се прилагат биологични хуманитарни подходи, все ще се намери място и за една пожизнена диктатурка. — Обърна блажено очи и реши, че трябва да се ориентира към финализиране на мечтите си: — Мършавият ще го уредя и по още едно съображение: глава, която налива в себе си само гола вода, ражда само постни мисли.

А всяка диктатура, включително и най-съвършената — фашизмът — се строи върху здравата основа на обществената сервилност и постната мисъл. Разбирате ли защо все повече си харесвам мършавия? Ще си алкохолизирам поданиците, а ще оставя един головодко да ги учи на ум и разум. Лозунгите ще бъдат в насоката: Чрез постоянното напомпване с питието към стабилизиране на битието! Питието, питието определя съзнанието! Даже и Маркс беше казал нещо подобно…

Яни изказа мисъл, достойна за бъдните поколения, чак до Второто пришествие.

Какво, че Маркс говори за битието, а не за питието? И питието е част от битието. И също така определя състоянието на съзнанието.