Роберт ван Хюлик
Езерото, което не връщаше удавниците (20)

Глава двадесета

Съдията отива на риболов с помощниците си; Той разкрива тайната на езерото, което не връща удавниците

През следващите дни тежката ръка на императора смаза бунтовниците от „Белият лотос“. Много висши и нисши чиновници в столицата и провинцията бяха заловени, разпитани и поголовно екзекутирани. С внезапното обезвреждане на централното и местното ръководство гръбнакът на метежа бе прекършен. Никъде из империята не бе направен организиран опит за по-сериозен бунт. В някои по-отдалечени околии възникнаха известни размирици, но те бяха бързо потушени от местните военни подразделения с незначителни загуби.

В Ханюан хората на Великия инквизитор временно бяха иззели цялото ръководство от ръцете на съдията Ди. Самият цензор незабавно се върна в столицата, веднага след самоубийството на Лиу Фейпо. Заместваше го брадатият мъж с язвителната физиономия. Той използуваше съдията като общ съветник и човек за всичко. Околията бързо и щателно бе прочистена от всякакви подозрителни елементи. Кан Чун направи признания и посочи чиновника, вербуван от „Белият лотос“ за шпионин в трибунала. Освен него имаше още около дузина главорези, които Лиу Фейпо бе използувал да му вършат черната работа. Замесени бяха и някои от хората на майстор Ван. Всички тези престъпници бяха откарани в столицата.

Тъй като съдията временно бе освободен от длъжността си, за негово облекчение той не беше длъжен да присъства на екзекуцията на Мао Лу. Отначало по-високите власти бяха решили, че Мао Лу трябва да бъде пребит с пръчки, но съдията успя да намали наказанието му на обикновено обезглавяване, като изтъкна, че престъпникът не беше изнасилил госпожа Джан и дори се беше бил заради нея, когато разбойниците от Острова на трите дъба се бяха опитали да я отвлекат насила. Монахът бе осъден на десет години каторжен труд край северната граница.

На сутринта, когато обезглавиха Мао Лу, се изля проливен дъжд. Гражданите на Ханюан казваха, че техният бог-покровител иска да измие кръвта, пролята в техните владения. Дъждът спря така внезапно, както бе започнал. Следобедът бе прохладен и слънчев. Същата вечер всички пълномощия щяха да бъдат официално върнати на съдията, така че това бе последният му свободен следобед. Той реши да отиде за риба в езерото.

Ма Жун и Цяо Тай слязоха до кея и наеха малка плоскодънна лодка. Тъкмо я довлякоха на пристана, пристигна съдията пеша, с голяма кръгла шапка за слънце. Придружаваха го Хун и Тао Ган. Последният носеше рибарски принадлежности.

Когато всички се качиха в лодката, Ма Жун се настани на кърмата и взе греблото. Лодката бавно се понесе над вълните. Известно време всички мълчаха, наслаждавайки се на свежия вятър, който диплеше повърхността на водата.

Внезапно съдията каза:

— През последната седмица имах възможност да наблюдавам с интерес как работят хората от нашата тайна служба. Онзи мъж с късата брада — така и не разбрах кой и какъв беше той всъщност! — отначало бе доста въздържан, но после се поотпусна малко и ми разреши да прегледам по-важните документи. Той е превъзходен следовател, пипа внимателно и не пропуска нищо. Научих от него много неща. Но ме отрупваше с толкова работа, че чак сега ми остана време да си побъбря с вас на спокойствие!

Съдията потопи ръката си в хладната вода, остави я така и продължи:

— Вчера отидох да видя Хан Юнхан. Той все още не се беше съвзел от тежкия разпит, на който го бяха подложили, а фактът, че Ханюан, неговият роден град, се бе оказал център на предателски заговор, го беше объркал съвсем! Заявил, че не е знаел нищо за криптата, построена от неговия предшественик под къщата, но приятелят ми с брадата не му повярвал. Разпитвал го два дни последователно и много се ожесточил. В края на краищата пуснаха Хан, защото аз изтъкнах, че той ми бе съобщил незабавно за отвличането си от хората на „Белият лотос“ въпреки техните страшни заплахи. Хан ми беше много благодарен. Използувах случая да му съобщя, че Лян Фън и дъщеря му са влюбени един в друг. Отначало Хан заяви възмутено, че Лян не заслужава дъщеря му, но после отстъпи и каза, че няма да пречи на техния годеж. Лян Фън е честен, сериозен младеж, а Върбов Пух е очарователна девойка. Мисля, че бракът им ще бъде щастлив.

— Но Хан не е ли имал любовна връзка с куртизанката Бадемов цвят? — попита Хун.

Съдията се усмихна тъжно.

— Трябва откровено да призная — каза той, — че през цялото време съм грешил по отношение на Хан. Той е много старомоден и доста ограничен човек. А е и малко фанатик. Има добро сърце, но не е кой знае колко умен. Общо взето, не е особено забележителна личност и никога не е имал любовна връзка с убитата танцьорка. Тя обаче е била изключителна личност. Силна в любовта, силна и в омразата. Погледнете ей там в далечината, между зелените дървета в Квартала на върбите, сами можете да видите белите мраморни колони на паметната арка, която се строи по августейшата заповед на Негово Величество. На нея ще има надпис: „ПРИМЕР ЗА ВЯРНОСТ КЪМ ДЪРЖАВАТА И СЕМЕЙСТВОТО“.

Вече бяха навлезли доста навътре в езерото. Съдията хвърли въдицата си. Дръпна я почти веднага. Ма Жун изруга. Той също бе видял голямата, тъмна сянка, преминала през зелената вода, точно под лодката. Светнаха пламъчетата на две малки, блестящи очи.

— Тук няма да хванем нищо! — раздразнено каза съдията. — Тези зверове сигурно са прогонили всичката риба! Вижте, идва още една!

Като забеляза уплашените погледи на четиримата си спътници, той продължи:

— През цялото време подозирах, че именно тези огромни костенурки са причина за изчезването на телата на нещастниците, удавили се в това езеро. Тези животни, щом веднъж вкусят човешко месо… Но не се бойте, те никога не нападат живи хора. Да плуваме по-нататък, Ма Жун, там ще ни провърви повече.

Ма Жун се зае да гребе с всички сили. Съдията скръсти ръце в ръкавите си и замислено се загледа към града, кацнал на далечния бряг.

— Кога Ваша Милост откри, че Лиу Фейпо е убил стария съветник и е заел мястото му? — запита Хун.

— Чак в последния момент — отвърна съдията. — Имам предвид онази нощ, която прекарах на писалището си, без да мигна, след като бях изпратил Ма Жун и Цяо Тай в столицата. Но случаят с разточителния съветник беше само страничен въпрос. В центъра на нещата стоеше случаят с убитата танцьорка. Тази история е започнала преди няколко години с неосъществените амбиции на Лиу Фейпо. Но по време на последните събития, на които и ние станахме свидетели тук, в Ханюан, политическите интереси на Лиу са отстъпили място на дълбока привързаност към две жени: дъщеря му Лунна фея и неговата възлюбена Бадемов цвят. Тази любов е в основата на целия случай. Когато проумях това, всичко останало ми стана кристално ясно… Лиу Фейпо е извънредно надарен човек: храбър, енергичен, съобразителен, с една дума — роден водач. Но провалът на писмения изпит е наранил гордостта му и дори последвалият голям успех в деловия свят не е могъл да излекува получената рана. Тя загнояла и постепенно се превърнала в дълбоко озлобление срещу правителството. Амбициите му да възкреси „Белият лотос“, да свали императорския двор и да основе нова, своя династия се зародили след една случайна находка. Веднъж, в едно антикварно магазинче в столицата, той открил и купил стар ръкопис на Отшелника Хан. Ръкописът съдържал план на тайното подземие. Великият инквизитор открил този документ между книжата на Лиу, в неговата столична резиденция. В документа Отшелникът Хан пише, че възнамерява да построи подземно убежище за потомците си, което да им послужи в размирни времена. Споменава, че е решил да укрие там цялото си съкровище — двадесет сандъка със златни кюлчета, — да изкопае кладенец и да складира сушени хранителни продукти. Ръкописът завършва с чертеж на плочата с надписа, закриваща входа към криптата при олтара на будисткия параклис. Отшелникът Хан е добавил и забележка, в която изрично повелява тайната да се предава само между членовете на семейството Хан от баща на най-възрастен син.

Като е прочел всичко това, Лиу вероятно в началото е помислил, че то е само плод на старчески приумици. Но е решил, че може би си струва да посети къщата на Хан Юнхан, за да провери дали Отшелникът Хан наистина е изпълнил намеренията си. Лиу уредил нещата така, че Хан Юнхан да го покани на гости за няколко седмици. През това време разбрал, че Хан не знае нищо за намеренията, които е имал дядо му. Известна му е била само повелята на Отшелника Хан вратата на будисткия параклис да бъде винаги отворена и лампата в него винаги да свети. Хан приемал това като израз на преклонение от страна на своя прародител, но истинската цел на Отшелника, разбира се, е била неговите потомци да имат достъп до тайния вход по всяко време на деня и нощта, за да могат бързо да се укрият в случай на внезапно бедствие. Сигурно някоя нощ Лиу тайно е отишъл в параклиса. Тогава е открил, че криптата и всичко останало наистина съществува, точно според описанията на Отшелника. Лиу е разбрал, че внезапната кончина на стария Отшелник му е попречила да предаде тайната на най-възрастния си син, бащата на Хан Юнхан. Но печатарят е издал ръководството за шах точно както го е бил написал Отшелникът Хан, като е включил и последната страница със загадъчната шахматна задача. Само Лиу Фейпо и вероятно мъртвата танцьорка са знаели, че задачата не е нищо друго освен ключ към надписа в будисткия параклис.

— Отшелникът е бил изключително умен човек! — възкликна Тао Ган. — Издаването на шахматната задача в печатно ръководство е било гаранция, че ключът никога няма да се изгуби. От друга страна, човек, непосветен в тайната, не би могъл никога да разбере истинското значение на задачата!

— Действително — каза съдията, — Отшелникът Хан е бил умен и високообразован човек — човек, когото бих желал да познавам! Но нека продължа. Сега вече Лиу Фейпо е разполагал със съкровището на Хан — огромно състояние, с което е могъл да организира широк заговор срещу империята. В същото време се е сдобил с отлично място, което да служи като тайна главна квартира и заседателна зала на ръководството на движението. Построил си е вила на празното парче земя между къщата на Хан и резиденцията на съветника Лян и е наел четирима работници за прокопаването на подземния тунел, свързващ криптата със собствената му градина. Предполагам, че след това Лиу сам е убил четиримата нещастни работници. Помните, че в тайния проход намерихме костите на четирима души. Обаче с разрастването на заговора нараснали и разноските на Лиу. Налагало се е да дава значителни подкупи на продажни чиновници. Трябвало е да плаща на водачите на бандитите и да снабдява тях и хората им с оръжие. Неговите собствени богатства и съкровището на Отшелника са се изчерпали и той е трябвало да търси други източници на приходи. Тогава е решил да присвои богатството на съветника Лян. Тъй като Лиу често се е разхождал със стареца в градината му, никак не е било трудно да опознае отблизо навиците на самия съветник и членовете на неговото малко домакинство. Преди около половин година е примамил някак стареца в тайния проход и го е убил. Поставил е тялото в сандъка, който намерихме с Тао Ган. Оттогава съветникът се разболява, зрението му се влошава, паметта започва да му изневерява и той прекарва повечето време в спалнята си. Цялата тази инсценировка е била за цел да даде възможност на Лиу да играе двойната си роля. Преобразявал се е в криптата, след това е минавал от своята градина в къщата на съветника. Стаите, заемани от секретаря Лян Фън, са били разположени в другия край на резиденцията, а двамата старци, които са му слугували, са били вече съвсем оглупели. По този начин са били налице всички необходими условия за превъплъщенията на Лиу. Понякога обаче непредвидени обстоятелства са го заставяли да играе ролята на съветника по-дълго, отколкото е възнамерявал. Това, както и необходимостта да присъствува на съвещанията с ръководителите на „Белият лотос“ в криптата, обяснява фокусите с „изчезването“, които са започнали да привличат вниманието на членовете на домакинството му. Спомняте си какво е разказал на Хун един от носачите на паланкина му. Заедно със своя доверен помощник Ван Ифан Лиу е направил внимателен оглед на владенията на съветника, след което двамата са започнали да продават именията му. По такъв начин Лиу се е сдобивал със средствата, необходими за довършване на приготовленията за метежа. Всичко е вървяло добре. Той е започнал да обсъжда със своите сподвижници времето, подходящо за пристъпване към действия. Но точно тогава се появило усложнение. То засягало личния живот на Лиу. И тук стигаме до куртизанката Бадемов цвят, или да я наречем с нейното истинско име — госпожица Фан Хъи.

Лодката бе спряла да се движи. Ма Жун беше седнал на кърмата с кръстосани крака. Той и другите трима напрегнато слушаха разказа на съдията. Ди килна шапката си назад и продължи:

— Заговорът обхванал и провинция Шанси. Един земевладелец в Пинян, наречен Фан, също се включил в него. По-късно обаче той размислил и решил да издаде заговорниците на властите. Водачите на „Белият лотос“ Разбрали за намеренията му и след като го накарали да подпише подправен документ, в който признавал, че е извършил престъпление срещу държавата, го принудили да се самоубие. Цялото му имущество преминало в ръцете на „Белият лотос“. Вдовицата му, невръстният й син и дъщеря й Хъи били докарани до просешка тояга. Дъщерята се продала като куртизанка. С припечелените пари майка й успяла да купи малък чифлик в Пинян. И след това Бадемов цвят пращала редовно вкъщи по-голямата част от спечелените пари, за да може по-малкият й брат да ходи на училище. Намерих тези данни в доклада на тайните агенти, изпратен вчера от Пинян след залавянето на местните ръководители на „Белият лотос“. Остатъкът от историята лесно може да бъде възстановен. Преди да умре, бащата на госпожица Хъи вероятно е успял да й каже нещо за заговора, включително и това, че главната квартира се намира в Ханюан и че главният ръководител е Лиу Фейпо. Тогава храброто и предано момиче е решило да отмъсти за баща си и да разкрие заговора. Сигурно това е била причината, поради която Бадемов цвят е настоявала да бъде продадена именно в Ханюан и се е съгласила да стане любовница на Лиу Фейпо. Целта й е била да изкопчи от него тайните на „Белият лотос“, а след това да предаде него и сподвижниците му на властите. Тя беше жена с особена, завладяваща красота и имаше изключително силен характер. Мисля, че нейното семейство е едно от онези, на които се дължи славата на Пинян — семейство, в което от майка на дъщеря се предават тайнствени способности за общуване със силите на отвъдното. И все пак съмнявам се, че тя би успяла да завърти главата на такъв амбициозен и крайно себелюбив човек като Лиу Фейпо, ако не беше поразяващата й прилика с Лунна фея, неговата собствена дъщеря. Не се осмелявам да твърдя, че съм в състояние да разгадая и разбера тъмните пориви на човешките страсти. Струва ми се, че любовта на Лиу към дъщеря му е прераснала в едно чувство, което съгласно нашите свещени обществени закони даден мъж може да питае само към жена, с която няма кръвна връзка. Страстната любов на Лиу към дъщеря му е била единственото уязвимо място в неговата жестока, студена душа. Сигурно се е борил отчаяно с грешната си страст. Дъщеря му никога не е разбрала за нея. Не зная до каква степен тази страст се е отразила на отношенията му с неговите жени, но не се изненадвам, че домашният му живот е бил безрадостен и мъчителен. Както и да е, връзката му с куртизанката е била за Лиу отдушник на неговите душевни терзания и това е придавало на любовната му страст такава дълбочина, която той вероятно не би могъл да постигне с никоя друга жена. По време на тайните им срещи — сега се изясни, че те са ставали в един павилион в градината на майстор Ван — Бадемов цвят е научила от любовника си някои неща за „Белият лотос“, включително и тайния смисъл на шахматната задача. Лиу й е писал любовни писма. Имал е нужда да даде простор на завладялата го страст дори и на хартия, но е бил достатъчно хитър, за да не пише писмата със собствения си почерк. Имитирал е почерка на Лян Фън, секретаря на съветника, който е успял да изучи, когато е преглеждал счетоводните книги на стареца. Бог знае какъв странен каприз го е накарал да подписва писмата с псевдонима на студента Джан, любимия на дъщеря му. Повтарям, тези странни пориви на човешката душа не винаги могат да се проумеят от здравия разум. Лиу не е възнамерявал да омъжва дъщеря си. Не е бил в състояние да понесе мисълта, че тя би го напуснала, за да стане притежание на друг мъж. Когато Лунна фея се е влюбила в студента Джан, Лиу по всякакъв начин се е мъчил да се противопостави на връзката им и е наредил на своя помощник Ван Ифан да оклевети доктор Джан, което е предоставило на него самия основателен повод да не даде съгласието си. Но тогава Лунна фея залиняла. Лиу не е можел да гледа душевните й терзания, ето защо, вероятно с върховно усилие, се е съгласил. Без да се страхуваме, че ще сбъркаме, можем да приемем, че предстоящата раздяла на Лиу с дъщеря му го е разтърсила дълбоко. Още повече любовните му писма до танцьорката по това време показват, че той е започнал да подозира истинските й намерения, вероятно поради нейната настойчивост да научи повече за „Белият лотос“. Лиу е решил да скъса връзките си с нея. По този начин му е предстояло да се раздели едновременно с двете жени, които е обичал, и ние лесно можем да си обясним хаоса, настъпил в душата му. На всичко отгоре с всеки изминал ден се влошавало и финансовото му състояние. Превъплътен като съветника Лян, той вече бил продал по-голямата част от имуществото му, а наближавал денят, определен за избухването на бунта. Били са му нужни пари, много пари, и при това — бързо. По тази причина той използувал състоянието на сподвижника си, майстор Ван, и наредил на Кан Чун да склони най-възрастния си брат да заеме значителна сума на Ван Ифан… Мисля, че така може да се обобщи положението на нещата преди два месеца, малко след пристигането ни тук, в Ханюан.

За момент съдията млъкна. Тао Ган запита:

— Как Ваша Милост откри, че Кан Чун е член на „Белият лотос“?

— По огромния труд, който си е направил, за да осигури заема — отговори съдията. — Веднага ми се видя странно това, че опитен търговец като Кан Чун е посъветвал брат си да отпусне крупен заем на такъв съмнителен дребен предприемач като Ван Ифан. Веднага щом разбрах, че Ван Ифан е член на заговора, съобразих, че Кан Чун също трябва да е замесен в него. Последният, отчаян опит на Лиу Фейпо да се сдобие с пари в брой ме наведе на важна следа, която заедно с „изчезванията“ на Лиу и внезапно влошилото се здраве на съветника Лян ме доведе до откриването на превъплъщенията. Свързах странната жажда за злато на стария съветник с неочакваните финансови затруднения, в които бе изпаднал заговорникът от „Белият лотос“ майстор Ван. Тъй като съветникът поначало, а и поради напредналата си възраст бе вън от подозрение, оставаше само едно възможно заключение.

Тао Ган кимна и подръпна бавно трите дълги косъма на лявата си буза. Съдията заключи:

— Сега стигаме до убийството на куртизанката — най-заплетения случай, който ми се изясни чак в последния момент. Лунна фея се бе омъжила за студента Джан, а на следния ден се състоя пиршеството на Кораба на цветята. Тази вечер Лиу не сваляше очи от танцьорката, защото вече я е подозирал. Когато тя, застанала между Хан и мене, спомена за заговора, Лиу е прочел думите по движенията на устните й. Но погрешно е помислил, че те са били предназначени за Хан.

— Но нали решихме, че такава грешка е била невъзможна — тя се е обърнала към вас с „Ваша Милост“! — намеси се Хун.

— Трябваше да се сетя за това по-рано! — каза съдията с мрачна усмивка. — Не забравяйте, че тя не гледаше към мене, а и говореше твърде бързо. По тази причина на Лиу се е сторило, че е казала не „Ваша Милост“, а „Юнхан“ — собственото име на Хан! Това сигурно е вбесил Лиу: неговата държанка не само е имала намерение да го предаде, но и да направи това пред тайния му съперник в любовта — Хан Юнхан! Защото как иначе би могъл да си обясни, че Бадемов цвят нарича Хан с малкото му име, освен като предположи, че тя е в интимни отношения с него?! Това обяснява и злостния начин, по който на следния ден Лиу се опита да затвори устата на Хан, като го отвлече и го изплаши до смърт. Така можем да си обясним и последните думи на Лиу, малко преди да забие камата в гърлото си: те са били насмешка над неговия предполагаем съперник в любовта. За щастие думите на мъртвата танцьорка във връзка с шахматната задача са убягнали на Лиу, защото в този момент Анемония се връщаше към масата ни и е закрила от погледа му Бадемов цвят. Ако Лиу бе схванал и тази забележка, той без съмнение веднага би изместил главната си квартира от криптата! Понеже танцьорката е искала да го издаде, Лиу е бил принуден веднага да я убие. Ако тогава знаех как стоят нещата, бих могъл да прочета намеренията на Лиу в очите му, когато наблюдаваше танца й. Трябвало е да я убие и той е знаел, че вижда за последен път нейната поразителна красота, от която дъхът замира. В очите му имаше омраза — омразата на измамения любовник, но в същото време там се четеше и дълбокото отчаяние на човек, комуто предстои да загуби жената, която е обичал… Това, че на майстор Пън му прилоша, даде добър повод на Лиу да излезе от трапезния салон. Придружил е Пън до палубата на десния борд. Докато Пън е стоял там край перилата, съвсем замаян, Лиу е отишъл до портала, повикал е Бадемов цвят и я е отвел в кабината. После я е повалил в безсъзнание, поставил е бронзовия тамянник в ръкава й и я е потопил във водата. Върнал се е отново при Пън, комуто вече е било попреминало, и двамата заедно са влезли в трапезния салон. Можете да си представите какво е изпитал, когато е научил, че тялото не е потънало на дъното на езерото и убийството е разкрито! Но на Лиу му е предстояло да преживее и още по-лоши неща. На следващата сутрин той научава, че любимата му дъщеря, Лунна фея, е била намерена мъртва в брачното си ложе. Лиу загубва едновременно двете жени, които са имали власт над чувствата му. Маниакалната му омраза се е насочила не към студента Джан, а към неговия баща. Собствената извратена страст на Лиу го е накарала веднага да помисли, че професорът също е изпитвал плътско влечение към Лунна фея. Това е, доколкото мога да съдя, единственото обяснение за невероятното обвинение на Лиу срещу доктор Джан. Смъртта на Лунна фея е била смазващ удар за него. Когато мъртвото й тяло неочаквано изчезва, Лиу изцяло загубва присъствие на духа. От този момент нататък е обладан от налудничави мисли и едва ли можем да го съдим за действията, които предприема… Помощникът му Кан Чун твърди в показанията си, че Лиу веднага е наредил на всички свои хора да започнат да търсят трупа на дъщеря му. След това се е държал толкова странно, че Кан Чун, майстор Ван и Ван Ифан започнали да се безпокоят за главатаря си. Те съвсем не одобрявали плана за отвличането на Хан Юнхан. Смятали го за твърде рисковано начинание и твърдели, че убийството на куртизанката е достатъчно предупреждение за Хан да не издава онова, което тя му е казала. Но Лиу не искал да ги слуша — единственото му желание било да уязви своя съперник в любовта. Така Хан бил похитен, поставен в закрит паланкин от подчинените на Лиу, отнесен в градината му и отведен в тайната стая под собствената си къща! Хан точно ми описа шестоъгълната стая и си спомни, че е пренесен по десетте стъпала, които водят от тайния проход към криптата. Човекът с бялата качулка е бил самият Лиу — той с удоволствие се е възползувал от възможността да унижи човека, с когото според него му е изневерила Бадемов цвят, и да му причини болка… Ето че се приближаваме към края на този мрачен разказ. Тялото на Лунна фея не е открито. Лиу има остра нужда от пари, а освен това се страхува, че започвам да го подозирам. Поставен натясно, той решава да изчезне като Лиу Фейпо и да ръководи последната фаза на заговора в ролята си на съветника Лян. Аз арестувах Ван Ифан, преди Лиу да го предупреди, че възнамерява „да изчезне“. Когато му казах, че Лиу е избягал, Ван Ифан помисли, че той е изоставил амбициозните си планове, и реши да ми каже всичко, за да спаси собствената си кожа. Но съдебният чиновник, агентът на Лиу в нашия трибунал, предупреждава Лиу, който го накарва да даде на Ван Ифан питката с отровата. Емблемата с форма на лотос върху питката не е била предназначена за Ван Ифан — помните, че в килията беше тъмно! — тя е била предназначена за мене, трябвало е да ме изплаши и смути, за да не предприемам нищо в тези последни дни преди избухването на бунта. Същата тази нощ Лиу е накарал да уведомят майстор Ван и Кан Чун, че занапред ще трябва да се срещат с него в резиденцията на съветника. Двамата са се посъветвали помежду си. Съгласили са се, че Лиу вече е с помътен разсъдък и ръководството трябва да бъде поето от майстор Ван. Тогава той отива в криптата, за да вземе тайния документ с шифъра, което би му дало власт над цялата организация. Но междувременно Лиу е преместил документа в скривалището — аквариума със златните рибки. Тао Ган и аз изненадахме майстор Ван в шестоъгълната стая и той бе убит.

— А как Ваша Милост отгатна, че документът е скрит в аквариума със златните рибки? — живо попита Цяо Тай.

Съдията се усмихна и каза:

— Когато отидох в къщата на така наречения „съветник“ и ме накараха да го почакам в библиотеката му, златните рибки отначало се държаха по съвсем обичаен начин. Но щом ме видяха да се навеждам над аквариума, излязоха на повърхността, очаквайки да им дам храна. Когато протегнах ръка към статуетката, внезапно се възбудиха. Това ме озадачи, но не се сетих да помисля за вероятната причина. Когато стигнах до заключението, че Лиу играе ролята на стария съветник, изведнъж си спомних за този случай. Знаех, че тези рибки са свръхчувствителни, като всички животни от добра порода — те не обичат хората да бъркат с ръце в тяхната вода. Реших, че имат предварителен опит — някой беше бъркал с ръка в аквариума, всявайки смут в техния малък, спокоен свят. Разсъждавайки така, заключих, че пиедесталът вероятно представлява тайно скривалище. И тъй като най-ценното притежание на Лиу беше един малък свитък, реших, че го е скрил именно там. Това е всичко!

Съдията прибра въдицата си и започна да оправя заплетеното влакно.

— Успешното приключване на това важно дело — каза със задоволство Хун — несъмнено ще доведе до бързото повишение на Ваша Милост!

— Повишение ли? — попита слисан съдията. — Боже мой! Не! Аз съм много доволен, че не бях напълно и завинаги отстранен от длъжност! Великият инквизитор строго ме смъмри, че съм разкрил заговора със закъснение, и служебният документ, с който отново ми връщат съдийския пост, потвърждава това черно на бяло, без никакви двусмислици! Към документа е прибавена забележка, според която властите са проявили милост към мене само защото в последния момент съм успял да намеря документа с шифъра на заговорниците. Съдията, приятели, трябва да знае какво се върши в неговата околия!

— Е — поде Хун, — тъй или иначе, това е краят на случая с убитата куртизанка.

Съдията не отрони дума. Той остави въдицата си и плъзна замислен поглед над водите на езерото. После бавно поклати глава и каза:

— Не, чувствувам, че този случай още не е приключен, Хун. Или поне не напълно. Куртизанката е изпитвала такава дива омраза, че ме е страх, че самоубийството на Лиу не е успокоило духа й. Съществуват страсти с такава сила, с такава нечовешка мощ, че те сякаш остават да витаят около нас и запазват съкрушителната си сила дълго след смъртта на онези, в чиито гърди са бушували. Дори се говори, че понякога тези тъмни сили се вселяват в труповете на умрели хора и ги използуват за злодейските си цели.

Като забеляза обърканите изражения по лицата на четиримата си придружители, съдията добави:

— Във всеки случай, колкото и да са властни, тези призрачни сили могат да навредят само на човек, който ги предизвиква чрез собствените си злодеяния.

Съдията се надвеси над борда на лодката и се загледа във водата. Дали там, в дълбоките бездни, не видя отново онова застинало лице, втренчило в него невиждащите си очи, както в онази ужасна нощ на Кораба на цветята? Той потръпна. Вдигна глава и заговори като че ли сам на себе си:

— Мисля, че е по-добре човек, на чиято душа тежат грехове, да не скита нощем самотен по бреговете на това езеро…