Роберт ван Хюлик
Езерото, което не връщаше удавниците (15)

Глава петнадесета

Хун и Тао Ган посещават дома на видна личност; Един търговец сключва последната си сделка

Щом Ма Жун и Цяо Тай заминаха, съдията продължи към Хун и Тао Ган:

— Докато нашите двама смелчаци са в Дзянбей, ние също няма да си губим времето. Когато обядвах, през цялото време мислих за Лиу Фейпо и Хан Юнхан, двамата главни заподозрени в убийството на куртизанката. Искам да ви кажа, че не възнамерявам да стоя тук спокойно и да чакам следващата крачка на тези двама господа! Реших да арестувам Лиу Фейпо още днес.

— Не можем да направим това, Ваша Милост! — ужасено възкликна Хун. — Разполагаме само с някои мъгляви подозрения. Как бихме могли…

— Спокойно мога да арестувам Лиу и точно така ще направя — прекъсна го съдията. — Той отправи сериозно обвинение срещу доктор Джан в този съд. А сега се оказа, че обвинението е било лъжливо. Зная, че никой няма да ми се разсърди, ако оставя нещата така, още повече, е Лиу явно не беше на себе си от скръб, когато отправи обвинението, а и професорът не подаде жалба против него за клевета. И все пак според закона този, който неоснователно обвини друг в углавно престъпление, се наказва така, като че ли самият той го е извършил. Законът дава голяма свобода за тълкувание на този член, но в дадения случай аз предпочитам да го приложа буквално.

Хун изглеждаше обезпокоен, но съдията взе четката написа заповед за арестуването на Лиу Фейпо. После взе втори формуляр и докато го попълваше, каза:

— Едновременно с това ще заповядам да арестуват и Ван Ифан за даване на лъжливи показания пред съда относно дъщеря му и доктор Джан. Сега вие двамата вземете четирима стражници и идете в къщата на Лиу, за да го арестувате. Хун, на излизане кажи на началника на стражниците да вземе двама от хората си и да арестува Ван Ифан. Двамата арестувани да бъдат доведени тук закрити паланкини и заключени в килии, отдалечени една от друга. Те не трябва да знаят, че споделят гостоприемството на нашия затвор. Ще ги разпитам на вечерното заседание. Мисля, че тогава ще научим това онова!

Хун все още не можеше да повярва, а Тао Ган се ухили и каза:

— Също като при играта на комар: ако хвърляш заровете умело, често ти се пада добра комбинация!

Когато Хун и Тао Ган излязоха, съдията издърпа чекмеджето и извади оттам листа с шахматната задача. Той далеч не беше толкова самоуверен, колкото се бе показал пред двамата си помощници. Но чувствуваше, че трябва да вземе инициативата, да нападне пръв. И единственият начин, който можа да измисли, за да постигне целта си, бяха двата ареста. Той се извърна в стола и взе една шахматна дъска от шкафа зад себе си. Нареди белите и черните пионки така, както бе показано в задачата. Беше убеден, че именно в тази шахматна задача се крие ключът към заговора, разкрит от убитата танцьорка. Задачата беше съставена преди повече от седемдесет години, а и най-добрите майстори на шаха напразно се бяха мъчили да я разрешат. Бадемов цвят, която сама не е обичала шаха, сигурно бе избрала тази задача не за да я решава, а заради някакъв скрит смисъл, нямащ нищо общо с шахматната игра. Дали това не беше някакъв ребус? Съдията сключи вежди и започна да пренарежда пионките, като се опитваше да разгадае тайната, която криеха.

Междувременно Хун бе дал на началника на стражниците разпореждания за арестуването на Ван Ифан, а самият той се запъти с Тао Ган към къщата на Лиу Фейпо. Четирима стражници ги следваха на дискретно разстояние с един закрит паланкин.

Хун потропа на високата, лакирана в червено порта. Когато капакът на шпионката се вдигна, той показа пропуска си и рече:

— Негово превъзходителство съдията ни изпраща да поговорим с господин Лиу.

Пазачът отвори портата и въведе двамата мъже в малката чакалня на къщичката си. Скоро се появи един възрастен човек, който се представи за иконом на Лиу Фейпо.

— Надявам се — каза той, — че ще мога да ви бъда полезен. В момента господарят ми си почива в градината, не бива да го безпокоя.

— Имаме строга заповед да говорим лично с господин Лиу — каза Хун. — Най-добре иди да го събудиш!

— Невъзможно! — възкликна ужасено икономът. — Това ще ми струва службата!

— Тогава просто ни заведи при него — каза сухо Тао Ган. — Ние сами ще го събудим! Хайде, мърдай, приятелю! Не ни пречи да изпълним служебните си задължения!

Икономът се обърна. Сивата му козя брадичка потреперваше от гняв. Той пресече просторния преден двор, застлан с цветни плочки. Хун и Тао Ган го следваха по петите. Минаха по четири извити коридора и стигнаха до един вътрешен двор. По краищата на широка мраморна тераса бяха наредени порцеланови саксии с редки цветя. Отвъд нея се виждаше изискано подредена градина, в средата на която имаше езеро с лотоси. Като заобиколи езерото, икономът ги заведе до един изкуствен алпинеум в дъното на градината, издигнат от големи каменни блокове с интересни цветове и форми. Блоковете бяха споени с цимент. До алпинеума се виждаше беседка от преплетени бамбукови пръчки, обрасли с гъст бръшлян. Икономът посочи към беседката и каза кисело:

— Ще намерите господаря ми там. Аз ще ви почакам на това място.

Хун повдигна завесата от зелени листа. В прохладната беседка той видя малка маса за чай и шезлонг от палмово дърво. В шезлонга нямаше никой.

Двамата мъже бързо се върнаха при иконома. Хун му каза грубо:

— Не се опитвай да ни разиграваш! Лиу го няма тук!

Икономът го погледна ужасено. Помисли малко и каза:

— Може да е отишъл в библиотеката си.

— Тогава ще последваме примера му! — каза Тао Ган. — Заведи ни там!

Икономът отново ги поведе по един дълъг коридор. Спря пред врата от черен абанос, обкована с изкусна плетеница от железни цветя. Почука няколко пъти, но никой не отговори. Бутна вратата, но тя бе заключена.

— Дръпни се! — каза нетърпеливо Тао Ган. Той извади малка връзка с железни инструменти от широкия си ръкав и се зае с ключалката. Скоро се чу щракване. Той бутна вратата и тя се отвори. Видяха просторна, разкошно обзаведена библиотека. Тежките столове и маси и високите шкафове за книги бяха изработени изцяло от абанос, украсен с майсторска дърворезба. Но в стаята нямаше никой.

Тао Ган отиде направо при писалището. Всичките му чекмеджета бяха извадени. Дебелият син килим бе осеян с папки и писма.

— Тук е влизал крадец — извика икономът.

— Никакъв крадец! — изръмжа Тао Ган. — Чекмеджетата не са насилени. Отворени са с ключ. Къде е касата на господаря ти?

Икономът посочи с трепереща ръка към един старинен живописен свитък, окачен между два шкафа. Тао Ган се приближи и дръпна картината встрани. Квадратната желязна врата в стената зад нея не беше заключена. Но касата бе съвсем празна.

— И тази ключалка не е била разбита! — забеляза Тао Ган. — Ще претърсим къщата, но ме е страх, че птичката е отлетяла!

Хун повика четиримата стражници. Претърсиха всички постройки, надникнаха дори и в покоите на дамите, но никъде не откриха Лиу Фейпо, а и никой не го беше виждал след обедното хранене.

Хун и Тао Ган се върнаха в трибунала в мрачно настроение. На двора срещнаха началника на стражниците, който им каза, че Ван Ифан е бил арестуван без затруднение и сега е под ключ в затвора.

Завариха съдията в личния му кабинет, все още съсредоточен върху изучаването на шахматната задача.

— Ван Ифан е на сигурно място, Ваша Милост — докладва Хун, — но Лиу Фейпо е изчезнал безследно!

— Изчезнал ли? — учудено попита съдията.

— И е взел със себе си всичките си пари и ценни книжа! — добави Тао Ган. — Трябва да се е измъкнал през градинската врата, без да се обади на никого.

Ди стовари юмрука си върху масата.

— Закъснях! — извика мрачно той. После скочи и започна да се разхожда из стаята. След известно време спря и каза гневно: — За всичко е виновен онзи глупав нескопосник, студентът Джан! Ако бях разбрал по-навреме, че професорът е невинен… — Той подръпна ядосано брадата си. После изведнъж добави: — Тао Ган, тръгвай незабавно да доведеш тук секретаря на съветника Лян! Все още има време да го разпитаме, преди да е започнало съдебното заседание!

Тао Ган бързо излезе, а съдията продължи към Хун:

— Бягството на Лиу влошава положението, Хун! Убийството е важно, но има неща, които са още по-важни! Хун понечи да попита какво означава тази забележка, но като видя плътно стиснатите устни на съдията, се отказа.

Ди отново закрачи из стаята. После застана срещу прозореца, с ръце на гърба.

Тао Ган се върна с Лян Фън изненадващо бързо. Младият човек изглеждаше дори по-неспокоен, отколкото при предишната си среща със съдията. Ди се опря на писалището си. Не покани Лян Фън да седне. Скръсти ръце на гърдите си, загледа се внимателно в младежа и започна:

— Този път ще говоря открито, господин Лян! Подозирам, че сте замесен в подло престъпление. Разпитвам ви сега, вместо на съдебното заседание след малко, защото искам да спестя тази неприятност на стария съветник.

Лицето на Лян стана пепеляво. Той искаше да каже нещо, но съдията вдигна ръка:

— Най-напред вашата трогателна история за това, как съветникът започнал безразсъдно да пилее имуществото си, може да се приеме и като опит да прикриете факта, че вие се възползувате от това обстоятелство, за да присвоявате парите му. Второ, намерих в стаята на убитата танцьорка Бадемов цвят любовни писма, написани от вашата ръка. Последните от тях показват, че сте искали да сложите край на отношенията си с нея може би защото сте се влюбили във Върбов пух, дъщерята на Хан Юнхан.

— Как сте разбрали това? — не издържа Лян Фън. — Ние имахме…

Съдията обаче го прекъсна отново с думите:

— Вие не сте могли да убиете танцьорката, защото не сте били на борда на Кораба на цветята. Но сте имали връзки с нея и сте си уреждали тайни срещи във вашата стая. Тя е можела лесно да влиза там през задната врата на малката ви градина. Почакайте, не съм свършил! Мога да ви уверя, че ни най-малко не се интересувам от личния ви живот. Дори и да приемахте всички госпожици от Квартала на върбите, това никак не ми влиза в работата. Но за отношенията си с убитата танцьорка ще ми кажете всичко! Един глупав младеж вече попречи на разследването, което провеждам, и аз не смятам да допусна втори подобен провал! Говорете и кажете истината!

— Не е вярно, кълна се, Ваша Милост! — изхленчи младежът, като отчаяно чупеше ръце. — Аз не познавам куртизанката и никога не съм присвоявал и една монета от състоянието на господаря си! Признавам обаче и заявявам с готовност, че съм влюбен във Върбов пух и имам основание да вярвам, че тя споделя чувствата ми. Никога не съм говорил с нея, но често я виждам в градината на храма и… Ала щом като Ваша Милост знае най-съкровената ми тайна, сигурно знае също, че всичко останало не е вярно!

Съдията му подаде едно от писмата на мъртвата танцьорка и го попита:

— Вие ли сте писали това, или не?

Лян Фън разгледа внимателно писмото и го върна на съдията, като каза спокойно:

— Почеркът прилича на моя, дори са възпроизведени някои от характерните му особености. И все пак писмото не е писано от мене. Човекът, който го е подправил, сигурно има на разположение много образци от моя почерк. Това е всичко, което мога да кажа!

Съдията го изгледа застрашително и каза строго:

— Ван Ифан е арестуван. След малко ще го разпитам. Вие ще присъствувате на заседанието. Сега можете да отидете в съдебната зала.

Когато младият човек излезе, Хун отбеляза:

— Мисля, че Лян казва истината, Ваша Милост.

Съдията не отговори. Направи знак на Хун да му помогне да наметне съдийската си мантия.

Трите удара на гонга оповестиха откриването на вечерното заседание на трибунала. Ди напусна личния си кабинет, последван от Хун и Тао Ган. Когато се настани зад съдийската маса, забеляза, че в съдебната зала има само около една дузина слушатели. Очевидно засега гражданите на Ханюан се бяха простили с надеждата да чуят сензационни новини. Но на първия ред видя Хан Юнхан и Лян Фън, а зад тях — майстор Су.

Веднага след като провери присъствуващите, съдията попълни един служебен формуляр за началника на затвора. Даде го на началника на стражниците и му заповяда да доведе Ван Ифан пред съдийската маса.

Макар и арестуван, Ван Ифан се държеше невъзмутимо. Той хвърли предизвикателен поглед към съдията, коленичи и с твърд глас отговори на обичайните въпроси относно името и професията си.

Съдията каза:

— Имам доказателства, че ти си излъгал в този съд. Именно ти си се опитал да предумаш доктор Джан да купи дъщеря ти. Искаш ли да чуеш подробностите, или си готов да признаеш?

— Вашият покорен слуга — почтително отговори Ван Ифан — признава, че въведе в заблуда Ваша Милост. Самият той се остави да бъде подведен от желанието си да помогне на своя приятел и покровител, господин Лиу Фейпо, в делото му против професора. Тъй като съгласно закона мога да бъда освободен под гаранция, като платя глоба за провинението си, умолявам Ваша Милост да определи необходимата сума. Не се съмнявам, че господин Лиу Фейпо с готовност ще поеме гаранцията и ще уреди сметката.

— Второ — каза съдията, — съдът разполага с доказателства, че като си се възползувал от старческото оглупяване на съветника, ти си го накарал да сключи безразсъдни финансови сделки, от които си извлякъл лична печалба.

Това второ обвинение като че ли също не направи никакво впечатление на Ван Ифан. Той каза спокойно:

— Категорично отказвам да съм навредил на финансовите интереси на съветника Лян. Бях представен на негово превъзходителство от господин Лиу Фейпо. Именно той ме посъветва да препоръчам на съветника да продаде някои от именията си, чиято стойност според мнението на опитния господин Лиу в скоро време щяла значително да спадне. Моля Ваша Милост да се обърне към господин Лиу за потвърждение на думите ми.

— Не ще мога да сторя това — каза остро съдията. — Господин Лиу Фейпо е заминал, без да предупреди никого, като е отнесъл със себе си всички налични пари и ценни книжа.

Ван Ифан подскочи. Лицето му пребледня като на мъртвец. Той изкрещя:

— Къде е заминал? В столицата ли?

Началникът на стражниците пристъпи да свали Ван Ифан отново на колене, но съдията бързо му направи знак с глава и каза:

— Господин Лиу е изчезнал и никой в къщата му не знае къде е отишъл.

Ван Ифан бързо губеше самообладанието си. На челото му избиха капки пот. Той промърмори, повече на себе си: „Лиу избягал…“ После погледна съдията и каза бавно:

— В такъв случай ще трябва да внеса поправки в някои от предишните си показания. — Той се поколеба и продължи: — Моля Ваша Милост да ми даде време да размисля.

— Ще удовлетворя искането ти — бързо отговори съдията. Той бе забелязал настоятелната молба в погледа на Ван Ифан.

Когато отведоха арестувания обратно в затвора, съдията вдигна чукчето си, за да закрие заседанието. Но точно в този момент майстор Су излезе напред заедно с двама от членовете на гилдията си. Единият се оказа специалист по обработката на нефрит, а другият — търговец на нефрит на дребно. Търговецът бе продал на занаятчията блокче нефрит, което след нарязването му на по-дребни парченца се оказало дефектно, и майсторът си поискал парите обратно. Но тъй като открил дефекта чак когато блокчето било вече нарязано, той не можел да го върне. Су се опитал да ги предума да направят взаимна отстъпка, но всичките му увещания останали напразни.

Ди търпеливо слушаше многословните обяснения на двете страни. В същото време огледа съдебната зала и забеляза, че Хан Юнхан си е отишъл. Когато Су обобщи фактите, съдията се обърна към търговеца и занаятчията:

— Съдът счита, че и двамата сте допуснали грешка. Търговецът, като специалист, е трябвало да забележи, че блокчето е дефектно още при покупката му. А пък занаятчията, като опитен майстор, е трябвало да открие дефекта и без да нареже блокчето. Търговецът го е купил за десет сребърника, а го е продал на майстора за петнадесет. Съдът нарежда търговецът да заплати на майстора десет сребърника. Нарязаните парчета да се поделят между двамата по равно. По такъв начин всеки ще плати глоба от пет сребърника заради липсата на професионално майсторство.

И Ди закри заседанието, като удари с чукчето си по масата.

Когато се върна в личния си кабинет, той каза със задоволство на Хун и Тао Ган:

— Ван Ифан иска да ми съобщи нещо, което не посмя да каже на публичното заседание. Законът не разрешава разпитването на затворници в отсъствие на публика, но в този случай считам, че изключението е оправдано. Сега ще кажа да го доведат тук. Сигурно сте чули как той каза: „Лиу избягал…?“ След малко ще научим повече за…

Изведнъж вратата се отвори и в кабинета се втурна началникът на стражниците, следван от началника на затвора. Първият изпъшка:

— Ван Ифан се е самоубил, Ваша Милост!

Съдията стовари юмрука си върху писалището и кресна на началника на затвора:

— Не претърси ли затворника, песоглавец такъв?!

Човекът падна на колене.

— Кълна се, че когато го заключих, у него нямаше никаква храна, Ваша Милост! Сигурно някой тайно е хвърлил питка с отрова в килията му!

— Значи си пускал посетители в затвора! — извика съдията.

— Никой външен човек не е влизал в затвора, Ваша Милост! — изстена началникът. — Не мога да разбера как е станало всичко това!

Съдията скочи и тръгна към вратата. Следван от Хун и Тао Ган, той пресече двора, мина по коридора зад архивната зала и влезе в затвора. Началникът вървеше напред и осветяваше пътя с фенер.

Ван Ифан лежеше на пода до дървената скамейка, която служеше за легло. Светлината на фенера падна върху разкривеното му лице. Устните му бяха покрити с кървава пяна. Началникът на затвора посочи мълчаливо малка кръгла питка, паднала на пода до дясната ръка на Ван Ифан. От питката липсваше едно парченце. Очевидно затворникът бе отхапал от нея само веднъж.

Съдията се наведе. Питката бе с плънка от захаросани бобени зърна. Такива питки продаваха всички хлебари в града. Но на горната й страна вместо обичайния знак на хлебарницата беше отпечатан друг знак с форма на лотосов цвят.

Ди уви питката в носната си кърпичка и я мушна в ръкава си. Обърна се и мълчаливо тръгна към личния си кабинет.

Хун и Тао Ган гледаха с тревога напрегнатото лице на съдията, седнал зад писалището. Ди знаеше, че отпечатъкът на лотоса не е бил предназначен за Ван Ифан — когато пратеникът му е донесъл смъртоносния подарък, в килията е било тъмно и той не би могъл да го забележи, знакът с форма на лотос е бил предназначен за него — съдията! Това беше предупреждение от „Белият лотос“!

Съдията каза с уморен глас:

— Отровили са Ван Ифан, за да му затворят устата, отровната питка му е дадена от наш служител. В моя собствен трибунал има предателство!