Уилям Шекспир
Както ви харесва ^[0] (23)

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        А вярваш ли, Орландо, че младежът

        ще стори туй, което обещал е?

 

ОРЛАНДО

        И да, и не — като онез, които

        хем страх ги е напълно да повярват,

        хем вярват, че напразно ги е страх.

 

РОЗАЛИНДА

        Да уточним спогодбата: ако

        яви се дъщеря ви, за жена

        ще я дадете вие на Орландо.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Дори със сто царства, да бих ги имал!

 

РОЗАЛИНДА

        А вие ще се ожените за нея!

 

ОРЛАНДО

        Дори да бих бил цар на сто царства!

 

РОЗАЛИНДА

        А вий, ако ви искам, ще сте моя!…

 

ФЕБЕ

        Дори и да издъхна ден след туй!

 

РОЗАЛИНДА

        …и ако се откажете от мене,

        ще вземете пък него!

 

ФЕБЕ

                                Да.

 

РОЗАЛИНДА

                                Вий, Силвий,

        тогава ще й станете съпруг!

 

СИЛВИЙ

        Дори смъртта и тя да са едно!

 

РОЗАЛИНДА

        Срещу това пък аз се задължавам

        да угодя на всички ви. Но всеки

        на думата си да държи: вий, княже,

        на него да дадете Розалинда;

        а вий да я приемете, Орландо;

        вий, Фебе, да ми станете съпруга

        и ако не, да вземете овчаря;

        вий, Силвий, ако мен отблъсне тя,

        да встъпите веднага в брак със нея.

        Сега за миг ще се усамотя,

        неверието общо да разсея.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Тоз млад овчар все повече ми спомня

        за някои черти на дъщеря ми!

 

ОРЛАНДО

        Аз също, княже, щом видях го пръв път,

        го взех за неин брат, но се оказа,

        че той е тук роден и тук въведен

        в основите на бялата магия

        от вуйчо си, велик вълшебник, който

        живеел скрит в сърцето на гората.

 

ЖАК

        Ясно, готви се нов потоп и тези двойки тук са се отправили към ковчега на дядо Ной. Ето и двама представители на онези зверове, които на всички езици се наричат „глупци“.

 

ТОЧИЛКО

        Приветствия и поздравления на тук присъстващите!

 

ЖАК

        Благородни княже, приемете го благосклонно! Това е пъстроумният приятел, когото често срещах из гората. Той се кълне, че е бил някога придворен.

 

ТОЧИЛКО

        Ако някой се съмнява в това, нека опита да наточи ума си о моя камък! Аз съм танцувал менует, ухажвал съм дами, правил съм услуги на неприятели и подлости на приятели, разорил съм трима шивачи и съм имал три дуела, един от които за малко не стигна до хладно оръжие.

 

ЖАК

        И как се уреди той?

 

ТОЧИЛКО

        Срещнахме се и решихме, че причината за свадата ни не е от седма степен.

 

ЖАК

        От седма степен?… Как го намирате, княже? Чудесен, нали?

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Не е лош.

 

ТОЧИЛКО

        Господ здраве да ви дава, господарю! Дано и за вас така да кажат! Моя милост, господарю, също иска да се вреди сред всички тези селяни, желаещи да се чифтосат и да дадат клетви, че няма да шават, които после ще нарушават, понеже, каквото казваме в черква, кръвта ни го зачерква… Една бедна девица, господарю, едно грозно същество, но мое си! Просто една прищявка на мозъка ми, господарю, да взема онова, което никой не ще. Добродетелта, господарю, живее като скъперничка — в бедна колиба, и като бисера — в грозна мида!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Честна дума, находчив и съвсем не глупав!

 

ТОЧИЛКО

        Шегички и иглички, господарю! Сладки-горчиви, непридирчиви!

 

ЖАК

        Я кажи, кажи за седмата степен! Как свадата ви стигна почти до нея?

 

ТОЧИЛКО

        По стълбата на опроверженията, господине… Одри, дръж се прилично!… Ето как стана: аз просто не харесах начина, по който един от придворните си беше подстригал брадата. Той прати да ми кажат, че ако според мене брадата му е лошо подстригана, то според него аз се мамя. Това се нарича „учтиво възражение“. Но то е само началото. Ако аз отново кажа, че брадата му е лошо подстригана, и той този път ми отвърне, че подстригва брадата си по свой вкус, това ще бъде вече „сдържана насмешка“. Ако аз упорствам, че тя е лошо подстригана, и той отговори, че моето мнение по въпроса е за него без значение, това се нарича „твърд отпор“. Ако аз пак заявя: „лошо подстригана“, а той този път каже, че това е неистина, минаваме вече към „предизвикателно опровержение“. Сега ако кажа: „лошо подстригана“, той трябва да ми каже, че лъжа, и това ще е вече „войнствена обида“. И оттук нататък остават само „оскърблението по косвен път“ и „оскърблението по пряк път“.

 

ЖАК

        И колко пъти каза ти, че брадата му е лошо подстригана?

 

ТОЧИЛКО

        Аз не посмях да мина отвъд „оскърблението по косвен път“, а той спря преди „оскърблението по пряк път“. След което ние премерихме шпагите си и се разделихме.

 

ЖАК

        А можеш ли да повториш подред тези степени?

 

ТОЧИЛКО

        Нима се съмнявате, господине! Ние, благородниците, се ругаем по специална книга^[45] подобна на книгата за добрите обноски, само че обратна. Ето ви степените: първа — „учтиво възражение“; втора — „сдържана насмешка“; трета — „твърд отпор“; четвърта — „предизвикателно опровержение“; пета — „войнствена обида“; шеста — „оскърбление по косвен път“, и седма — „оскърбление по пряк път“. Но човек може да се измъкне от всички с изключение на „оскърблението по пряк път“, макар че и то се избикаля с едно „ако“. Помня веднъж как седем посредници не успяха да загладят една свада, но когато противниците се срещнаха, единият прибягна до споменатото „ако“, като заяви, че изразът му бил във формата „ако вие ми бяхте казали еди-какво си, аз бих ви отговорил еди-какси“. След това двамата си стиснаха ръцете и се побратимиха. „Ако“-то е велик помирител, казвам ви. Ако го нямаше това „ако“!…

 

ЖАК

        Не е ли рядък, господарю? Фантастичен е във всичко, макар да е шут!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Шутовството му е само маскировка, с която си помага, за да пуска стрелите на остроумието си.

 

ХИМЕНЕЙ

        Щом тук потръгне, ето,

        погледайте, небето

        от щастие се смей!

        Затуй то, княже, прати

        тук долу дъщеря ти

        по мене, Хименей —

        на тоз младеж да я дадеш,

        за двойния им чист копнеж!

 

РОЗАЛИНДА

        Вземете ме, мой татко, аз съм ваша!

        Вземи ме, мой любими, аз съм твоя!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Ако не спя, това е дъщеря ми!

 

ОРЛАНДО

        Ако не спя, това е любовта ми!

 

ФЕБЕ

        Ако не спя, уви, ще трябва аз

        да кажа: „Мили мой, на добър час!“

 

РОЗАЛИНДА

        Аз другиго не ща

        да имам за баща,

        не искам друг съпруг

        освен тоз момък тук,

        и да не бях жена,

        бих взела таз една.

 

ХИМЕНЕЙ

        Мълчете! Край на тая

        объркана замая!

        Да секнат шум и вик!

        На брака бог защо съм,

        ако не мога осем

        ръце да свържа в миг!

        Ти и ти, едно бъдете!

        Ти и ти, не се делете!

        Ти за този тук се дръж,

        щом не щеш мома за мъж!

        Ти бъди в съюз със таз

        като зимен ден със мраз!

        А сега сред брачни химни

        с обяснения взаимни

        нека всеки да узнай

        случилото се докрай!

                        ПЕСЕН

 

                „Сватбен хор, запей, запей

                химните на Хименей!

                О, съюз, велик и свят

                на трапеза и легло,

                населявай всеки град

                със безчетно потекло!

                Сватбен факел, пламеней

                с пламъка на Хименей!“

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Елате, племеннице, тук сред нас —

        за второ чедо ще ви имам аз!

 

ФЕБЕ

        Държа на свойта дума. Мой бъди!

        Ти нрава ми със вярност победи!

 

ЖАК ДЬО БОА

        Изслушайте ме! Само две-три думи!

        Аз, втори син на граф Роланд дьо Боа,

        пристигам е вести в славния ви кръг:

        княз Фредерик, узнал, че всеки ден

        се стичат благородници насам,

        събра войска и лично я поведе

        към таз гора със цел да хване брат си

        и на палача да го предаде;

        но, наближил ви, срещна стар отшелник

        и след беседа с него се отказа

        от злия си кроеж и от света,

        като реши короната да върне

        на своя брат, а пък на тези с него —

        иззетите земи. Ако ви лъжа,

        животът ми е ваш!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

                        Добре дошъл,

        любезни момко! Щедро ти даряваш

        за сватбите им двамата си братя:

        големия — с имота му отнет,

        а малкия — със княжество обширно!

        Но нека доведем онуй, което

        тъй хубаво започна и протече,

        до сладкия му свършек! После вие

        приятели-щастливци, със които

        делихме често тежки дни и нощи,

        сега ще разделите с княза свой

        дочаканото щастие, съгласно

        предишните си степени. Но първо,

        забравили за утрешно охолство,

        в тоз лес-дворец, на таз трева-килим

        по простому да се повеселим!

        Хей, младоженците! Момци, моми,

        хванете се на двойки за ръцете!

        Изпълнени с веселие сами,

        с веселие и танца изпълнете!

 

ЖАК

        Прощавайте, разбрах, че Фредерик

        е предпочел живота на пустинник

        пред пустия живот сред шум и блясък?

 

ЖАК ДЬО БОА

        Да, точно тъй е.

 

ЖАК

                        Аз ще го подиря.

        От тез новопокаяни нерядко

        човек почерпва знание и мъдрост.

 

        Оставям вас на трона ви предишен,

        с търпение отново извоюван.

 

        А вас — на любовта, добита с вярност.

 

        А вас — на селски дом и знатни връзки.

 

        А теб — на брака, с преданост заслужен.

 

        А теб — на свадите. Защото мисля,

        че в пътешествието си любовно

        сте запасени със храна най-много

        за месец-два. И тъй, бъдете здрави!

        Аз сам не съм любител на забави!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Не, Жак, постойте! Останете, хайде!

 

ЖАК

        За танци — не. Но трябвам ли ви, знайте,

        че „Жак Меланхоличния“ се крие

        във пещерата, дето бяхте вие!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Недейте спира, новобрачни млади!

        Завиждам ви на близките наслади!