Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
As You like It, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ВТОРА СЦЕНА

В гората.

Влиза Орландо с лист хартия в ръка.

 

ОРЛАНДО

        Стой тук, мой нежен стих! А ти, луна,

        която светиш във небето ясно,

        огрей със непорочна светлина

        на нимфата си името прекрасно!

        О, Розалинда, с нож от всички тез

        кори дървесни книги ще направя,

        та който влезе в тоз безкраен лес,

        четейки ги, безкрай да те прославя!…

        Лети, лети, Орландо, и възпей я,

        прекрасната, единствената, „Нея“!

 

Излиза.

Влизат Корин и Точилко.

 

КОРИН

        Е, господин Точилко, как ви се вижда пастирският живот?

 

ТОЧИЛКО

        Честно казано, този живот, понеже е пастирски, е много добър, но тъй като си е овчарски, нищо не струва; понеже е откъснат от светската врява, харесва ми, но тъй като е усамотен, не се търпи; понеже е сред природата, много ми допада, но тъй като е далеч от двора, вижда ми се скучен; понеже е скромен, отговаря ми на вкуса, но тъй като е оскъден, противоречи на стомаха ми. Ти, овчарю, от философия разбираш ли?

 

КОРИН

        Само колкото да си знам, господине, че като си болен, не ти е добре; че който си има пари, средства и нещо скътано, си има трима добри приятели; че дъждът кваси, а огънят пари; че добрата паша дава гойни овце; и че главната причина за нощта е, дето по нейно време няма слънце; и още, че който не е добил ум от рождение или от учение, може да се сърди на родителите си, че не са го възпитали добре или че са били много тъпи.

 

ТОЧИЛКО

        Я го виж ти какъв дървовит философ! А бил ли си при двора на княза?

 

КОРИН

        Не съм.

 

ТОЧИЛКО

        Тогава си готов за пъкъла.

 

КОРИН

        Не думай, господине!

 

ТОЧИЛКО

        Истина ти казвам! Ще станеш като зле опечено яйце, черно от едната страна!

 

КОРИН

        Задето не съм бил при двора? Че какво като не съм бил?

 

ТОЧИЛКО

        Хе! Щом не си бил при двора, не си научил добрите обноски; щом не си ги научил, възпитанието ти е лошо; щом като нещо е лошо, то е грях; а грехът се плаща в пъкъла. Спукана ти е работата, овчарю!

 

КОРИН

        Не е, господин Точилко. Тия, дето имат придворни обноски, са толкоз смешни на село, колкото ние, селяните де, сме смешни при двора. Нали казвахте, че там, при вас, хората за поздрав си целували ръка? Е, това няма да е хубаво, ако придворните станат овчари!

 

ТОЧИЛКО

        Доказателства! Веднага! Да чуем!

 

КОРИН

        Ами няма да е хубаво, защото ние все пипаме овцете, а вълната им, знаете, е мазна…

 

ТОЧИЛКО

        А ръцете на придворния не се ли потят? И овчата мазнина да не е по-долна от човешката пот? Плитко, плитко ти е доказателството! Подири по-дълбоко! Хайде!

 

КОРИН

        Ами те, нашите ръце де, са грапави!

 

ТОЧИЛКО

        Тъкмо устните ще ги усещат по-добре. И това е плитко! Друго давай! Хайде!

 

КОРИН

        Другото е, че като си церим стоката, ръцете ни са все катранени. А кой иска да целува катран? На придворния ръцете са парфюмирани с мускус[14].

 

ТОЧИЛКО

        Ей, че глупав човек! С мен седнал да спори! Ти си пред мен като храна за червеи пред една добра пържола! Слушай мъдреца и се учи от него да размишляваш! Мускусът е, ако искаш да знаеш, по-долен и от катрана. Какво е той — нечистотия, отделяна от една котка! Търси друго, овчарю!

 

КОРИН

        Не, вие сте много образован за мене, но аз си оставам на своето.

 

ТОЧИЛКО

        На своето място в пъкъла, така ли? Тогава господ да ти е на помощ и дано нареди да те нарежат на тънко, като те пекат! Много си суров!

 

КОРИН

        Господине, аз съм прост човек, селянин. Трудя се, за да ям, и се обличам с каквото произвеждам; съседа не мразя и завист не пазя; чуждата радост и мене радва, а свойта мъка сам си я мъкна; и едничката ми гордост е да гледам как овцете ми пасат и агънцата им сучат.

 

ТОЧИЛКО

        Тази гордост пък вече ти е най-големият грях! Да съчетаваш овцете с кочовете! Ти, човече, си печелиш хляба като сводник на скотове! Да водиш едногодишни овчици при един дърт кривокрак блеещ рогоносец против всички правила на естествения брак! Ако за това не те бутнат в пъкъла, то ще е само защото и дяволът не иска да има вземане-даване с овчари. Иначе си вътре с двата крака!

 

КОРИН

        Прощавайте, но иде господин Ганимед, братът на новата ми господарка!

 

Влиза Розалинда с лист хартия в ръка.

 

РОЗАЛИНДА (чете)

                        „Няма в Азия рубин да

                        се сравнява с Розалинда;

                        няма между двата Инда

                        бисер като Розалинда;

                        няма.“

 

ТОЧИЛКО

        …Няма нищо по-лесно от писане на такива стихчета! Аз мога да ви римувам така осем години подред, с почивки само за обяд, вечеря и сън. Да редиш римичките като селянки, тръгнали да си носят маслото на пазара!

 

РОЗАЛИНДА

        Млък, шуте!

 

ТОЧИЛКО

        Ето например:

                „Няма нийде розмарин да

                лъха като Розалинда;

                нито има мазен млин да

                лъска като Розалинда;

                и тъй мога до амин да

                дрънкам рими с Розалинда,

                щом не иска ни един да

                легне с тази Розалинда!“

        Тъй става, като се остави човек на ритъма! Ритам го, но не ще да спре! Защо се хващате на тези глупави стихчета?

 

РОЗАЛИНДА

        Казах ти да мълчиш, глупако! Намерих ги на едно дърво.

 

ТОЧИЛКО

        Значи, това дърво ражда лоши плодове.

 

РОЗАЛИНДА

        Ще те присадя тебе на него и отгоре ти ще присадя и мушмула. Така ще имам най-ранния плод в страната, защото е сигурно, че ти ще изгниеш, преди да си узрял, тъй като плодът на мушмулата има същото свойство.

 

ТОЧИЛКО

        Добре казано, но дали е мъдро, или не, това гората ще отсъди.

 

Влиза Целия с лист хартия в ръка.

 

РОЗАЛИНДА

        Тихо! Сестричката ми иде и чете нещо! Ти стой настрана!

 

ЦЕЛИЯ (чете)

                „Стига спала е гората

                във мълчание сурово —

                аз дарявам дървесата

                всяко със отделно слово.

                Туй ще плаче, че тъй кратък

                е животът на човека,

                та две педи без остатък

                му е цялата пътека;

                друго ще скърби: защо ли

                и другарството не трае;

                но по всички горски стволи

                твойто име ще сияе:

                Розалинда! То едничко

                изразило тебе, свята,

                квинтесенция на всичко

                прелестно върху земята,

                тебе, същество, в което

                с връзка радостна и мила

                по наредба на Небето

                е Природата споила

                на Лукреция[15], Елена[16],

                Клеопатра[17], Аталанта[18]

                свяна, бузата червена,

                царствения чар, таланта

                и на тях отгоре още

                добродетели хиляда,

                тъй че дълги дни и нощи

                на света да си награда

                и да имаш чак до гроб

                мен за свой слуга и роб!“

 

РОЗАЛИНДА

        О, какъв изящен проповедник! И с какво безкрайно любовно поучение мори паството си! Поне да се беше поизкашлял и казал: „Привършвам, добри хора!“

 

ЦЕЛИЯ

        Вие двамата, по-далеч оттук! Овчарю, върви си!… Ти също!

 

ТОЧИЛКО

        Да се оттеглим с достойнство, овчарю! Като не можем да си вдигнем багажа, да си вдигнем торбажа — ако мога така да кажа!

 

Излиза заедно с Корин.

 

ЦЕЛИЯ

        Чу ли тези стихове?

 

РОЗАЛИНДА

        Чух всичко и дори нещо отгоре. Защото някои от тях имаха повече стъпки от нужното.

 

ЦЕЛИЯ

        Няма значение, нали все пак стъпват някак си.

 

РОЗАЛИНДА

        Да, но как! Единият стих по-къс, другият — по-дълъг, и цялото порядъчно куцаше.

 

ЦЕЛИЯ

        Но не се ли учудваш, че името ти ще виси по всички дървета наоколо?

 

РОЗАЛИНДА

        Вече престанах да се чудя, защото това, което ти прочете, е нищо пред онова, което аз откачих от една палма и което ще получи палмата на първенството. Виж го! Само веднъж са ме римували така: когато съгласно Питагоровото учение[19] душата ми се бе вселила в тялото на мишка и един ирландски магьосник искаше да ме прогони от къщата с римувани заклинания[20].

 

ЦЕЛИЯ

        А можеш ли позна кой ги е писал?

 

РОЗАЛИНДА

        Някой мъж навярно.

 

ЦЕЛИЯ

        И то с верижка на шията, която ти е добре позната. Ти нещо пламна май?

 

РОЗАЛИНДА

        Не, но моля ти се, кажи ми, кой?

 

ЦЕЛИЯ

        О, боже мой, вярно е, че приятел с приятел рядко се среща, но случва се две планини да се съберат от някое земетресение.

 

РОЗАЛИНДА

        Все пак кой е?

 

ЦЕЛИЯ

        Наистина ли не се сещаш?

 

РОЗАЛИНДА

        Не, на колене ти се моля: кажи кой е?

 

ЦЕЛИЯ

        О, чудо на чудесата! Наистина невероятно! Даже невероятно невероятно! Дори ми се изчерпаха възклицанията!

 

РОЗАЛИНДА

        Непоносима си! Да не мислиш, че като съм навлякла тези мъжки дрехи, та и чувствата ми са в ботуши? Всеки миг забавяне ми се вижда дълъг като плаване из южните морета. Заклевам те да ми кажеш веднага кой ги е писал и говори бързо! Бих искала да заекваш, та мъжкото име, което криеш в себе си, да избликне от теб като вино от бутилка с тясно гърло, или наведнъж, или никак! Моля ти се, измъкни запушалката от устата си, за да изпия новината ти!

 

ЦЕЛИЯ

        И да ти влезе цял мъж в корема?

 

РОЗАЛИНДА

        Какъв е? Бог ли го е изваял или кроячът му? Как изглежда? Главата му заслужава ли шапка? Лицето му достойно ли е за брадата си?

 

ЦЕЛИЯ

        Брадата му не е от най-буйните.

 

РОЗАЛИНДА

        Ще я почакам да избуи, но не ме карай да чакам за името му! Кой е той?

 

ЦЕЛИЯ

        Младият Орландо. Този, който победи едновременно бореца на баща ми и сърцето на братовчедка ми.

 

РОЗАЛИНДА

        Остави шегите, моля ти се! Говори честно и сериозно!

 

ЦЕЛИЯ

        Честно и сериозно: той е.

 

РОЗАЛИНДА

        Орландо?

 

ЦЕЛИЯ

        Орландо.

 

РОЗАЛИНДА

        О, аз нещастница! Какво ще правя сега с тези мъжки крачоли! А той какво правеше, като го видя? Какво каза? Как изглеждаше? Как беше облечен? Защо е дошъл тук? Попита ли за мене? Къде живее? Как се разделихте? Кога ще го видиш отново? Отговори ми с една дума!

 

ЦЕЛИЯ

        Първо ми дай устата на Гаргантюа[21]. Такава дума не е по мярка за обикновени уста. Само да отговоря с „да“ и „не“ на всичките ти въпроси, пак ще трае повече от цял катехизис[22].

 

РОЗАЛИНДА

        Но той знае ли, че съм в тази гора и в мъжки дрехи? И какъв е на вид? Все тъй ли е свеж като в деня на борбите?

 

ЦЕЛИЯ

        Да засищаш въпросите на една влюбена душа е все едно да броиш прашинките в слънчев сноп. Но ти хапни това, с което ще те гостя, и го вкуси внимателно! Заварих го под един дъб като паднал жълъд.

 

РОЗАЛИНДА

        Това ще е дъбът на Зевс[23], щом дава такива плодове!

 

ЦЕЛИЯ

        Все пак изслушай ме, уважаема!

 

РОЗАЛИНДА

        Продължавай!

 

ЦЕЛИЯ

        Лежеше там, прострян като ранен рицар.

 

РОЗАЛИНДА

        Тъжна гледка, но върви на фона.

 

ЦЕЛИЯ

        Слушай, викни „тпру!“ на езика си! Прекалено лудува… Облечен беше като ловец.

 

РОЗАЛИНДА

        О, ужас! Той ще простреля това бедно животинче в гръдта ми!

 

ЦЕЛИЯ

        Не мога ли да изпея песента си без твоя съпровод? Караш ме да фалшивя.

 

РОЗАЛИНДА

        Забрави ли, че съм жена? Щом мисля, трябва да говоря! Моля ти се, продължавай!

 

ЦЕЛИЯ

        Прекъсваш ме, а после… Тихо! Не е ли той?

 

Влизат Орландо и Жак.

 

РОЗАЛИНДА

        Той е! Да се дръпнем малко и да видим какво ще прави!

 

ЖАК

        Благодаря ви за компанията, но право да си кажа, не би ми било по-зле, ако бях сам.

 

ОРЛАНДО

        И на мен също, но за да се спазва приличието, благодаря ви и аз за компанията.

 

ЖАК

        Сбогом. Сърдечно желая да се срещаме с вас колкото може по-рядко.

 

ОРЛАНДО

        И моето желание е да станем в бъдеще отлични непознати.

 

ЖАК

        Моля ви да не съсипвате повече дърветата с любовните си стихове!

 

ОРЛАНДО

        Пък аз ви моля да не съсипвате повече стиховете ми с лошото си четене!

 

ЖАК

        Вашата възлюбена се нарича Розалинда, така ли?

 

ОРЛАНДО

        Точно така!

 

ЖАК

        Името й не ми харесва.

 

ОРЛАНДО

        Не са мислили за вас, когато са я кръщавали.

 

ЖАК

        Висока ли е?

 

ОРЛАНДО

        Точно по мярката на сърцето ми.

 

ЖАК

        Разполагате с добър запас от остроумия. Да не сте имали работа с жени на златари, та сте запомнили толкова надписчета за пръстени[24]?

 

ОРЛАНДО

        Не, но нали човек трябва да отвърне на поговорките, които вие сте заучили от покривките за легло[25]?

 

ЖАК

        Имате бърз ум. Трябва да е направен от петите на Аталанта. Искате ли да поседнем и заедно да позлословим срещу нашия общ господар, света, и неговата несправедливост към нас?

 

ОРЛАНДО

        На този свят аз злословя само срещу себе си, защото виждам преди всичко своите недостатъци.

 

ЖАК

        Главният от тях е, че сте влюбен.

 

ОРЛАНДО

        Не бих дал този свой недостатък за вашето най-добро качество. Вече ми дотегнахте.

 

ЖАК

        Честна дума, бях тръгнал да диря точно един шут, когато ви срещнах.

 

ОРЛАНДО

        Той се удави в потока. Надникнете в него и ще го видите.

 

ЖАК

        Но там ще видя само своя образ!

 

ОРЛАНДО

        Именно! А може и да не видите нищо, защото сте, изглежда, една кръгла нула.

 

ЖАК

        Нямам време за губене с вас! Сбогом, романтични синьоре!

 

ОРЛАНДО

        Сбогом, меланхолични месьо!

 

Жак излиза.

 

РОЗАЛИНДА (тихо, на Целия)

        Ще му заговоря като дързък лакей и ще се опитам да го надиграя!… Хей вие, ловецът, чувате ли?

 

ОРЛАНДО

        И то отлично. Какво желаете?

 

РОЗАЛИНДА

        Колко е часът?

 

ОРЛАНДО

        Тук се пита кое време сме. В гората няма часовници.

 

РОЗАЛИНДА

        Значи в нея няма и влюбени. Защото те, както въздишат веднъж на минута и пъшкат веднъж на час, могат отлично да отмерват ленивия ход на времето.

 

ОРЛАНДО

        А защо не „бързия ход“. Времето си тече все еднакво.

 

РОЗАЛИНДА

        Съвсем не, господине. То има различен вървеж за различните хора. Искате ли да ви кажа за кого върви раван, за кого тича в тръс, за кого препуска в галоп и за кого стои на място?

 

ОРЛАНДО

        За кого например тича в тръс?

 

РОЗАЛИНДА

        То тича в тръс, и то бавен, за момата между годежа и сватбата. Дори промеждутъкът да е само седем дни, тръсът на времето е за нея тъй бавен, че те ще й се видят седем години.

 

ОРЛАНДО

        А за кого върви раван?

 

РОЗАЛИНДА

        За свещеника, който не знае латински, и за богаташа, който няма подагра: единият си спи спокойно, защото няма начин да се учи; а другият си живее щастливо, защото няма болка да го мъчи. Свещеникът е свободен от товара на бедното откъм радости учение, а богаташът — от бремето на богатата с мъки бедност. За тези двама времето върви раван.

 

ОРЛАНДО

        А за кого препуска в галоп?

 

РОЗАЛИНДА

        За крадеца на път към бесилката. Защото колкото и бавно да пристъпва, пак стига по-рано, отколкото би искал.

 

ОРЛАНДО

        А за кого стои на място?

 

РОЗАЛИНДА

        За адвокатите през лятната почивка; защото я проспиват от край до край и не забелязват как времето се движи.

 

ОРЛАНДО

        Къде живеете, хубави момко?

 

РОЗАЛИНДА

        При тази пастирка, сестра ми. Тук, на ръба на гората, който е като шевица на фуста.

 

ОРЛАНДО

        А тукашен ли сте?

 

РОЗАЛИНДА

        Зайчето скача, дето майка-зайка го е родила.

 

ОРЛАНДО

        Но в говора ви има изисканост, каквато не може да се получи в това загубено място.

 

РОЗАЛИНДА

        Често са ми го казвали. Научи ме да говоря един мой вуйчо монах. Живял на младини в града, той ми разправяше как не намерил в неговите нрави нищо да му се понрави. Той дори се влюбил там и често съм го слушал така да напада любовта, че благодаря на бога, задето не ме е създал жена, та да нося и аз безбройните недъзи, които приписваше на целия женски род без изключение!

 

ОРЛАНДО

        А спомняте ли си по-главните от тях?

 

РОЗАЛИНДА

        Нямаше по-главни. Всички бяха еднакви като грошове и всеки изглеждаше най-чудовищен, докато не се появеше следващият!

 

ОРЛАНДО

        Все пак избройте ми някои от тях!

 

РОЗАЛИНДА

        Не, аз раздавам лекарството си само на болни. Има тук някакъв младеж, който броди из гората и поврежда младите дървета, като изрязва по кората им името „Розалинда“. Той окачва оди по глогините и елегии по къпините и във всички тях превъзнася до бога пак споменатата Розалинда. Виж, ако можех да срещна този разлепван на чувства, бих му дал един-два полезни съвета, защото ми се струва, че любовната малария го тресе всеки ден[26].

 

ОРЛАНДО

        Аз съм този, когото тя тресе! Моля ти се, дай ми своя лек!

 

РОЗАЛИНДА

        Вие нямате нито един от признаците, за които говореше вуйчо ми. Той ме научи да разпознавам истинските влюбени. Като ви гледам, уверен съм, че вие не сте попаднали зад решетката от сламки на тоя затвор за доброволци.

 

ОРЛАНДО

        А кои са тези признаци?

 

РОЗАЛИНДА

        Страни изпити — вие ги нямате; очи хлътнали и с тъмни кръгове — вие ги нямате; държане необщително — вие го нямате; брада занемарена — вие я нямате… изобщо. У вас тя наистина е колкото на третия брат наследството[27], затова този признак в случая отпада. Но освен това, ако бяхте влюбен, чорапите ви щяха да са смъкнати, шапката — без панделка, ръкавите — разкопчани, обувките — без връзки; от вас целия би лъхало отчаяние и крайна запуснатост. А вие не сте такъв. Вие сте тъй изискан в облеклото, че повече ми се виждате влюбен в себе си, отколкото в друго създание.

 

ОРЛАНДО

        Прелестни момко, как да ви накарам да ми повярвате, че наистина съм влюбен?

 

РОЗАЛИНДА

        Да ви повярвам аз? Еднакво лесно ще накарате да ви повярва таз, в която сте влюбен! А на нея, честна дума, ще й е по-лесно да ви повярва, отколкото да признае, че ви е повярвала. Това е една от точките, по които жените лъжат дори сами себе си. Но кажете: вие ли сте наистина младежът, който окачва по дърветата хвалебствените стихове в чест на тази Розалинда?

 

ОРЛАНДО

        Кълна се в нейната белоснежна ръка, че аз съм, аз съм този нещастник!

 

РОЗАЛИНДА

        И наистина ли сте така влюбен, както поемите ви твърдят?

 

ОРЛАНДО

        Няма поема, която да поема страст като моята!

 

РОЗАЛИНДА

        Любовта е жива лудост и, казвам ви, тя си заслужава да бъде лекувана с камшик в тъмна стая, както се лекуват лудите. И ако това лечение не е още въведено за нея, то е само защото този вид безумие е тъй разпространен, че и пазачите страдат от него. Аз обаче зная да лекувам любовта със съвети.

 

ОРЛАНДО

        А излекували ли сте някого досега?

 

РОЗАЛИНДА

        Едного и ето как: накарах го да си въобрази, че съм дамата на сърцето му. Той трябваше да ме ухажва предано всеки ден, а пък аз, обратно, трябваше — като непостоянна дама — да тъгувам, да се глезя, да проявявам капризи и да се отказвам от тях, да бъда всеки миг нещо различно, да се държа глупаво, надменно, своенравно, маймунски повърхностно, упорито, изменчиво, ту в сълзи, ту в усмивки, да се колебая между безброй чувства, без да изпитвам ни едно; изобщо да се държа като жените и децата, защото те са от един дол дренки. И така, ту го приласкавах, ту го отблъсквах, днес му давах надежда, утре си я вземах обратно; после плачех за него и миг след това го прогонвах. Докато в края на краищата успях да освободя своя поклонник от неговата любовна лудост и да я заменя с обикновена лудост вследствие на прекарана любов; в резултат на която той реши да се отдели от потока на светския живот и да заживее в отшелническо усамотение. Така го излекувах окончателно и по същия начин се наемам да промия и вашето сърце като сърце на здрав овен, тъй че в него да не остане и съсирече от любов.

 

ОРЛАНДО

        Не искам да се лекувам, момко.

 

РОЗАЛИНДА

        Но пък ще оздравеете, казвам ви! Само че ще трябва да ме наричате „Розалинда“ и да идвате всеки ден край кошарата ни, за да ме задиряте!

 

ОРЛАНДО

        А, щом е тъй, съгласен съм! Къде е тази ваша кошара?

 

РОЗАЛИНДА

        Елате, ще ви я покажа! А по пътя ще ми кажете вие къде живеете. Тръгваме ли, господине?

 

ОРЛАНДО

        Готов съм, момко!

 

РОЗАЛИНДА

        Да вървим, сестрице!… И никакво „момко“! За вас съм вече Розалинда!

 

Излизат.

Бележки

[14] Мускус — вещество, излъчвано от особени жлези на някои двукопитни и гризачи, което се използва в парфюмерията.

[15] Лукреция — древна римлянка, която, обезчестена от сина на цар Тарквиний (VI в. пр.н.е.), се самоубила пред очите на близките си, като ги заклела да отмъстят за позора й.

[16] Елена — съпруга на гръцкия цар Менелай, прочута с хубостта си. Тя била открадната от Парис, син на троянския цар Приам, и това станало причина — според легендата — за избухването на Троянската война, възпята в «Илиадата» на Омир.

[17] Клеопатра — последна царица на Египет, известна с красотата си. Тя станала жена на римския пълководец Марк Антоний и след като той бил надвит от другия претендент за господство над Рим, Октавиан, се самоубила заедно с мъжа си.

[18] Аталанта (митол.) — гръцка царска дъщеря, прочута с бързия си бяг, която предлагала на всеки, който я искал за жена, да се състезава с нея, като условието било: при успех — ръката й, при неуспех — смърт.

[19] „…Питагоровото учение…“ — гръцкият математик и философ Питагор (ок. 580–501 г. пр.н.е.) учел, че душите могат да се преселват от животински тела в човешки и обратно.

[20] „…с римувани заклинания…“ — подигравателен намек за ирландските магьосници, които уж умеели с римувани формули и свирня на гайда да измъкват мишките и плъховете от дупките им.

[21] Гаргантюа — великан с огромна уста и чудовищен апетит герой на сатиричния роман „Гаргантюа и Пантагрюел“ от френския писател Франсоа Рабле (1495–1553).

[22] Катехизис — изложение на християнското учение във форма на въпроси и отговори.

[23] „…дъбът на Зевс…“ (митол.) — дъбът в античния свят бил смятан за свещено дърво на върховния гръцки бог.

[24] „…надписчета за пръстени…“ — по венчалните пръстени от Шекспирово време често бивали гравирани сентенции, стихове, поговорки.

[25] „…от покривките за легло…“ — намек за модните по ренесансово време завеси и покривки, върху които били рисувани човешки фигури с мъдри надписи, излизащи от устата им.

[26] „…го тресе всеки ден…“ — т.е. по-лоша е от другата малария, която разтриса болния през един или два дни.

[27] „…на третия брат наследството“ — съгласно принципа на майората, който бил в сила по Шекспирово време, всички наследствени имения и доходите от тях се получавали от първородния син; другите синове не получавали нищо.