Уилям Шекспир
Както ви харесва ^[0] (11)

СЕДМА СЦЕНА

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Превърнал се е сигурно във звяр,

        понеже във човешки вид го няма.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

        Видях го, княже, тука, няма час

        да слуша песен някаква.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

                                Кой? Той?

        Това свърталище на дисонанси?

        Ако от него стане музикант,

        планетите ще зазвучат фалшиво^[13]!

        Открийте го и нека дойде тук!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

        Той иде сам, да ми спести труда.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Месьо, нима приятелите трябва

        да ви ухажват, за да им дарите

        присъствието си?… Но вий сте весел!

 

ЖАК

        Шут! Шут! В гората! С тез очи видях го!

        Глупак, глупец, глумец във пъстри дрехи!

        Невероятно! Шут сред тази пустош!

        Изтегнал се на слънце и ругае

        мадам Фортуна с гениални думи!

        А при това жив луд! „Здравей, глупако!“ —

        му казвам аз. „Здравейте, господине! —

        ми казва той. — Но аз не съм глупак,

        защото щастието досега

        не ме е посетило, слава богу!“

        Тъй казва и от джоба си измъква

        часовник слънчев, със помътен поглед

        поглежда го и казва: „Ей го, десет!

        Личи си накъде върви светът!

        Най-много преди час бе само девет,

        а подир час ще стане единайсет,

        и тъй от час на час ний зреем, зреем,

        а после век след век ще гнием, гнием.

        Такава е играта!“ Щом дочух

        тоз пъстрошит умник да философства

        така за времето, в гръдта ми в миг

        смехът като петел закукурига

        и ме държа цял час, и то измерен

        по собствения му часовник! Чуден,

        невиждан шут! Не зная друга дреха,

        по-почетна от шутовската, княже!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        А що за шут е той?

 

ЖАК

                        Изискан, дворцов!

        По неговите думи, бил познат

        на много знатни и красиви дами.

        А мозъкът му, сух като сухар,

        останал в кораба след дълъг път,

        е цял от всевъзможни чекмедженца,

        набити с наблюдения, които

        той пръска безразборно. О, да бях

        на неговото място! Аз мечтая

        за дрехата на шут!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

                        Ще я получиш!

 

ЖАК

        И, вярвайте, ще ми стои чудесно,

        но само ако се освободите

        от убеждението, че съм мъдър,

        което ви обхваща напоследък.

        Разбирате ли, аз ще имам нужда

        от неограничена свобода,

        каквато само шутът притежава;

        от волно пълномощие да духам

        против когото искам като вятър!

        И който най-пострадал е, ще трябва

        най-много да се смее. Как? Защо ли?

        Това „защо“ е ясно като пътя

        към черквата: когато мойта лудост

        улучи умно някого, той просто

        ще бъде луд, макар и да е умен,

        ако признае болката; защото,

        щом писне само, мъдрата му глупост

        ще се окаже в миг изобличена

        от удара случаен на глупеца.

        Венчайте ме със званието шут,

        признайте ми призванието луд,

        за да си казвам туй, което мисля,

        и аз от край до край ще ви прочистя —

        ако светът понася моя лек —

        червото на прогнилия ни век!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Фу, фу! Представям си какво ще сториш!

 

ЖАК

        Единствено добро, залагам грош!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Ужасно зло, клеймейки тъкмо злото;

        затуй защото сам си ти разпуснат

        и сластен като скот и всички язви

        и циреи, които си спечелил

        от слободията си, ще излееш

        върху света изобщо!

 

ЖАК

                                А нима,

        като осъжда гордостта например,

        критикът може да се занимава

        с отделни личности, когато тя е

        всеобща като прилива, издуващ

        и най-последната солена капка?

        Нима засягам таз или оназ,

        щом кажа, че търговките у нас

        намятат често княжески коприни

        на недостойните си рамене?

        Коя ще каже, че нападам не

        съседката й, а самата нея,

        когато са еднакви? Как би могъл

        натруфеният франт от нисък ранг,

        почувствал се засегнат, да изкряска,

        че „за костюма му не аз съм плащал“,

        без да помогне с тази своя глупост

        на моите цели? Бил съм го обидил?

        Кога, с какво и как? Да чуем! Хайде!

        Щом сърди се, признава си вината,

        защото над невинните шегата

        е прелетяла като дива гъска,

        която не е ничия… Но някой

        май иде тук!…

 

ОРЛАНДО

                        Стой! Спрете да ядете!

 

ЖАК

        Не мога. Не съм почнал!

 

ОРЛАНДО

                                И ще чакаш,

        додето бъде уталожен чужди

        по-остър глад!

 

ЖАК

                Отде пък се излюпи

        това петле?

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

                Дали беда, младежо,

        те прави дързък, или си изобщо

        незапознат с приличните обноски?

 

ОРЛАНДО

        По-първото е истинното: трънът

        на крайното нещастие разкъса

        одеждите на моята учтивост;

        а инак расъл съм в издигнат край

        и мисля се възпитан… Спрете, казах!

        Тоз, който вкуси само плод дори,

        преди да съм получил туй, което

        ми трябва, ще загине!

 

ЖАК

                                Но това е

        наистина един „безплоден“ спор!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Какво желаеш, казвай! Със учтивост

        по-сигурно, отколкото с принуда,

        ще ни принудиш с теб да сме учтиви.

 

ОРЛАНДО

        Гладът ме мъчи! Дайте ми да ям!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Седни и яж! Добре дошъл при нас!

 

ОРЛАНДО

        О, блага реч! Простете грубостта ми —

        аз мислех, че е диво тука всичко

        и затова реших да ви изплаша

        със този застрашителен език.

        Ала — каквито да сте вие, хора,

        които в тези мрачни пущинаци

        под сянката на многолетни клони

        оставяте нехайно да протича

        пълзящият вървеж на часовете —

        ако сте виждали охолни дни,

        ако сте слушали черковен звън,

        ако сте сядали на сватбен пир,

        ако сте бърсали сълза на радост,

        разтърсени от тази рядка сладост:

        да се смилиш, да се смилят над теб,

        пред вас да бъде кротката любезност

        защита моя; и със таз надежда,

        почервенял от срам, аз скривам меч!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Да, виждали сме други дни и ние

        и викал е и нас черковен звън,

        на сватбен пир били сме и клепачи

        сме бърсали от влага милосърдна —

        и затова седни и разполагай

        със всичко туй, което помощта ни

        на нуждата ти може да предложи!

 

ОРЛАНДО

        О, щом е тъй, почакайте минута,

        дордето изтърча като кошута

        сърненцето си малко да нахраня:

        оставил съм тук близо грохнал старец,

        изминал от привързаност към мене

        безкраен път; и докогато той,

        измъчен от глада и възрастта,

        не бъде подкрепен, във таз уста

        троха не ще поставя!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

                                Доведи го!

        Не ще докоснем дотогаз храната.

 

ОРЛАНДО

        О, Бог да ви плати за добрината!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Ти виждаш, драги Жак, че на света

        не сме нещастни само ние тук —

        около нас театърът безкраен

        играел много по-печални драми

        от нашата!

 

ЖАК

                Да, този свят е сцена,

        където всички хора са актьори

        и всеки има миг, във който трябва

        да влезе и излезе; и играе

        различни роли, тъй като животът

        е в седем действия: кърмаче първо,

        което плаче и повръща в скута

        на дойката. След туй момченце сутрин

        с лъщящи бузки, с чантата на гръб,

        което неохотно, като охлюв

        отива на училище. След малко

        печален влюбен, който, сякаш пещ,

        въздиша над сонета си горещ

        за нечий нежен лик. След миг войник,

        наперен, със мустак на леопард,

        ругаещ върло, бърз на крамоли,

        готов заради славата да скочи

        в топовно гърло! А след малко само

        общински съдия, коремче пуснал,

        натъпкал се добре с петел-подарък,

        но строг, с брада подкастрена прилично,

        и хубаво заучил своя текст

        от важни глупости. След туй палячо,

        по чехли, със кесия на колана

        и очила на края на носа,

        танцуващ в гащите от младини,

        сега широки за пищяла мършав,

        и мъжкия си глас обратно върнал

        към детското пискунче… И накрая

        на тази чудновата пъстра драма

        последна роля: странно същество

        в повторно детство, с изличена памет,

        без зъби, без очи, без слух, без всичко!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Добре дошъл. Седни и положи

        почтения си спътник! Нека хапне!

 

ОРЛАНДО

        Благодаря ви зарад мен и него!

 

АДАМ

        И хубаво, защото аз самият

        не бих намерил сили да го сторя!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Хапнете, подкрепете се! По-късно

        ще поговорим. Музика! Запейте,

        приятелю!

 

АМИЕН (пее)

                „Щипни ни, ветре луд —

                по-малко ти си лют

                от нашите подобни!

                Понеже си незрим,

                по-лесно ний търпим

                обидите ти злобни!

                        Хей-хо и хей-хо за зелената шума!

                        Любовта е измама, а дружбата — глума!

                        Нийде не са,

                        както в леса,

                        дните тъй весели, няма и дума!

                                                        Хей-хо!

                Хапи ни, студ свиреп —

                по-злобно е от теб

                другарството невярно!

                Неблагодарността

                със зъбеста уста

                ухапва по-коварно!

                        Хей-хо и хей-хо за зелената шума!

                        Любовта е измама, а дружбата — глума!

                        Нийде не са,

                        както в леса,

                        дните тъй весели, няма и дума!

                                                        Хей-хо!“

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Щом син сте на покойния Роланд —

        тъй както ми прошепнахте и както

        очите ми свидетелстват, съзрели

        във образа ви негови черти —

        добре дошли сте тука! Аз съм князът,

        комуто вашият баща бе мил.

        Да влезем в пещерата ми, където

        ще чуя разказа ви… Верни старче,

        бъди и ти добре дошъл сред нас!…

        Хванете го под лактите! Така…

        А вий, младежо, дайте ми ръка

        и нека старият ми слух узнай

        какво ви е довело в този край!