Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Love’s Labour’s Lost, 1598 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria (2009)
Издание:
Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997
История
- — Добавяне
ВТОРА СЦЕНА
В парка.
Влизат Принцесата, Катерина, Розалина и Мария.
ПРИНЦЕСАТА
Ако подаръците тъй валят,
преди да тръгнем, ще забогатеем.
Погледайте, какво ми праща Кралят —
камея тънка в кръг от диаманти.
РОЗАЛИНА
И нищо друго?
ПРИНЦЕСАТА
Малко ли е туй?
А има и прибавени към него
две страници римувана любов,
изписани до края, без полета,
и запечатани с печат от восък,
представящ образа на Купидон.
РОЗАЛИНА
Това хлапе пет хиляди години
не ще да порасте и продължава
да си играе с восък!
КАТЕРИНА
И със огън!
Бесилка за такива като него!
РОЗАЛИНА
Вий никога не ще дружите, ясно,
с убиеца на вашата сестра.
КАТЕРИНА
Да, той я стори болна, меланхолна
и тя издъхна. Жалко, ако беше
с характер лек и весел като вас,
би стигнала до внуци. Както вие
ще стигнете, по всяка вероятност —
по-леките по нрав са дълголетни.
РОЗАЛИНА
Таз дума „леки“ за какво намеква?
КАТЕРИНА
За болест, на която няма лек.
РОЗАЛИНА
Но леко май понасяте я вие?
КАТЕРИНА
Като по-лека на тегло от вас!
РОЗАЛИНА
Тогаз полека, да не натежите!
КАТЕРИНА
Да, често зарад вас ми става тежко.
РОЗАЛИНА
Тежко тогаз на бъдния ви мъж!
ПРИНЦЕСАТА
Дотук наравно. Майсторска игра!
Но вие също, мила Розалина,
получихте от някого подарък.
Какъв е той и кой ви го изпрати!
РОЗАЛИНА
Със хубостта ви ако бях дарена,
не би бил моят дар по-малко хубав
от вашия; но има стих и той.
Бирон го праща. Верен във размера,
да беше верен и по смисъл, всички
красавици във мен се биха сбрали.
Той прави ми такъв един портрет!…
ПРИНЦЕСАТА
Прилича ли ви?
РОЗАЛИНА
Доста разкрасен е,
макар да има прилика буквална.
ПРИНЦЕСАТА
Затуй ли, че сте черна като буква?
КАТЕРИНА
И то от тез, печатните, в буквара!
РОЗАЛИНА
А вий сте шрифт за празник в календара.
Червена цифра, като огън ярка,
и с толкоз многоточия от шарка!
ПРИНЦЕСАТА
Опазил бог! Но вий кажете, Кати,
Дюмен какъв подарък ви изпрати?
КАТЕРИНА
Таз ръкавица.
ПРИНЦЕСАТА
Как, една?
КАТЕРИНА
Не, две.
И с тях безбройно много стихове,
изплетени без капчица изкуство
от плоски мисли и фалшиво чувство.
МАРИЯ
На мен пък наниз прати ми Лонгвил
с писмо огромно във изискан стил.
ПРИНЦЕСАТА
А вие бихте предпочели, знам,
писмо по-малко с наниз по-голям?
МАРИЯ
Признавам си, че е така, мадам.
ПРИНЦЕСАТА
Умници сме, че смеем се над тях.
РОЗАЛИНА
А те — глупци, че плащат този смях.
Ако го впримча, докато сме тука,
Бирон на моята врата ще чука,
ще моли, проси, съчинява рими,
ще спазва правила непоклатими,
и горд ще е, че с него се гордея,
когато тайно аз ще му се смея,
задето станали сме без борба,
той — шут за мен, аз — негова съдба!
ПРИНЦЕСАТА
От всичките ни жертви най-загубен
това е образованият влюбен:
измътена от мъдрост, лудостта
цитира от класиците места,
умува тънко, святка с остроти
и няма начин да се укроти.
РОЗАЛИНА
Да, младият по-сдържано лудее
от учения, който пощръклее!
МАРИЯ
По-луд е и от лудия умника,
защото той, прихване ли го, вика
хиляда аргументи тежки, здрави,
беса си като мъдрост да представи.
Влиза Бойе.
ПРИНЦЕСАТА
Ха, ето го Бойе! Защо се смее?
БОЙЕ
Умрях от смях. Принцесата къде е?
ПРИНЦЕСАТА
Разказвайте!
БОЙЕ
Гответе се, мадам!
Пристига неприятелят насам!
На крак, девици! Любовта напада
чрез хитрост, със упорство, от засада!
Езика си добре въоръжете
да срещнете напора на мъжете,
или във страх отстъпвайте веднага!
ПРИНЦЕСАТА
Във страх? Свети Денис[53] ще ни помага
срещу свети Амур! Кои са те?
Какво за тях узнахте въобще?
БОЙЕ
Под сенчест явор в пладнето горещо
бях рекъл да си дремна малко нещо,
когато, без за моя сън да пита,
Наварецът със цялата си свита
довтаса там. Превърнал се на слух,
от храсталака ясно аз ги чух
как те се наговаряха, след час
да се явят маскирани пред вас.
Избраха едно пажче дяволито,
да изрече тез стихове, които
ще ги представят, и един след друг
го учеха, като яви се тук,
какво да каже и какво да прави,
и страх ги беше, то да не забрави
словата си пред вас, „защото там —
тъй, честна дума, каза кралят сам, —
ще видиш ангел, но не се плаши!“ —
А онова, засмяно до уши —
„От ангелите — вика, — нямам страх.
Виж дяволките, да не е от тях?…“ —
Онези, сякаш чакаха туй само,
почти му счупиха едното рамо
от тупане и кряскаха „Кураж!“,
макар че и така тоз техен паж
съвсем не бе страхлив; и тоя длани
потриваше със клетва, че от лани
не помнел толкоз весела забава;
друг викаше: „Каквото ще да става,
ще го направим!“; трети щракна с пръст,
пищейки: „Чудо!“; а един, чевръст,
се врътна тъй, че пльосна на земята;
подир което всеки се замята
и затъркаля, докато накрая
пороят сълзи не удави тая
невероятна оргия от смях!…
ПРИНЦЕСАТА
И значи скоро ще се видим с тях?
БОЙЕ
Сега, сега! Ще бъдат предрешени
като московци. И при туй решени
сред танци нежни и беседи леки
в любов да се признаят, като всеки
успее да познае свойта мила —
макар лице зад маска да е скрила —
по дара, който пратил й е той!
ПРИНЦЕСАТА
Добре тогаз! Гответе се за бой!
Да се маскираме четирите
и колкото да ни задирят те,
не ще им позволим дори за миг
да хвърлят поглед върху нечий лик!
Вземете, Розалина, таз камея —
и подлъжете краля им със нея;
а своя вит браслет ми дайте вие —
Бирон около мен да се увие;
вие двете повторете таз измама
и също разменете своите двама!
РОЗАЛИНА
На видно място нека ги поставим!
КАТЕРИНА
Съгласна, но не знам: защо го правим?
ПРИНЦЕСАТА
Защото няма да е зле на тях
да върнем зъб за зъб и смях за смях:
ако четирмата разтворят днес
душите си с неправилен адрес,
когато срещнем ги с лица открити,
ще паднат подигравки знаменити!
РОЗАЛИНА
А да танцуваме ли, щом ни канят?
ПРИНЦЕСАТА
Не, даже до земята да се кланят;
и техните заучени слова
ще слушаме, извърнали глава.
БОЙЕ
Но тъй поклонникът могъл би даже
да се отчае и да се откаже!
ПРИНЦЕСАТА
Затуй го правим и ще е добре
провалът му и другите да спре.
Не е ли туй примамлива задача:
да подиграеш тъй подигравача,
че той след миг учуден да се види,
убит от свойте собствени обиди?
Мъже, дошли да нанесете рани,
сами ще си вървите подиграни!
Тръбен звук.
БОЙЕ
Маскирайте се! Маските пристигат!
Дамите си поставят маски.
Влизат: Негри с тръби; Комарчето със свитък; Кралят, Бирон, Лонгвил и Дюмен в руски дрехи и с маски.
КОМАРЧЕТО
„О, перли най-безценни на света…“
БИРОН (настрани)
Но по-евтини от маските на тях!
КОМАРЧЕТО
„…на нас дарили своя царствен…
Дамите му обръщат гръб.
…гръб…“
БИРОН
„Взор“, глупако, „взор“!
КОМАРЧЕТО
„…на вас дарили своя царствен взор,
достатъчно…“
БОЙЕ
И предостатъчно дори!
КОМАРЧЕТО
„…достатъчно вий свойта красота
сте крали…“
БИРОН
„Крили“, простако!
КОМАРЧЕТО
„…сте крили от свободния простак!…“
БИРОН
„Простор“, „простор“!
БОЙЕ
Защо? „Простак“ му лягаше добре.
КОМАРЧЕТО
Обърках се, защото те не слушат!
БИРОН
Това ли беше дарбата ти? Марш!
Комарчето излиза.
РОЗАЛИНА
Какво желаят тези чужденци?
Попитайте, Бойе! Ако говорят
на нашия език, един да каже:
как можем да им бъдем тук полезни?
БОЙЕ
Какво желаете от нейна милост?
БИРОН
О, само мир и прием, нищо друго.
РОЗАЛИНА
Какво желаят?
БОЙЕ
Казват: мир и прием.
РОЗАЛИНА
Приехме ги, да си вървят със мир!
БОЙЕ
Приети бяхте — тръгвайте си с мир!
КРАЛЯТ
Но ний измерихме безбройни мили
две мили думи с тях да разменим!
БОЙЕ
Били измерили безбройни мили,
две мили думи с вас да разменят.
РОЗАЛИНА
Тогаз да бъдат мили и ни кажат:
във всяка миля колко метра има?
БОЙЕ
Принцесата би искала да знае:
във всяка миля колко метра има?
БИРОН
Кажете й, че мерихме ги ние
във морни крачки.
БОЙЕ
Тя сама ви чува.
РОЗАЛИНА
А колко морни крачки преброихте
във всякоя от тези морни мили?
БИРОН
За вас което е, не се брои!
Дългът ни е към вас така безкраен,
че плащаме го, без да правим сметки.
Като езичници боготворим ви:
благоволете да ни осветите
със слънцето на своето лице!
РОЗАЛИНА
Не, то луна е и със образ плах
във облаци.
КРАЛЯТ
Завиждам аз на тях,
че близко са до светлия ви лик.
Луна, звезди, махнете ги за миг,
та всяка своя лъч да отрази
във влагата на нашите сълзи!
РОЗАЛИНА
Молба въздушна, от поет родена:
луната, при това и отразена!
КРАЛЯТ
Щом туй молба въздушна на поет е,
вий, земна, земен танц ми подарете!
РОЗАЛИНА
Свирачи!…
Музика.
Друг път! Бавихте се час!
Като луна изменчива съм аз!
КРАЛЯТ
Луна, защо в миг хрумване такова?
РОЗАЛИНА
Бях „пълна“ току-що, сега съм „нова“.
КРАЛЯТ
Щом вий луна сте — аз съм лунатик.
Последвайте тез тактове за миг!
РОЗАЛИНА
Добре, но само със ухо, така.
КРАЛЯТ
Защо с ухо — не може ли с крака?
РОЗАЛИНА
Не искам да обиждам чуждестранни —
подавам ви ръка, но не за танци.
КРАЛЯТ
Защо ми я подавате тогаз?
РОЗАЛИНА
За да си вземем сбогом двама с вас.
Един поклон и танцът ни завърши.
КРАЛЯТ
Недейте го прекъсва толкоз бърже!
РОЗАЛИНА
Не, повече на никаква цена.
КРАЛЯТ
На никаква?
РОЗАЛИНА
Е, само на една!
КРАЛЯТ
Кажете я!
РОЗАЛИНА
Оттеглянето ваше.
КРАЛЯТ
Но туй не е цена — това шантаж е!
РОЗАЛИНА
Защо тогава да хабим слова?
На вас поклон, на маската ви — два!
КРАЛЯТ
Щом танц не щете, разговор поне!
РОЗАЛИНА
Но настрани!
КРАЛЯТ
Че кой е казал „не“?
Отдалечават се, като разговарят.
БИРОН
Две думи сладки ми изговори!
ПРИНЦЕСАТА
Мед, захар, нар — дори не две, а три!
БИРОН
А ти към тях си прибави веднага
и други три: сироп, ликьор, малага.
Шестица общо — три на двата зара!
ПРИНЦЕСАТА
Комара си играйте на пазара!
БИРОН
Две думи само!
ПРИНЦЕСАТА
Ако бъдат кратки!
БИРОН
Ах, жлъчката ми!
ПРИНЦЕСАТА
Подир толкоз сладки!
Отдалечават се, като разговарят.
ДЮМЕН
Там две слова да разменим в секрет!
МАРИЯ
Не, тук! И дайте свойто по-напред!
ДЮМЕН
Красавицо!…
МАРИЯ
„Красавецо“. — С това
сме разменили двете си слова.
ДЮМЕН
Не, нека още разменим, които
да бъдат повечко и по на скрито!
Отдалечават се, като разговарят.
КАТЕРИНА
Таз ваша маска няма май език?
ЛОНГВИЛ
Да, без език е.
КАТЕРИНА
А защо, кажете?
ЛОНГВИЛ
Защото зная, че при нужда в миг
един от своите два ще ми дадете.
КАТЕРИНА
От моите ли? Познавате се зле —
език на вас ви трябва от теле.
ЛОНГВИЛ
Кой, аз — теле?
КАТЕРИНА
Вий казахте го пръв,
но скоро ще сте вол, и то какъв!…
ЛОНГВИЛ
От днеска вече слагате рога?
Тоз символ сам набоде ви сега!
КАТЕРИНА
Дали ще е син вол или зелен,
щом вол е той, рогат ще е от мен!
ЛОНГВИЛ
Но аз съм бик, не вол! Благоволете
един интимен миг да ми дадете!
КАТЕРИНА
Добре, но моля ви, мучете ниско —
месарят може да е нейде близко!
Отдалечават се, като разговарят.
БОЙЕ
Езикът на тез весели жени е
звънтящ и остър като нов бръснач —
той може в миг смеха ти да убие
и даже да те доведе до плач;
като че ли снабдени със криле,
изтънчените им и бързи думи
целта си поразяват не по-зле
от всякакви стрели или куршуми!
РОЗАЛИНА
Ни слово повече! Девойки, край!
БИРОН
Ама добре ни наредиха май!
КРАЛЯТ
Довиждане, умници набедени!
ПРИНЦЕСАТА
Прощавайте, московци заледени!
Кралят и Свитата му излизат.
А уж били в ухажването вещи!
Какво излезе? Кралят им, и той…
БОЙЕ
Вий духнахте ги просто като свещи!
РОЗАЛИНА
Защото умовете им са в лой —
такива мудни-мудни, тлъсти-тлъсти!
Нещастници! Това било мъже!
ПРИНЦЕСАТА
Боя се, че със треперящи пръсти
сега си правят примки от въже
или поне позора си под маска
ще крият, щом се мярнат пак насам.
РОЗАЛИНА
Накрая кралят плачеше за ласка!
ПРИНЦЕСАТА
Бирон пък се владееше едвам!
МАРИЯ
А пък Дюмен постави свойта сабя
на моите услуги, но уви!…
КАТЕРИНА
А мен Лонгвил ме обвини, че грабя
душите мъжки и ми заяви,
че съм го заразила като…
ПРИНЦЕСАТА
…чума?
КАТЕРИНА
Да, точно тъй.
ПРИНЦЕСАТА
Далеч от моя праг!
РОЗАЛИНА
По-тънък ум ще срещнеш, честна дума,
под шапката на първия чирак!
Все пак в любов към мен призна се краля!
ПРИНЦЕСАТА
А пък Бирон пред мен коленичи!
КАТЕРИНА
Лонгвил за мен звездите вече сваля!
МАРИЯ
Дюмен от мен пък не свали очи!
БОЙЕ
Тогава подир малко, честно слово,
те без костюми тук ще са отново.
Честта в мъжете сила е могъща
и много трудно срам такъв преглъща.
ПРИНЦЕСАТА
Ще дойдат, мислите?
БОЙЕ
И още как!
Накуцващи, но радостни все пак.
Затуй подаръците си върнете
и всякоя да цъфне като цвете!
ПРИНЦЕСАТА
„Да цъфнем“? Как да ви разбирам аз?
БОЙЕ
О, мисълта на образа е таз,
че дамата закрита в грозна маска
прилична е на розата дамаска,
но чийто цвят във пъпка още свит е,
така че маски вие щом свалите,
ще цъфнете.
ПРИНЦЕСАТА
Добре, но я кажете:
какво да сторим, дойдат ли мъжете?
РОЗАЛИНА
Мадам, предлагам с хитроумни думи,
тъй както ги поднасяхме в костюми,
и без костюми да ги поднесем,
оплаквайки им се от тез съвсем
безвкусни и безформени глупаци,
които в смешни дрехи на руснаци
със плосък пролог и обноски прости
дошли са ни, маскирани, на гости.
БОЙЕ
Ловците ще са тук след две минути!
ПРИНЦЕСАТА
Към шатрите тогаз като кошути!
Принцесата, Розалина, Катерина и Мария излизат.
Влизат Кралят, Бирон, Лонгвил и Дюмен, всички в обикновени дрехи.
КРАЛЯТ
Здравейте, благородни господине!
Дали е тука вашата принцеса?
БОЙЕ
Почива в своя шатър, ваша светлост.
Какво ще наредите да й кажа?
КРАЛЯТ
Че кралят чака, тя да го приеме.
БОЙЕ
Той няма да я чака дълго време.
Излиза.
БИРОН
Туй гълъбче оттук-оттам кълве
зрънцата ум от чужди умове,
за да изглежда кавалер галантен.
На остроти търговец амбулантен,
по празненства, събори и пазари
той винаги успява да превари
със викане и самохвалство щедро
нас, дето ум продаваме на едро!
Женкар изтънчен! Ако бе Адам,
той първи Ева съблазнил би сам!
О, знам го този франт съвсем добре,
когато със изгънато кутре
повдига чашка или взима вид,
че тъй е уморено-духовит,
та чак не му се разговаря вече!
Как праща с длан целувки отдалече,
тоз празен папагал на етикета!
И как му трепка сладостно фалцета,
запее ли! Салонният герой!
Дори барбут като играе, той
ругае заровете деликатно!
На стъпалата даже е приятно,
щом слиза той, танцувайки по тях!
А дай му само поводи за смях,
на показ ще извади зъби бели
като че ли от китови банели!
Крал в дамските сърца е бил и е
единствен медногласният Бойе!
КРАЛЯТ
Дано без глас остане и без звук —
той пажа ни обърка, а не друг!
Влизат Принцесата, въведена от Бойе, Розалина, Мария, Катерина и Свита.
БИРОН
Пристигат! Ах, галантности добри,
как този господин ви позори!
КРАЛЯТ
Поклон пред вас, принцесо! О, здравейте!
ПРИНЦЕСАТА
Да оздравявам? Аз и тъй съм здрава!
КРАЛЯТ
Речта ми да обръщате недейте!
ПРИНЦЕСАТА
Но тя самичка поводи ми дава!
КРАЛЯТ
Дойдох да ви поканя във двореца.
Удостоете таз молба, за бога!
ПРИНЦЕСАТА
„За бога“ ли, когато пред Твореца
потъпквате вий клетвата си строга?
КРАЛЯТ
Нима от таз, която ме застави
да съгреша, ще бъда аз наказан?
ПРИНЦЕСАТА
Вината е, кралю, във слабостта ви,
не в силата на моята съблазън!
Зарад честта си, от снега по-чиста,
не ще приема вашата покана:
ще изтърпя докрай несгоди триста,
но гостенка не мога да ви стана.
И как могла бих, щом заради мен
тъй строг обет ще бъде нарушен!
КРАЛЯТ
Но вий живяхте в неудобство жалко
и сигурно умрели сте от скука!
ПРИНЦЕСАТА
О, не! Напротив! Само преди малко
московците си тръгнаха оттука.
КРАЛЯТ
Какви московци?
ПРИНЦЕСАТА
О, едни такива,
със ум изтънчен и със външност ярка!
РОЗАЛИНА
Мадам, недейте истината скрива!…
Не, ваша светлост, мойта господарка
на протокола ви се е поддала
и хвали с незаслужена похвала
четирмата, които в руски дрехи
тук бяха, без особени успехи
да завоюват. Бавиха се час,
а пък през този час не помня аз
поне една находка да им хрумна,
не остроумна, ами просто умна!
Тук-там усетих мозък в тях да има,
но беше той един за четирима!
БИРОН
Госпожице, смутил ги е умът ви.
Пред вас и образованият брътви
нелепости. Ний знаем, че ако
се вгледа и най-зоркото око
в окото на небето, губи зрак
и мигновено се потапя в мрак;
тъй точно стават в светлината ваша
умника — тъп и беден — богаташа!
РОЗАЛИНА
Тогава вий сте умен и богат…
БИРОН
…щом виждам ви се нищ и глуповат?
РОЗАЛИНА
Да ми крадете мислите не бива,
макар че тази много ви отива.
БИРОН
Със себе си ще ви я заплатя.
РОЗАЛИНА
И с глупостта си?
БИРОН
Щом ви трябва тя!
РОЗАЛИНА
Коя от тези маски бяхте вие?
БИРОН
Как маска? Каква маска? Где? Кога?
РОЗАЛИНА
Такава! Между тези! Тук! Сега!
Която под муцуната игрива
е трябвало по-смешен лик да скрива.
КРАЛЯТ
Загазихме! Сега ще ни разсипят!
ДЮМЕН
Да заявим, че е било шега!
ПРИНЦЕСАТА
Кралю, какво ви стана? Вий сте бледен!
РОЗАЛИНА
Вода! Припада! Туй е морска болест —
нали е плавал от Русия чак!
БИРОН
За клетвата престъпена небето
изпраща на виновниците мор!
Госпожице, признавам всичко! Ето,
убийте ме, покрийте ме с позор,
горете ме на иронични клади,
разстрелвайте ме с присмехулна реч —
от днес нататък в руски маскаради
пред вас не ще се проявявам веч;
не ще ви пращам пъргави хлапета,
ни жарки думи върху хладен лист,
и да върви по дявола сонета,
подслушан от крайпътния арфист!
Далеч от мен тез думи пъстроцветни,
тез тънкости, тез фрази от тафта,
издули ме като мухите летни
със ларви от смъдяща суета!
Слова, надиплени на двайсет ката,
хиперболи, развити до безкрай!
В таз бяла ръкавица (за ръката,
дали е толкоз бяла, господ знай!)
кълна се тук, че чувството голямо,
което ме издъно облада,
от този миг ще се изказва само
с конопни „не“ и шаячени „да“.
И, a propos, да почнем с вас направо:
хей, моме, знай, че ми харесваш здраво!
РОЗАЛИНА
Без „a propos“ не е ли по-добре?
БИРОН
Таз моя лека болест ще замре,
ала на тези тук, не ще и дума,
би трябвало да сложим надпис „Чума!“,
защото заразени са, личи,
от чудните ви чумави очи!
Да, да, и вий не се мислете здрави,
щом носите й външните прояви!
ПРИНЦЕСАТА
Но тез прояви са ни дар от вас!
БИРОН
Да дирим заедно лека тогаз!
РОЗАЛИНА
Но вий не сте засегнати, изглежда.
БИРОН
Кой, ние? Ний сме болни без надежда!
РОЗАЛИНА
Преструвки! Вие нямате и треска!
БИРОН
Защото сме в агония от днеска!
РОЗАЛИНА
Агония, а гоните забави!
БИРОН
Не, с вас човек не може да се справи!
КРАЛЯТ
Как своя срам да изличим, мадам?
ПРИНЦЕСАТА
С признание. Не бяхте ли вий сам
участник в маскарада?
КРАЛЯТ
Бях, уви!
ПРИНЦЕСАТА
А помните ли как се той разви?
КРАЛЯТ
О, да!
ПРИНЦЕСАТА
Тогаз кажете без измама:
какво прошепнахте на свойта дама?
КРАЛЯТ
Че е за мен съкровище богато
и звезден лъч сред черни кръгозори!…
ПРИНЦЕСАТА
Но вий ще я отблъснете, когато
тя тази реч рече да ви повтори?
КРАЛЯТ
Кълна се, не!
ПРИНЦЕСАТА
Знам тези клетви ваши —
една престъпил, втора ви не плаши!
КРАЛЯТ
Презрете ме, ако престъпя таз!
ПРИНЦЕСАТА
Добре тогава! Нека бог е с вас!
Кажете, Розалина, туй, което
ви каза тоз московец на ушлето!
РОЗАЛИНА
Той каза, че звезда не знаел друга,
че неговата страст била море,
че щял да ме получи за съпруга
или със мойто име да умре!
ПРИНЦЕСАТА
Блазе ви, мила! Щом като е крал,
не е възможно с вас да е играл!
КРАЛЯТ
Кълна ви се, такова нещо няма!
Дори не съм говорил с тази дама!
РОЗАЛИНА
Не сте говорил? Този пръстен тук
навярно подарен ми е от друг?
КРАЛЯТ
Принцесо, вам го дадох, не на нея —
познах ви аз по своята камея!
ПРИНЦЕСАТА
Но вашата камея украси
на маскарада нейните коси,
а рицарят Бирон ухажва мен
и ми дари тоз бисер скъпоцен.
Той иска може би да си го вземе?
БИРОН
Ни него, нито вас! Ей, хитро племе!
Разбрах! Четворката им е узнала
за нашата шега със карнавала
и е намислила обратен трик:
там някой техен подслушван, мазник,
набръчкан от усмивки сплетник стар,
презрян лакей, бърборко и клюкар,
на който дай му с хитрости такива
скучаещите дами да разсмива,
издал ни е! И те зад маска скрили
лицата си, нарочно са сменили
украсите си, тъй че всеки тук
ухажвал е любимата на друг.
И ето ни потъпкали обет
в тъй кратко време два пъти подред,
съзнателно и не…
Към Бойе.
Момент, не сте ли
вий, който би могъл да ни постеле
така добре? Кой винаги се мярка
край нейна милост в шатрата, във парка,
и гледа я в устата, и се кланя,
и мило я от огъня засланя?
Женкар, объркал целия ни план,
на теб ти трябва фуста за саван!
Недей! Не ме пронизвай тъй сурово
с тоз поглед като шпага от олово!
БОЙЕ
Я, виж го, как препуска, как напира!
БИРОН
А вие май готов сте за турнира?
Влиза Кратун.
Здравей, мислителю!… От мен да мине!…
Навреме от двубоя ни отвлече.
КРАТУН
За тримата херои, господине,
дали ще кажете да почнат вече?
БИРОН
Нима са само толкоз?
КРАТУН
Не, повече ги има,
но тъй решихме: всеки да се нагърби с трима.
БИРОН
А три по три е девет.
КРАТУН
Не беше май така.
Ще извините много, че смятам на ръка…
Не можете ни метна… Ний знаем: три по три е… тук слагам три, две махам… едно ще се изтрие…
БИРОН
И не излиза девет?
КРАТУН
Ще прощавате, господине, но ние не сме чак толкоз прости. Ха да не знаем как стават действията на размножението!
БИРОН
Винаги съм мислил, че три по три правят девет.
КРАТУН
Да благодарите на бога, че не си вадите хляба със смятане!
БИРОН
Е, колко прави тогава?
КРАТУН
Колко прави, това артистите, тези, значи, дето ще представят, те ще ви го покажат. За мен, ако питате, те ми казаха, че съм бил много съответен за ролята на оня, как беше, Помпон Велики, ако сте чували.
БИРОН
Значи и ти ще бъдеш херой?
КРАТУН
Те така ми казаха: „Ти, Кратуне, ще бъдеш Помпон Велики.“ Колко му е величието, кой го знае, но трябва да го представлявам.
БИРОН
Добре! Дори отлично! Гответе се тогаз!
КРАТУН
Разбрано, господине. Разчитайте на нас!
Излиза.
КРАЛЯТ
Бирон, не ги канете! Набрахме срам веднъж!
БИРОН
Кралю, недейте! Мокър не се бои от дъжд.
Добре ще е да видим как с трясък се проваля
и втора една трупа след трупата на Краля.
КРАЛЯТ
Да си отиват, казах!
ПРИНЦЕСАТА
Позволете
на дамите да властват над кралете:
за мене най-добра е таз забава,
която без да знае, забавлява
с това, че от усърдие голямо
едно голямо нищо ражда само.
БИРОН
Не знам, кралю, но през ума ми мина,
че туй е камък в нашата градина!
Влиза Армадо.
АРМАДО
Помазанико божи, умолявам те да ме удостоиш с царствения си дъх в количество, достатъчно за произнасянето на две само думи!
Разговаря настрани с Краля и му връчва лист хартия.
ПРИНЦЕСАТА
Дали този човек се моли богу?
БИРОН
Защо питате, мадам?
ПРИНЦЕСАТА
Защото не говори като създание божие.
АРМАДО
Точно така, мой високоуважаеми, прекраснейши и свръхсладостни повелителю! Защото учителят е извънредно причудлив по нрав и свръхсуетен, свръхсуетен! Но ние ще се доверим на, както се казва, la fortuna delia guerra[54]. Нека ми бъде разрешено да пожелая душевно спокойствие на царствената ви двойка!
Излиза.
КРАЛЯТ
Ще имаме, изглежда, чудесен набор от херои. Този приятел ще представя Хектора Троянски, пажчето му щяло да бъде Херкулес, селякът — Помпей Велики, свещеникът — Александър Македонски, а учителят — Юда Макавей.
Щом тези четирима изгледаме подред,
те щели да представят останалите пет.
БИРОН
Но вие изброихте пет хероя!
КРАЛЯТ
Не е така. Вий бъркате във броя.
БИРОН
Педантът, самохвалкото, отецът, глупакът и хлапето!
Такваз ръка от карти е просто без цена —
не съм видял подобна от много времена!
КРАЛЯТ
И ето ги, пристигат с разперени платна!
Влиза Кратун, облечен като Помпей.
КРАТУН
„Помпей съм аз…“
БИРОН
И то непогрешим!
КРАТУН
„Помпей съм аз…“
Пада.
БОЙЕ
Прекланящ се пред Рим!
БИРОН
Добре го казахте! Ще се сдобрим.
КРАТУН
„Помпей съм аз,
със част такваз…“
ДЮМЕН
„Чест“! Не „част“!
КРАТУН
Вярно, „със чест“, тъй беше.
„Помпей съм аз,
със чест такваз,
че ми «велики» викат;
щом види мен,
врагът смутен
в миг глътва си езикът,
но на една
такваз жена
пленен от красотата,
аз сам разбит,
полагам щит
на нея под краката!“
Сега, ваша милост, кажете едно „благодаря, Помпей!“ и си отивам.
ПРИНЦЕСАТА
На великия Помпей велика благодарност!
КРАТУН
Толкоз чак не заслужавам, но иначе, мисля, екстра го изкарах. Само дето посбърках там за частта му.
БИРОН
Залагам си шапката, че Помпей ще бие всички останали!
Влиза отец Натанаел в ролята на Александър Велики.
НАТАНАЕЛ
„По цялата вселена бях нявга знаменит
като завоевател и укротител конски[55]
и ясно е от герба на медния ми щит,
че аз съм Александър, по прякор Македонски!“
БОЙЕ
Той бил е с крива шия, а твоята е права!
БИРОН
Освен това той трябва лъх чуден да издава!
ПРИНЦЕСАТА
Аз слушам, Александре… Недейте го смущава!
НАТАНАЕЛ
„По цялата вселена бях нявга знаменит…“
БОЙЕ
Да, този факт ний вече го имаме предвид.
БИРОН
Помпей Велики!
КРАТУН
Ей ме, господине! Той същият или Кратун, както ме знаят!
БИРОН
Изведи го този завоевател! Това ми било Александър!
КРАТУН
Отче, отче, вие компроментирахте Александър Завоевателя! Сега затова ще го изскубят от всички вехти завеси. А лъва, дето клечи на герба му и си размахва токмака, ще го дадат на Аякса или на някой от тези, дето с по-як са, та той да бъде деветият херой. Завоевател, пък две приказки не може да каже! Хайде, Александре! Много се изложи, братко!
Отец Натанаел се отдръпва.
Горкичкият! На, гледайте го: иначе добър човек, кротък, копче не можеш му каза, ама на, лесно се смущава! И като съсед е добър, и на кегли е майстор, ама за Александър — сами видяхте! — не го бива и това си е!… Но идат други херои, те ще оправят драматургията.
ПРИНЦЕСАТА
Помпей, моля ти се, стой настрана!
Влизат Олоферн и Комарчето в ролите на Юда Макавей и Херкулес.
ОЛОФЕРН
„Това е Херкулес като дете —
ще го узнай след tempore[56] земята,
но с тези свои manus-и двете
удушва вече в люлката змията.
Понеже той е puer малолетен,
аз, ergo, съм му dictor съответен…“
Изтегляй се при exit-а с достойнство!
Комарчето се отдръпва.
„Аз Юда съм…“
ДЮМЕН
Юда? И таз добра!
ОЛОФЕРН
Но не Искариотски[57], господине!
„Аз Юда съм, наречен Макавей…“
ДЮМЕН
Нали си Юда, значи си злодей!
БИРОН
О, целуващ предател! И как си се изюдил така?
ОЛОФЕРН
„Аз Юда съм…“
ДЮМЕН
Значи от рождение? Толкова по-зле за теб!
ОЛОФЕРН
Но какво желаете, господине?
БОЙЕ
Да видим как Юда ще увисне на дървото.
ОЛОФЕРН
Покажете ми вие първо как става тази работа!
БИРОН
При нея няма първо-второ. Веднъж, ако ти покажем, свършено е с теб!
ОЛОФЕРН
Духовити сте, но едва ли ще излезете наглава с мен!
БИРОН
Защото изобщо нямаш глава.
ОЛОФЕРН
А това какво е?
БОЙЕ
Това? Главуняк на китара!
ДЮМЕН
Топче на фуркет!
БИРОН
Черепче от пръстен!
ЛОНГВИЛ
Мутра от римска монета!
БОЙЕ
Ръкохватка на меч!
ДЮМЕН
Тапа за барутница!
БИРОН
Свети Георги от брошка!
ДЮМЕН
И то от тези, оловните!
БИРОН
Дето ги носят на шапките си панаирските зъбари… Сега продължавай — изяснихме ти кой си!
ОЛОФЕРН
Напротив, мисълта ми се замъти!
БИРОН
Защо? Сравнихме те, и толкоз пъти!
ОЛОФЕРН
Да, да, сравнихте ме, но със земята!
БИРОН
Как? Теб да погребем във почва свята?
БОЙЕ
Ти ще висиш, додето клонът върже!
БИРОН
А тез смоковници не връзват бърже!
ДЮМЕН
Какво тук още искаш, Искариоте?
БИРОН
Да го изхвърлим като мръсно коте!
ОЛОФЕРН
Не е достойно, не, не е човешко
да ни посрещате по този начин!
Отдръпва се.
БОЙЕ
„Тъй каза той, като въздъхна тежко
и се оттегли оскърбен и мрачен.“
ПРИНЦЕСАТА
Измъчиха те, бедни Макавей!
Влиза Армадо в ролята на Хектор.
БИРОН
Ахиле[58], крий се, Хектор се явява!
ДЮМЕН
Сега ще бъде главната забава!
КРАЛЯТ
Хектор е просто слабак пред този гигант!
БОЙЕ
Но дали е Хектор наистина?
ДЮМЕН
Не вярвам Хектор да е бил толкоз добре сложен в тялото.
ЛОНГВИЛ
Но този пък не е много сложен в главата.
ДЮМЕН
Просто е удивителен!
БОЙЕ
Или удивително прост?
БИРОН
Много му са дебели прасците. Не ще да е Хектор.
ДЮМЕН
Той е велик художник — гледайте само какви мутри майстори!
АРМАДО
„Копиеносний Марс изпрати в дар на Троя…“
ДЮМЕН
Едно варакосано орехче!
БИРОН
Не, лимон!
ЛОНГВИЛ
Набоден с карамфил!
ДЮМЕН
И вързан с панделка!
АРМАДО
Тихо!
„Копиеносний Марс изпрати в дар на Троя
най-хубавия цвят от доблестта роден:
от своя шатър той щом хвърли се във боя
върти двуострий меч понявга целий ден.
И този цвят съм аз…“
ДЮМЕН
От мента!
ЛОНГВИЛ
От кандилка!
АРМАДО
Благородний Лонгвил, завържете — моля — езика си!
ЛОНГВИЛ
Напротив, трябва да го отвържа, за да догони вашия Хектор.
ДЮМЕН
Аз имах един Хектор, бърз като стрела. Отличен хрът.
АРМАДО
Достославният херой отдавна е прах. Уважаеми млади хора, не сквернете паметта на покойника! Приживе той беше мъж!… Но аз продължавам текста си. Очарователна принцесо, бъдете тъй благосклонна да насочите към мен вниманието на царствения си слух!
Бирон шепне на Кратун.
ПРИНЦЕСАТА
Говори, храбрий ми Хекторе! Слушаме те с удоволствие.
АРМАДО
Боготворя пантофката на ваше сладостно височество.
БОЙЕ
Сега пък боготвори краката на височеството.
ДЮМЕН
Защото не смее да си постави по-височка цел.
АРМАДО
„И този цвят съм аз, надминал Ханибал[59]“…
КРАТУН
Не знам коя си минал и какво си я правил, но момичето вече от два месеца…
АРМАДО
Какво намекваш ти?
КРАТУН
Аз не намеквам, ами на нея й е бил мек ангелът. Ако не се окажеш честен троянец, спукана й е работата. Детето вече й шавало в корема. И ти си й го направил!
АРМАДО
Ти ме деграндираш, глупако, в присъствието на толкоз високопоставени? Ще да те убия!
КРАТУН
И тогава Хектор ще получи един бой с пръчки, задето е надул Жакнета, и едно бесило — задето е убил Помпета!
ДЮМЕН
О, несравнени Помпей!
БОЙЕ
О, великолепни Помпей!
БИРОН
О, по-велики от великия Помпей! Помпей най-свръхвелики!
ДЮМЕН
Хектор трепери!
БИРОН
Помпей се разяри! Богини на раздора, хайде! Дръж, Помпей!
ДЮМЕН
Хектор — с-с-с! Той ще го извика на двубой!
БИРОН
Дори да има кръв само колкото да нахрани бълха!
АРМАДО
Кълна се в Родоския колос[60], извиквам те на двубой!
КРАТУН
Добре, ти се кълни в кола си, а пък аз ще те утрепя с меча си! И няма нужда от двубой, един само бой като ти хвърля, стига ти!… Дайте ми оръжието!
ДЮМЕН
Място за разгневените херои!
КРАТУН
Аз мога и само по риза!
ДЮМЕН
О, неустрашими Помпей!
КОМАРЧЕТО
Господарю, дайте да ви разкопчея доспехите! Помпей се е съблякъл. Няма как, иначе ще си загубите репутацията!
АРМАДО
Дами и рицари, моля за извинение, но аз не мога да се бия по риза!
ДЮМЕН
Помпей ви предизвиква! Как ще му откажете!
АРМАДО
Като нищо, кълна се в небето!
БИРОН
И с какво право? Как можете?
АРМАДО
Мога, защото голата истина е, че съм гол под горните си дрехи. Ходя така за покаяние.
КОМАРЧЕТО
Той не лъже, господа! Това покаяние му бе наложено от Рим поради пълна липса на долни дрехи. Честна дума, той няма под облеклото си нищо друго освен една кухненска пачавра — любовен дар от Жакнета, който той носи до сърцето си!
Влиза Меркаде.
МЕРКАДЕ
Привет, мадам!
ПРИНЦЕСАТА
Здравейте, Меркаде,
макар и веселбата ни прекъснал!
МЕРКАДЕ
Дълбоко съжалявам, но вестта,
която нося, е ужасно скръбна:
баща ви, кралят…
ПРИНЦЕСАТА
Е починал? Боже!
МЕРКАДЕ
Към туй аз нямам нищо да прибавя.
БИРОН
Херои, вън от сцената смрачена!
АРМАДО
Що се отнася до мен, от нея, напротив, ми просветна. Зърнах лъча на истината през дупчицата на чуждото мнение и ще постъпя както подобава на честен воин.
Хероите излизат.
КРАЛЯТ
Принцесо, как се чувствате?
ПРИНЦЕСАТА
Бойе,
разпоредете се! Таз вечер тръгвам.
КРАЛЯТ
Недейте! Аз ви моля, останете!
ПРИНЦЕСАТА
Не мога, съжалявам. Господа,
благодаря ви за добрия прием.
Душата ми, внезапно нажалена,
надява се, че разумът във вас
ще ни прости за волните насмешки —
ако в беседата били сме дръзки,
виновна е и вашата любезност.
Довиждане, кралю! На етикета
печалното сърце не е подвластно
и вий не ще се сърдите за туй, че
заплащам ви с тъй кратка благодарност
тъй лесно придобитата отстъпка.
КРАЛЯТ
Когато наближи за нещо срока,
нещата ускоряват се и често
човек решава в сетната минута
онуй, което е отлагал с дни.
Макар и помраченото лице
на чедото, оплакващо родител,
да пречи на любовната любезност
в борбата й за святото й дело,
не давайте на траурния облак
да ни обвие и да ни отбие
от пътя верен! Много по-разумно
е да се радваме на нови близки,
отколкото със сълзи безполезни
да жалим по загубените стари.
ПРИНЦЕСАТА
Не ви разбрах. Скръбта ми е безмерна.
БИРОН
Слухът печален иска проста реч —
ще ви разкрия намека на краля:
за вас, красавици, презряхме ние
наука и тържествени обети,
но хубостта ви тъй ни промени,
че се показахме съвсем различни
от туй, което искахме да бъдем;
и ако смешни сме били пред вас,
то е, защото любовта изобщо
е детски луда, буйна и скоклива,
и — рожба на окото — като него
гъмжи от форми, образи и сенки,
които се изменят според както
зеницата се движи и насочва;
затуй, ако от звездния ви поглед
костюмът ни палячовски закрил е
дълбоките ни чувства, то виновен
е тъкмо този поглед ваш чаровен;
от вас роден е буйният ни плам
и грешките му ваши са, мадам!
На себе си ний, вярно, изменихме,
но за да бъдем неизменно верни
на вас, красавици; и таз измяна,
макар сама по себе си греховна,
въздига се от туй до добродетел!
ПРИНЦЕСАТА
Получихме ний вашите любовни
писма и дарове, ала ги взехме
за празни думи и шеги галантни,
замислени да служат за подплата
на скуката; и срещнахме затуй
и любовта ви, както подобава
да срещаме шега или забава.
ДЮМЕН
Писмата ни не бяха на шега!
ЛОНГВИЛ
И погледите!
РОЗАЛИНА
Ний не ги разбрахме.
КРАЛЯТ
Тогава в тоз последен час ни дайте
сърцата си, красавици!
ПРИНЦЕСАТА
Аз мисля,
че тъй за час не бива да се сключва
един съюз за вечни времена.
Клетвопрестъпничеството, кралю,
е твърде тежък грях, и ако вие
стремите се към моята любов —
която още липсва! — то ще трябва,
понеже в клетвите ви аз не вярвам,
да я спечелите след труден изпит:
идете във убежище пустинно
и стойте там, далече от света,
дорде дванайсетте небесни знаци
не извъртят годишния си кръг;
и ако тоз отшелнишки живот
не охлади сърдечния ви огън,
и пости, мраз, твърд одър, груби дрехи
цвета на любовта ви не попарят,
щом изтече условеният срок,
поискайте, поискайте ме бърже
във името на своите заслуги
и аз кълна се в таз ръка, която
погалва ви ръката, че ще бъда
навеки ваша! А до тоя час,
заключила злочестото си аз
в почернен дом, баща си ще оплаквам
с неспирен дъжд от горестни сълзи.
Отхвърлите ли този изпит, нека
ръцете ни да се разединят
и всеки да поеме своя път!
КРАЛЯТ
Ако пред него или друг по-строг
удобства и покой предпочета,
да ми склопи очите в сън без срок
ръката мигновена на смъртта!
Отшелник ставам! Ти над мене бди!
Сърцето ми е в твоите гърди!
ДЮМЕН
Какво ще каже моята звезда?
КАТЕРИНА
Че ви желае здраве и… брада.
ДЮМЕН
И значи за венчавка сте готова?
КАТЕРИНА
Не, нищо не съм казала такова,
но господарката щом чака краля,
и аз година да търпя ще знам;
елате с него — ако ви пожаля,
то може малко обич да ви дам.
ДЮМЕН
Кълна се, че ще дойда, честно слово!
КАТЕРИНА
Без клетви! Ще ги стъпчете отново!
ЛОНГВИЛ
А вий, Мария? Също тъй жестока?
МАРИЯ
Едногодишен и за мен е срока.
ЛОНГВИЛ
Така безкрайно дълъг, боже мой?
МАРИЯ
На ръста ви ще отговаря той!
БИРОН
А ти, любима моя? Погледни
в очите им, прозорци на сърцето —
те чакат да ми известиш; какво
е длъжен господарят им да стори,
за да спечели твоята любов?
РОЗАЛИНА
За вас съм слушала, месье Бирон,
преди да ви познавам, и мълвата
многоезична казва, че били сте
голям подигравач и майстор пръв
на смешки и на прекори хапливи,
с които поразявали сте всеки,
изложил се на вашия обстрел.
За да почистим от пелина злъчен
ума ви плодовит — а без това
аз няма да съм ваша! — вий ще трябва
една година всеки божи ден
да ходите при безнадеждно болни
и посещавате плачливи старци,
като със силата на своя хумор
разсмивате ги до последен миг.
БИРОН
Смъртта да правя да се киска? Не!
Не е възможно! Няма духовитост,
която към веселие да тласне
една душа в предсмъртния й гърч!
РОЗАЛИНА
И тъкмо затова туй средство действа
срещу язвителния дух, подхранван
от пошлото кикотене, с което
глупците срещат глупостта на шута:
успехът на шегите често скрит е
в ухото на слушателя, а не
в езика на смешника; и затуй
ако слухът на страдащите, пълен
със крясъка на личната им болка,
дочуе смешките ви, останете
какъвто сте — такъв ще ви приема;
но ако не успеете, тогава
гонете присмехулния си навик
и радостна ще бъда да ви имам
без този принизяващ ви недъг.
БИРОН
Дванайсет месеца? О, мъки тежки!
Но нищо — в болница ще правим смешки!
ПРИНЦЕСАТА (към Краля)
Е, време е ръка да ви подам.
КРАЛЯТ
Не, ние ще ви придружим, мадам!
БИРОН
В една пиеса, щом е издържана,
накрая се оженват Жан и Жана;
защо не щяха нашите обични
да спазват правилата драматични?
КРАЛЯТ
Една година литва като вятър!
БИРОН
Но кой стои година във театър?
Влиза Армадо.
АРМАДО
О, светлейши повелителю, съблаговолете да…
ПРИНЦЕСАТА
Това не е ли Хектор?
ДЮМЕН
Великият троянски херой!
АРМАДО
Бих желал да целуна богопомазаните ви пръсти и да се сбогувам с ваша светлост. Свързан съм от обет: заклех се пред дивната Жакнета, че заради сладостната й любов ще пристъпвам след ралото три години подред. Но преди да се простя с вас, ще ли бъде угодно вам да изслушате диалога между кукумявката и кукувицата, който нашите двама образовани люде съчиниха за финала на представлението ни?
КРАЛЯТ
Да дойдат! Ще ги изслушаме.
АРМАДО
Идвайте!
Влизат Олоферн, отец Натанаел, Комарчето и други.
Този отсам е Hiems, сиреч Зимата, представена от кукумявката; а онзи от другата страна е Ver, тоест Пролетта, отъждествена от кукувицата. Ver, почвай!
ПЕСЕН
ПРОЛЕТТА (пее)
„Когато всеки полски кът
изпълни се със красоти
и тук лайкучки зацъфтят,
и теменужка там дъхти,
тогаз долита от леса
на кукувицата гласа:
ку-ку,
ку-ку, ку-ку — опасен знак,
щом вече станал си дъртак!
Когато под избистрен свод
скорци цвърчат един през друг,
и летни фусти бели Мод,
и Джек върви след своя плуг,
тогаз долита от леса
на кукувицата гласа:
ку-ку,
ку-ку, ку-ку — опасен знак,
щом вече станал си дъртак!“
ЗИМАТА (пее)
„Когато лед блести навън
и в шепите си дъха Дик,
и цепи Том за огън пън,
и млякото замръзва в миг,
тогаз долита от леса
на кукумявката гласа:
уху
туит, уху — приятен звук,
щом Джейн и пивото са тук!
Когато вихри веят вред
и в черква кашлят до един,
и е червен носът на Кет,
а дворът е от преспи син,
тогаз долита от леса
на кукумявката гласа:
уху,
туит, уху — приятен звук,
щом Джейн и пивото са тук!“
АРМАДО
И с това — край! Думите на пътника Меркурий ще дращят подир сладките звуци на Аполона. Вий натам, ний насам — да се оттеглим!
Излизат.