Уилям Шекспир
Напразни усилия на любовта ^[0] (6)

ПЪРВА СЦЕНА

 

ПРИНЦЕСАТА

        Дали бе кралят, който там препусна

        така без страх нагоре, по наклона?

 

БОЙЕ

        Не зная, ала май не беше той.

 

ПРИНЦЕСАТА

        Във всеки случай бе с високи цели!…

        Е, драги господа, с делата днеска

        приключваме и в събота ще бъдем

        на път за Франция. Пазачо горски,

        води ни към прикътаното място,

        където ще играем на убийци!

 

ПАЗАЧЪТ

        Застанете ли зад шубрака, там,

        уверен съм, ловът ви ще е хубав.

 

ПРИНЦЕСАТА

        Защото аз съм хубава, затуй ли

        ти казваш, че ще имам хубав лов?

 

ПАЗАЧЪТ

        О, не, мадам! Вий зле сте ме разбрали!

 

ПРИНЦЕСАТА

        А, значи тъй — отпърво ме похвали,

        а после ме оставяш без надежди?

 

ПАЗАЧЪТ

        Вий хубава сте!

 

ПРИНЦЕСАТА

                        Не изписвай вежди!

        Когато няма хубост нечий лик,

        не се разхубавява със език.

        Дръж тоз подарък хубав, огледало,

        задето образ грозен си ми дало!

 

ПАЗАЧЪТ

        По-хубава от вас не зная друга!

 

ПРИНЦЕСАТА

        Спасихме хубостта си чрез заслуга,

        тъй както искат да спасят душици

        във днешно време разни еретици^[9];

        красива е ръката, щом раздава,

        макар да е за криене в ръкава!…

        Лъкът ми! Да се цели и убива

        самото милосърдие отива —

        и то ще ми помогне, аз си знам,

        при всеки изход да не нося срам:

        пропусна ли — от жалост е било,

        улуча ли — не съм желала зло,

        а сторила съм го заради слава;

        нали със нас това нерядко става:

        отхвърлили съвета на сърцето,

        да сторим престъпление проклето

        под натиска на празна суета,

        тъй както аз след мъничко кръвта

        на бедната кошута ще пролея,

        макар да нямам нищо против нея!

 

БОЙЕ

        Така си е. Не е ли суетата

        пак тласкащата сила у жената,

        която ту се глези, ту се въси

        със цел да води за носа мъжа си!

 

ПРИНЦЕСАТА

        И на която се полага слава,

        когато този нос и се поддава!

 

БОЙЕ

        Ха, ето един член на братството!

 

КРАТУН

        Здрасти на всички! Кажете, молим, коя тук е главната от вас?

 

ПРИНЦЕСАТА

        Че то се познава, приятелю. Щом дириш главната, другите трябва да са без глави.

 

КРАТУН

        Искам да кажа най-голямата, най-горната.

 

ПРИНЦЕСАТА

        Значи ти трябва най-пълната и най-високата?

 

КРАТУН

        Най-пълната, тъй точно: най-пълната, мадам;

        а честен кръст ви правя и клетва ще ви дам:

        да бяхте в кръста, както във мозъка съм аз,

        най-тясното коланче би халтало на вас!

        Вий главна сте, защото изглеждате ми най…

 

ПРИНЦЕСАТА

        Какво желаеш, драги? Ще кажеш ли накрай?

 

КРАТУН

        Месье Бирон ме прати натука да намина

        с писмо за една дама на име Розалина.

 

ПРИНЦЕСАТА

        Дай, дай го! Ние с него сме най-добри познати.

        Бойе, четете вие!… Стой малко настрана ти!

 

БОЙЕ

        Мадам, това писмо е за някаква Жакнета.

 

ПРИНЦЕСАТА

        Какво от туй — да вкусим на виното букета!

        Отпушвайте, Бойе!

 

БОЙЕ (чете)

        „Кълна се в небето: несъмнено е, че си прекрасна; безспорно е, че си хубава, истинно е, че си мила! О, по-прекрасна от самата красота, по-хубава от самата хубост, по-истинна от самата истина, имай милост към своя хероичен васал, комуто остава само да ти припомни старата легенда за цар Кофетуа. Този великодушен и тезоименен владетел, като обърнал взори към злочестата и несъмнена просекиня Зенелофон, е имал пълно право да каже: «Veni, vidi, vici», което, принизено до простонародния говор — о, грубоулична словореч! — би означавало: «Дойдох, видях, победих», сиреч първо дошъл, после видял и след това победил. Но кой — това? Кофетуа. Защо е дошъл? За да види. Защо да види? За да победи. При кого е дошъл? При просекинята. Какво е видял? Пак просекинята. Кого е победил? Отново просекинята. И какво се е получило? Победа. За кого? За царя. И какво още? Забогатяване. За кого? За просекинята. Получило се е сблъскване, сиреч брак. За кого? За двамата едновременно или същевременно за двамата. А сега ще поясня: аз съм царят, а ти — просекинята. Това произтича от паралелите, в които аз се облякох, и от парцалите, в които ти си облечена. Да изтръгна ли любовта ти? Бих могъл. Да изнудя ли любовта ти? Мога и това. Да изпрося ли любовта ти? Това ще сторя: и ти ще получиш срещу дрипи — титли, срещу парцали — мадригали, и срещу себе си — мен. В очакване на отговора ти осквернявам устните си с твоето краче, взора си — с твоя лик, сърцето си — с всичките ти частици поотделно и вкупом, и оставам твой, пламтящ от искрометно желание да ти служи, Дон Адриано де Армадо.

        Овчице крехка, чуваш ли, това е

        на грозния немейски лъв^[10] рева.

        Кротувай, той със тебе да поиграе,

        съгласно своите царствени права;

        че сториш ли за бягство опит пръв,

        храна ще си за неговата стръв!“

 

ПРИНЦЕСАТА

        Чие перо на пуяк или паун надут

        написало е този невероятен труд?

 

БОЙЕ

        Аз автора му помня. Тез фрази тук не мамят.

 

ПРИНЦЕСАТА

        За глупости такива не трябва много памет.

 

БОЙЕ

        Да, туй е Дон Армадо, испански фантазьор,

        държат го за забава във тукашния двор.

 

ПРИНЦЕСАТА

        Та, казваш, от кого е това писмо, човече?

 

КРАТУН

        От моя господар е, нали ви казах вече.

 

ПРИНЦЕСАТА

        А на кого го носиш?

 

КРАТУН

                        На неговата дама.

 

ПРИНЦЕСАТА

        А можеш ли повтори кои са тези двама?

 

КРАТУН

        Защо пък да не мога — Бирон е господина,

        а дамата му, тя пък се казва Розалина.

 

ПРИНЦЕСАТА

        Ти нещо си объркал… Но тръгвайте след мен!

 

        Вземи това! И твойто ще дойде някой ден.

 

БОЙЕ

        А кой е бил улучен в сърцето от стрелата?

 

РОЗАЛИНА

        Един рогач.

 

БОЙЕ

                Къде е?

 

РОЗАЛИНА

                        Пипнете си главата!

        Е, как сме!

 

БОЙЕ

                Зле, защото, щом някой мъж ви вземе,

        дваж по-рогат от мене ще бъде в скоро време!

        Е, как сме?

 

РОЗАЛИНА

                Зле, защото, за да не ви надвие,

        със втори чифт веднага ще се снабдите вие!

        Е, как сме?

 

МАРИЯ

                Май в сърцето улучен сте, Бойе?

 

БОЙЕ

        А тя по-долу малко и нека й е зле!

 

РОЗАЛИНА

        На тема улучване мога да ви кажа един текст, който е бил дядо, когато крал Пипин Французки^[11] е бил още момченце.

 

БОЙЕ

        А пък аз ще ви отвърна с една прибавка, която е била баба, когато кралица Геновева Британска^[12] е била още момиченце.

 

РОЗАЛИНА (пее)

                „Приятелю драги, не можеш, не можеш,

                не можеш ме точно улучи!“

 

БОЙЕ (пее)

                „Приятелко драга, не мога, не мога,

                но може би друг ще сполучи!“

 

КРАТУН

        Ама добри стрелци са! И двамата ги бива!

 

МАРИЯ

        Да, всеки своя изстрел в мишената забива!

 

БОЙЕ

        И вие сте мишена за моя опнат лък.

        Дали сте означена със ясен черен кръг?

 

МАРИЯ

        Навярно, но боя се, че стреляте вий ниско.

 

КРАТУН

        Така е. По е лесно, когато е отблизко.

 

БОЙЕ

        Тогаз ми поправете самичка вий стрелбата.

 

КРАТУН

        Уж майстор, а пък иска подкрепа от жената!

 

МАРИЯ

        Играта става мръсна. По-хубаво да спре.

 

КРАТУН

        Я с нея поиграйте на топки по-добре!

 

БОЙЕ

        Цял час игра, додето се нещо разбере!

        Довиждане, любезна!

 

КРАТУН

        Ей, този, честна дума, е истински простак!

        Как лесно с двете дами поставихме му крак.

        Това е то вулгарност! На туй му викат стил!

        Тъй фин и порнографен, че мяза на кадрил!

        Но Дон Армадо също тез финти ги владее.

        Къде е тоз французин — испанецът къде е!

        Как дамите ухажва, как вее им с ветрило!

        А малкото му пажче? И то се изхитрило,

        назад да не остане! Ей, дяволско момче —

        с каквото да се хване, акълът му сече!

        Най-умните от село и тях ще ги натръшка —

        не мож му каза нищо — интелегентна въшка!

 

        Тру-ту-ту!