Уилям Шекспир
Укротяване на опърничавата (8)

ВТОРА СЦЕНА

 

БАПТИСТА

        Синьор Лученцио, за днеска беше

        решена сватбата на Катерина,

        а от другаря ви ни кост, ни вест!

        Това е отвратителна измама —

        свещеник, булка, гости — всички чакат

        и само младоженецът отсъства!

        Лученцио, какъв позор за нас!

 

КАТЕРИНА

        Позорът е за мен! Макар че вие

        насила ме накарахте да дам

        ръката си на тоз надут безумец,

        припрян в годежа, муден за венчило!

        Аз казах ви, че луд е и че крие

        под прямото държане подли мисли

        и че за славата на шегобиец

        готов е сто девойки да ухажва,

        да се годява, сватби да насрочва,

        без даже и да мисли да се жени!

        Сега цял свят ще казва зад гърба ми:

        „Това е Катерина, дето чака

        Петручио да дойде да я вземе!“

 

ТРАНИО

        Не, Катерина, не, синьор Баптиста,

        не вярвам, че Петручио ви мами.

        Какво го е забавило, не зная,

        но затова пък знам самия него —

        макар и груб, той инак е разумен;

        макар и буен, по душа е честен!

 

КАТЕРИНА

        О, да не бях му виждала очите!

 

БАПТИСТА

        Плачи, дете, не те коря за туй —

        тоз срам не би понесла и светица,

        та камо ли девица с твоя нрав!

 

БИОНДЕЛО

        Новости, господарю! Ще ви кажа новости, каквито не сте чували и няма да чуете!

 

БАПТИСТА

        Как няма да ги чуем, щом ще ни ги кажеш! Кой ги знае какви новости са!

 

БИОНДЕЛО

        А не е ли новост пристигането на синьор Петручио?

 

БАПТИСТА

        Как? Пристигнал ли е?

 

БИОНДЕЛО

        А, не е, господарю!

 

БАПТИСТА

        Е тогава какво?

 

БИОНДЕЛО

        Пристига, господарю.

 

БАПТИСТА

        А! Е кога ще бъде тук?

 

БИОНДЕЛО

        Когато застане на моето място и вие го видите, както виждате мене.

 

ТРАНИО

        Май наистина няма да я чуем новината ти!

 

БИОНДЕЛО

        Напротив! Видях синьор Петручио да пристига с нова шапка и вехти дрехи, три пъти обръщани, с обувки, в които някои вече са си държали лоените угарки, едната с тока, другата с връзка. Окачил е на бедрото си ръждясала шпага, задигната кой знае от коя общинска оръжейна, с пукната ръкохватка и цъфнала ножница. А само да видите коня му! Куца с единия заден крак, а седлото му — проядено от молците, и с две стремена, без никакво родство помежду им. Това е един кон шугав, келяв, крастав и толкова болен от шап, че шапка да му свалиш, дето още не е хвърлил петалата! А освен това има скрофули по шията и скрупули по стръмното. Той е болен от лоша бучка, страда от синя пъпка, мъчен е от заушки, недолекуван от жълтеница, да не говорим за кърлежите, с които е подплатен, и за глистите, с които е натъпкан! Вярно е също, че задницата му е увиснала, но затова пък е хлътнал в гърба и преплита предни крака. Юздечката му има само един повод, а понеже сам той с повод и без повод се препъва, челният му ремък тъй често се е късал от дърпане назад, че сега е само възли. Но ако е въпрос, и коланът на седлото му е шест пъти кърпен, а подопашникът му е дамски, от велур, украсен с пиринчени гвоздейчета, изящно изписващи инициалите на дамата.

 

БАПТИСТА

        Сам ли е?

 

БИОНДЕЛО

        С един прислужник, господарю, и той като коня! На единия му крак ленен чорап, на другия — шаечен; обаче и двата пристегнати с шарени парцали. А на дрипавата си шапка вместо перо забол цяла фантазия от финтифлюшки. Истинско плашило ви казвам — ни слуга, ни лакей — жив таласъм!

 

ТРАНИО

        Прихванало го е, макар че той

        изобщо се обличаше нехайно.

 

БАПТИСТА

        Да е облечен, както ще, щом иде!…

 

БИОНДЕЛО

        Но той не иде, господарю.

 

БАПТИСТА

        Как не иде? Нали каза, идел?

 

БИОНДЕЛО

        Кой? Синьор Петручио?

 

БАПТИСТА

        Той я! Нали каза, че идел!

 

БИОНДЕЛО

        Не, конят му иде, той си седи на седлото.

 

БАПТИСТА

        А според тебе кон и конник не са ли едно?

 

БИОНДЕЛО

        Не, разбира се!

 

                „Конник яха коня свой.

                Казвай: колко са на брой?

                Брей, че гатанка голяма:

                ни един е, ни са двама!“

 

ПЕТРУЧИО

        Хей, кой е вкъщи? Хората къде са?

 

БАПТИСТА

        Добре дошли, синьор!

 

ПЕТРУЧИО

        Напротив, зле!

 

БАПТИСТА

                        Със здравето?

 

ТРАНИО

        По-скоро с облеклото!

 

ПЕТРУЧИО

        Поех така, за да не се забавя.

        Къде е Кет? Невестата ми де е?…

        Какво ви става, татенце?… И вие

        защо стоите, сякаш сте видели

        знак свръхестествен, чудо непонятно,

        комета, прекосила небосвода?

 

БАПТИСТА

        Вий идете на сватба, господине.

        Забавянето ваше ни уплаши,

        но дрехите ви ни смущават двойно —

        сменете ги със нещо по-достойно,

        което няма да петни ни вас,

        ни радостта на сватбения час!

 

ТРАНИО

        И ни кажете, по каква причина

        измъчихте невестата да чака

        и идете в тоз вид неузнаваем?

 

ПЕТРУЧИО

        На мен, да ви разказвам, ще е скучно,

        а пък на вас, да слушате — досадно.

        Нали на думата си удържах,

        ще ми простите пропуските дребни,

        когато после всичко стане ясно!

        Но де е Кет? Изтича утринта!

        Отдавна трябваше да сме във черква!

 

ТРАНИО

        В тез дрипи тя не бива да ви вижда.

        Елате да ви дам от мойте дрехи!

 

ПЕТРУЧИО

        Какво им е! Ще ида тъй при нея!

 

БАПТИСТА

        Но не и в черква, ще ми се да вярвам!

 

ПЕТРУЧИО

        Защо пък не? И там ще ида тъй!

        Тя взема мен за мъж, не мойте дрехи!

        Да мога — както тях — да сменям туй,

        което тя във мен ще изхабява,

        добре ще е за нея, дваж за мене!

        Но що за луд съм, време тук да губя,

        когато булката ме чака горе

        да запечатам своята държава

        с целувката, която заслужава!

 

ТРАНИО

        С тоз луд костюм той нещо е намислил

        но все пак трябва да го убедим

        да сложи друг за черквата поне!

 

БАПТИСТА

        Ще ида там да видя какво става.

 

ТРАНИО

        Все пак не стига тя да обещае,

        потребно е да каже „да“ баща й,

        а затова пък трябва, господарю,

        да изнамерим, както вече казвах,

        един човек, какъвто и да е,

        когото на старика да представим

        като синьор Винченцио от Пиза

        и който подпис да даде дори за

        двукратно по-солиден капитал

        от този, който аз съм обещал.

        Това щом стане, няма да се плаша:

        съвсем законно Бианка ще е ваша!

 

ЛУЧЕНЦИО

        Ако не беше само музиканта,

        да следва милата ми по петите,

        ний двама бихме се венчали скришно,

        а после нека всички викат „Не!“,

        пак моето не могат ми отне!

 

ТРАНИО

        И туй ще стане, само че по-сетне;

        полека-лека Транио ще метне

        и таткото на хубавата птичка,

        и стареца със сивата брадичка,

        и музиканта с козия му глас —

        и всичко туй единствено за вас!

 

        Избягал сте от черквата, синьоре?

 

ГРЕМИО

        И тъй охотно, както май не помня

        и от училището да съм бягал!

 

ТРАНИО

        А Кет и нейния съпруг къде са?

 

ГРЕМИО

        Съпруг? Това наричате „съпруг“?

        „Свръхгруб“ бих казал аз! Макар че друг

        не би излязъл наглава със нея!

 

ТРАНИО

        По-груб от Кет? Това не е възможно!

 

ГРЕМИО

        О, той е дявол, дявол, сатана!

 

ТРАНИО

        А тя е дявол, дявол и жена!

 

ГРЕМИО

        Тя гълъбче е, агънце пред него!

        Представяте ли си, синьор, когато

        свещеникът запита го дали

        желае да я има за съпруга,

        той тъй му ревна: „Дявол взел го, да!“,

        че божият служител изтърва

        евангелието, а щом приклекна

        да го повдигне, оня с клетви върли

        един такъв ритник отзад му хвърли,

        че ний стояхме неми от уплаха,

        додето поп и требници летяха,

        а той гърмеше: „Друг път ще се пази

        под фустите на булките да лази!“

 

ТРАНИО

        А Катерина?

 

ГРЕМИО

                        Тя примря съвсем,

        защото младоженецът крещеше,

        като че ли отеца бе измамник,

        а след като претупаха обреда,

        извика: „Ха, наздраве!“, сякаш беше

        с матроси на гуляй след лоша буря;

        гаврътна чашата и по клисаря

        захвърли хлебчето, пропито с вино^[42],

        затуй, защото му била брадата

        тъй хилава, че просела за хляб;

        а после, като сграби Катерина,

        така по устните я млясна звънко,

        че мрамора на черквата отекна!

        Излязох си смутен, опозорен;

        останалите идат подир мен.

        Не, не, такава сватба пръв път виждам!

        Ха, ей ги! Чуйте! Музиката иде!

 

ПЕТРУЧИО

        Приятели, благодаря за всичко:

        венчален пир приготвили сте, зная,

        и редно би било да бъда с вас.

        Уви, не мога! Другаде зает съм

        и трябва двама да ви кажем сбогом.

 

БАПТИСТА

        Как? Смятате да тръгнете таз вечер?

 

ПЕТРУЧИО

        Дори преди това. По светло още.

        Но ако знаете защо тъй бързам,

        ще викате „Върви!“ наместо „Стой!“…

        Благодаря на всички тук, почели

        обреда, с който себе си отдадох

        на таз душа добра и търпелива.

        Хапнете си със моя тъст и пийте

        за здравето на неговия зет!

 

ТРАНИО

        Не, останете, много ви се моля!

 

ПЕТРУЧИО

        Не мога, казах!

 

ГРЕМИО

                        Аз ви моля също!

 

ПЕТРУЧИО

        Не мога, не!

 

КАТЕРИНА

                        Тогаз и аз ви моля!

 

ПЕТРУЧИО

        Виж, туй ме радва!

 

КАТЕРИНА

                                Ще останем, значи?

 

ПЕТРУЧИО

        Не, радва ме, че молиш ми се, мила,

        а за оставане не става дума!

 

КАТЕРИНА

        Заради мене!…

 

ПЕТРУЧИО

                        Грумио, конете!

 

ГРУМИО

        Готови са!

 

КАТЕРИНА

                        Добре тогаз! Вървете,

        но аз не тръгвам нито днес, ни утре,

        а само щом самичка пожелая!

        Вратата ей я! Никой ви не спира!

        На добър час! А колкото до мене,

        кога ще тръгна, ще решавам аз!

        Изглежда, че сте страшен грубиян,

        щом отсега налагате се тъй!

 

ПЕТРУЧИО

        Поуспокой се, Кет! Недей се сърди!

 

КАТЕРИНА

        Мълчете вий!… Не се плашете, татко —

        щом аз го казвам, ще остане тук!

 

ГРЕМИО

        Май нещо се завързва, господине!

 

КАТЕРИНА

        Жената се превръща във играчка,

        щом дава на мъжа си да я мачка.

        Синьори, заповядайте на обед!

 

ПЕТРУЧИО

        Да, те ще заповядат, щом такава

        е твойта заповед. Синьори, моля,

        пирувайте, танцувайте на воля,

        за булката кърчазите сушете

        и ако не желаете — вървете

        да се обесите! Но мойта Кет

        ще тръгне с мене! Хайде, Кет, напред!

        Недей се сърди, дърпа, мръщи, цупи!

        Което си е мое, си е мое,

        а Кет е мой имот, мой дом, мой двор,

        мой плевник, моя изба, мой обор,

        вол, кон, магаре! Всичко туй е тя!

        Ще защитя правата си добре

        от всеки, който в Падуа ме спре!

        Хей, Грумио, вади веднага шпага —

        крадци нападат твойта господарка,

        спасявай я, ако се чувстваш мъж!…

        Не ще ти сторят зло, не бой се, Кет,

        аз пазя те, дори да са безчет!

 

БАПТИСТА

        Добър им път! По-тихо е без тях.

 

ГРЕМИО

        За малко щях да си умра от смях!

 

ТРАНИО

        Как гледате, мадам, на този брак?

 

БИАНКА

        Гърнето си намери похлупак.

 

ТРАНИО

        Да, тези опаки жени беля са!

 

ГРЕМИО

        Ама и той съвсем катериняса!

 

БАПТИСТА

        Приятели, макар на таз трапеза

        да липсват младоженците, затуй пък

        не липсват ястията и вината.

        Лученцио и Бианка, заемете

        местата на отсъстващите двама!

 

ТРАНИО

        За да подготвим бъдната си роля?

 

БАПТИСТА

        Затуй, разбира се. След мене, моля!