Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Taming of the Shrew, –1594 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от lin_dulce)

ВТОРА СЦЕНА

На горната сцена[7] — спалня в дола на Лорда.

Влиза Слай, в скъпа нощница, обкръжен от Слуги, които носят дрехи, тас, кана и пр.; влиза и Лордът.

 

СЛАЙ

        Кана пиво от евтиното!

 

ПЪРВИ СЛУГА

        Не искате ли херес[8], ваша милост?

 

ВТОРИ СЛУГА

        Ще хапнете ли щрудел, ваша светлост?

 

ТРЕТИ СЛУГА

        Какво ще облечете, ваша чест?

 

СЛАЙ

        Казвам се Кристофър Слай и не съм ви нито милост, нито светлост, нито чест! В живота си не съм близвал херес и ако ще е щрудел, то да бъде говежди! И хич не ме питайте какво да облека, защото нямам повече ризи, отколкото гърбини, нито повече чорапи, отколкото крака, ни повече обувки, отколкото ходила; и дори понякога имам повече ходила, отколкото обувки, или такива обувки, че пръстите ми надзъртат изпод горнището.

 

ЛОРДЪТ

        Да ви опази бог от тези мисли!

        О, зла беда — дворянин като вас,

        почитан и богат, да стане жертва

        на толкоз унизителна заблуда!

 

СЛАЙ

        Вие какво бе? Луд ли искате да ме изкарате? Току-виж, излязло, че не съм Кристофър Слай, син на стария Слай от Бъртон Хийт[9], вехтошар по наследство, дръндар по образование, мечкар по склонност и медникар по… настоящем! Питайте Мариана Хакет, тлъстата кръчмарка от Уинкот! Ако тя не ви каже, че съм в рабоша й за четиринайсет пенса от евтино пиво, сложете мен в рабоша за най-лъжливите мерзавци от целия християнски свят! Хе! Да не ми е изпила чавка ума! Ако искате да…

 

ТРЕТИ СЛУГА

        Ах, затова жена ви е тъй скръбна!

 

ВТОРИ СЛУГА

        Ах, затова и ний така сме тъжни!

 

ЛОРДЪТ

        И затова избягва ви родът ви,

        от вашето безумие отблъснат!

        О, господарю, древния си корен

        спомнете вий и, викнали обратно

        ума си от изгнание, пратете

        в изгнание бълнуването грозно!

        Прислугата си вярна вижте как

        да ви услужи чака само знак!

        Желаете ли музика?

 

Зазвучава музика.

 

                                Във тон

        със лирата на бога Аполон[10]

        сто славея, затворени във клетки,

        запяват, чуйте! Или ви се спи?

        Кажете само и ще ви положим

        в легло, по-пухкаво и от това

        на сладострастната Семирамида[11]!

        Желаете пешком да повървите?

        Ще ви застелем пътя със цветя!

        Не, искате да яздите? Жребецът

        пръхти в седло и сбруя, шити с бисер!

        Ловът зове ви? Вашите соколи

        ще литнат там, където не достига

        дори и утринната чучулига!

        Елени ви се гонят? Сто копоя

        очакват ви, с хармонията своя

        небето да накарат да звъни

        и да кънтят подземни кухини!

 

ПЪРВИ СЛУГА

        Или харесвате лова на зайци?

        В миг глутницата хрътки ще се стрелне

        като че ли изпусната от лък!

 

ВТОРИ СЛУГА

        Или обичате живописта?

        Кимнете само и ще ви покажем

        Адонис[12] край потока бързотечен,

 

        и скритата в тръстиките Венера,

        от чийто страстен дъх стъблата тънки

        като от лек ветрец се полюляват!

 

ЛОРДЪТ

        И девствената Йо[13] във момента,

        когато Юпитер я изненадва,

        и то изписана така изкусно,

        че сякаш става случката пред вас!

 

ТРЕТИ СЛУГА

        Или пък Дафне[14], бягаща в гората,

        с очи във сълзи и нозе във кръв

        тъй жива, че да би я зърнал, пръв

        сам преследвачът Феб се би разплакал!

 

ЛОРДЪТ

        Вий лорд сте, разберете, лорд, не друго!

        И вашата жена е първа леди

        между жените в тоз упадащ век!

 

ПЪРВИ СЛУГА

        О, да, преди сълзите й по вас

        да помрачат прекрасния й образ,

        тя беше чудото на този свят,

        а и сега на друга не отстъпва!

 

СЛАЙ

        Какво? Аз — лорд? И то с такава леди?

        Това е сигур сън! А може би

        преди сънувал съм? Да, май съм буден:

        говоря, чувам, виждам; тоя нос

        подушва миризми, а тези пръсти

        докосват скъпи вещи! Да, ей богу,

        изглежда, че наистина съм лорд,

        не беден медникар, на име Слай!…

        Пред нашето присъствие тогава

        съпругата ни нека се яви!

        И кана от по-евтиното, бързо!

 

ВТОРИ СЛУГА

        Не бихте ли желали, ваша милост,

        да си измиете ръцете първо?

        О, как се радваме, че оздравяхте

        и спомнихте си кой сте и какъв сте

        подир петнайсетте години сън,

        в чиито промеждутъци наяве

        бълнувахте!

 

СЛАЙ

        „Петнайсетте години“?

        Добре съм дремнал! И не съм ли нищо

        говорил в това време?

 

ПЪРВИ СЛУГА

                                Доста нещо

        и все нелепи думи, ваша милост:

        макар да спяхте в тази скъпа стая,

        все мислехте, че гонят ви отнейде,

        и грозно се заканвахте в съня си

        на някаква кръчмарка, че под съд

        ще я дадете, затова че пиво

        ви точела в съмнителни гърненца,

        а не във четвъртини по закон.

        И викахте: „Да дойде Сисли Хакет!“

 

СЛАЙ

        Това е Марианината щерка;

        тя чисти в кръчмата.

 

ТРЕТИ СЛУГА

                                О, ваша милост,

        повярвайте ни най-подир, че вие

        не знаете ни кръчма, ни кръчмарки,

        ни Стивън Слай, ни шишкото Джон Напс,

        ни Питър Търф, ни Хенри Пимпернел,

        ни всички други, за които често

        говорихте ни, но които никой

        на този свят не е видял, ни чувал[15]!

СЛАЙ

        Благодаря на господа, задето

        ме отърва от тях!

 

ВСИЧКИ

                                Амин! Амин!

 

Един Слуга поднася на Слай чаша.

 

СЛАЙ

        И ти ще ме запомниш със добро!

 

Влиза Пажът, в женски дрехи, следван от Свита.

 

ПАЖЪТ

        Добре ли сте таз сутрин, господарю?

 

СЛАЙ

        Дори чудесно! Всичко е наред!

        Жена ми де е?

 

ПАЖЪТ

                        Ей, ме господарю.

 

СЛАЙ

        Защо тогаз така ме величаеш?

        Аз господар съм само за слугите,

        а пък за теб съм мъж!

 

ПАЖЪТ

                                За мен сте вие

        и мъж, и господар, тъй както аз

        жена съм и прислужница за вас.

 

СЛАЙ

        Я виж!… А как й викат, а?

 

ЛОРДЪТ

        Мадам.

 

СЛАЙ

        Алис Мадам или Джоан Мадам?

 

ЛОРДЪТ

        Мадам и толкоз. Всеки благородник

        нарича своята жена така.

 

СЛАЙ

        Мадам женичке, вярно ли е туй,

        че бил съм спал петнадесет години?

 

ПАЖЪТ

        На мен дори ми се видяха трийсет

        без радостта на нощите със вас!

 

СЛАЙ

        Да, прекалил съм. Всички зад вратата!

        Събличкай се, мадам, и във кревата!

 

ПАЖЪТ

        Ах, господарю, май ще трябва още

        да потърпим със вас една-две нощи

        или поне до залез, друже мил,

        защото лекарят е наредил,

        за да не се възвърне болестта ви,

        жена ви засега да ви остави

        без ласките си. Вярвай, мили мой,

        че сигурно напълно прав е той

        да настоява…

 

СЛАЙ

        Точно така: той е напълно прав и толкоз настоява, че вече се не трае! Но хич не ми се ще да изпадна отново в бълнуване. Ще отложа тази работа въпреки кръвта и плътта!

 

Влиза Четвърти Слуга.

 

ЧЕТВЪРТИ СЛУГА

        Актьорите на ваша чест узнали,

        че злото вече сте преодоляли,

        приготвили са весела пиеса;

        понеже всички лекари и те са

        дошли до убеждение такова,

        че меланхолията е основа

        на лудостта, бъдете тъй добри

        да почетете техните игри,

        защото всяка радостна забава

        цери от зло и дните удължава!

 

СЛАЙ

        Че хубаво! Нека започват! Само че какво е това „пиеса“? Нещо като коледарски игри или нещо с фокуси?

 

ПАЖЪТ

        Не, мили мой, пиеса — туй е нещо,

        приготвено за по-изтънчен вкус.

 

СЛАЙ

        По-вкусно, значи? Е, дай го да го вкусим!

 

ПАЖЪТ

        Не, мили, то е нещо като разказ.

 

СЛАЙ

        Добре! Но ти седни до мен, мадам!

        Веднъж сме млади… Още по-насам!

 

Остават да наблюдават действието.

Бележки

[7] …На горната сцена… — в елизабетинския театър зад главната сцена е имало втора, закриваща се със завеса, а над нея — трета. За нея става дума тук.

[8] Херес — силно испанско вино.

[9] Бъртон Хийт; Уинкот — села в околностите на Стратфорд, родния град на Шекспир.

[10] Аполон (мит.) — едно от главните божества на гръцката митология; бог на слънцето и на изкуствата.

[11] Семирамида — легендарна асирийска владетелка, прочута със своята изнеженост.

[12] Адонис (мит.) — юноша, в когото се влюбила гръцката богиня на любовта Афродита (рим. Венера).

[13] Йо (мит.) — дъщеря на аргоския владетел Инах, една от възлюбените на върховния гръцки бог Зевс.

[14] Дафне (мит.) — нимфа, която, подгонена от влюбения Аполон (Феб), призовала на помощ боговете и била преобразена от тях в лаврово дърво.

[15] „…не е видял, ни чувал“ — всички изброени имена са по всяка вероятност имена на Шекспирови съвременници, още живи по време на представянето на пиесата.