Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Taming of the Shrew, 1590–1594 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 31 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria (2009)
Издание:
Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от lin_dulce)
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
Площад в Падуа.
Влизат Лученцио и Транио.
ЛУЧЕНЦИО
Най-сетне, верни Транио, изгарян
от страстното желание да видя
град Падуа, разсадник на изкуства,
в Ломбардия пристигнах — тази китна
градина на Италия, — окрилян
от бащиния топъл благослов
и придружен от тебе, мой слуга
доверен и изпитан. Тук ще спрем,
за да отдъхна и поема после
по пътя на високите науки.
Роден съм в Пиза, град навред известен
с достойните си граждани; баща ми
е знайният навсякъде търговец
Винченцио, от старото семейство
на Бентивольовците. Техен кълн,
отраснал във Флоренция, аз трябва
да оправдая скритите надежди,
като окича име наследено
с деяния на лична добродетел.
По тез причини, Транио, решил съм
да се вглъбя във точно тоз отрасъл
на знанието, който поучава
как щастие с добро се получава.
Какво ще кажеш ти? Защото аз
заради Падуа оставих Пиза,
тъй както жадния плувец навлиза
от плитчините в морска глъбина.
ТРАНИО
Mi perdonate[16] господарю мой
споделям чувствата ви и се радвам,
че толкоз постоянствате във свойто
решение да смучете нектара
на философията. Но едно
ще ви се моля: като задълбаем
в суровите морални дисциплини,
дано дотам не станем ний стоици[17],
че само да стоим като дръвници,
и толкоз Аристотеля[18] да славим,
че лекия Овидий[19] да забравим!
Логично със приятели бъбрете,
риторика в спор уличен учете,
с поезия и музика правете
приятен своя ден и се хранете
със разни математики дълбоки
и разни метафизики високи,
но само щом сърцето ги желае.
Без радост няма полза, туй се знае.
Учете туй, което ви се нрави!
ЛУЧЕНЦИО
Благодаря ти за словата прави,
мой Транио! Да беше тук Биондело,
наели бихме, без да губим време,
квартира, подходяща да приеме
познанствата, които ще завържем…
Но гледай там! Какво е туй?
ТРАНИО
Прилича
на представление във ваша чест!
Влизат Баптиста, Катерина, Бианка, Гремио и Хортензио.
Лученцио и Транио отиват встрани.
БАПТИСТА
Недейте ми досажда, господа!
Решил съм твърдо — казах ви го: няма
за малката си дъщеря да мисля,
преди голямата да съм вредил.
Понеже ви познавам и ценя,
ако харесва някой Катерина,
да се приготви за годеж!
ГРЕМИО
„Гадеж“
бих казал аз, понеже ми се гади,
щом чуя този дявол ваш устат!
Хортензио, ако е кандидат…
КАТЕРИНА
О, татко мой, така ли ще търпите,
когато тези двама се надварват
кой по-напред на присмех да ме вземе?
ХОРТЕНЗИО
Надварване кой пръв да вземе вас?
Дори на смях не ще ви вземе никой,
такава проклетия!
КАТЕРИНА
Вие също
не се плашете: кой ли пък ви иска!
И ако някога ви стана близка,
ще бъде то, за да ви среша яко
прическата със столчето трикрако
и мутрата ви с петопръста четка
а боядисам в клоунска разцветка!
ХОРТЕНЗИО
О, боже, от туй чудо опази ме!
ГРЕМИО
И мен, всеблаги!
ТРАНИО (настрани)
Тихо, господарю!
Добра забава тук се очертава:
за пръв път срещам вещица такава!
ЛУЧЕНЦИО
Но пък в това сестра й как мълчи,
свенливо равновесие личи!
ТРАНИО (настрани)
Да, прав сте! Тихо! Гледайте ги само!
БАПТИСТА
И казаното, за да потвърдя,
ти, Бианка, влез си вкъщи! И недей
се сърди, мила, туй не означава,
че малко те обичам, чедо мое!
КАТЕРИНА
Ах, татковото галениче! Глезла!
Поне да знаеше защо ревеш!
БИАНКА
На мъката ми радвайте се, сестро!
Пред волята ви, татко, се прекланям:
от днеска във моминската си стая
над лютнята и книгата самичка
ще обучавам своя ум и слух!
ЛУЧЕНЦИО (настрани)
Кажи ми, Транио, добре ли чух?
Минерва[20] сякаш с тез уста говори!
ХОРТЕНЗИО
Не ставайте суров, синьор Баптиста —
не бива да се случи зло на Бианка
за туй, че ний желаем й добро!
ГРЕМИО
Нима ще я заключите, защото
сестра й е такава хлевоуста?
БАПТИСТА
Не, господа! Безцелно е да спорим.
Във къщи, Бианка!
Бианка излиза.
Но понеже тя
към музика и книги има склонност,
учители за нея ще поканя.
Вий, Гремио, Хортензио, във случай
че чуете за някой по-способен,
пратете ми го! Аз ще бъда щедър
и благосклонен към човека, който
помогнал би добре да се възпитат
чедата ми. И тъй, на добър час!
Вий, ако щете, стойте, Катерина —
аз имам с Бианка още да говоря.
Излиза.
КАТЕРИНА
Изглежда, че сама не мога даже
да се движа! Трябва друг да каже,
според каквато бръмне го муха,
да тръгвам ли или да чакам! Ха!
Излиза.
ГРЕМИО
Върви при майка си дяволска! С тези твои дарби не си притрябвала никому тук!… Ние с вас, Хортензио, не сме толкова страстно влюбени, та да не можем да изтраем още малко, когато е явно, че сладкишът не е допечен. Сбогом. Все пак заради любовта ми към нежната Бианка, стига да открия някой да й помогне в изучаването на това, което я влече, непременно ще го препоръчам на баща й.
ХОРТЕНЗИО
И аз също, синьор Гремио. Но, моля ви, две думи само! Естеството на нашия спор пречеше досега на преговорите помежду ни, но само помислете и ще откриете, че за да може всеки от нас да има достъп до прекрасната Бианка и да разчита на успех в състезанието за нейната любов — и двамата засега трябва да се стремим към едно и също нещо.
ГРЕМИО
А именно?
ХОРТЕНЗИО
Много просто: да намерим мъж за сестра й.
ГРЕМИО
Мъж ли? Дявол за нея!
ХОРТЕНЗИО
Не, именно мъж.
ГРЕМИО
А аз казвам: дявол! Защото кой обикновен мъж — колкото и богат да е бащата — ще е дотам луд, че да вземе това изчадие адово!
ХОРТЕНЗИО
Хе-хе, синьор Гремио! Вярно, ние с вас не можем да понасяме крясъците й, но все ще се намерят по широкия свят, стига човек да потърси малко, неколцина милостиви люде, готови да освободят Бианка от тази лоша сестричка срещу добра зестричка.
ГРЕМИО
Съмнявам се, синьор. То е все едно срещу същата сума човек да се съгласи да го бият с камшик всяка сутрин насред пазара.
ХОРТЕНЗИО
Така си е. Хвани едното — удари другото. Но тъй като общата пречка ни сближава, нека бъдем съюзници, докато омъжим по-голямата щерка на Баптиста и си открием пътя към по-малката. Тогава отново вражда!… Дивна Бианка! Блазе на бъдния ти мъж! Но по-бързия в краката печели халката… Какво ще кажете, синьор Гремио?
ГРЕМИО
Съгласен! И съм готов да дам най-добрия кон в цяла Падуа на този, който се хване с нея, ожени за нея и легне до нея, та да ни олекне от нея! Да вървим!
Излиза заедно с Хортензио.
ТРАНИО
…Не, господарю, любовта не може
така светкавично да завладява!
ЛУЧЕНЦИО
О, Транио, и аз така си мислех,
преди на себе си да го изпитам,
но щом погледнах я за първи път,
повярвах в любовта от първи поглед
и заявявам го пред тебе, който
за мен си близък, както за Дидона[21],
царицата на Картаген, бе близка
сестра й Ана: Транио, повярвай —
ще рухна, ще изсъхна, ще погина,
ще пламна, Транио, ако не мога
да стана мъж на таз девица скромна!
Съвет ми дай — знам, Транио, че можеш!
Ръка ми дай — знам, Транио, че искаш!
ТРАНИО
Не ще ви мъмря, господарю — с думи
любов не се цери. За нея казват:
„Зароби ли те, виж да се откупиш
по-евтино!“, или за този, който
е мъчил своя ум
с латинското четмо:
„Redime te captum
quam queas minimo!“[22]
ЛУЧЕНЦИО
Благодаря ти. Говори нататък!
Съветът ти изглежда ми разумен.
ТРАНИО
Вий, вперили очи във красотата,
не сте видели във лице нещата!
ЛУЧЕНЦИО
О, не! Видях лицето й, по-дивно
от туй на Агеноровата щерка[23],
зарад която Зевс, във бик превърнат,
колене сгъна край брега на Крит!
ТРАНИО
И друго не съгледахте тъдява?
Не чухте как сестра й вдигна врява,
такава, че едва не проглуши
и моите, и вашите уши?
ЛУЧЕНЦИО
Не, виждах аз коралови уста
пред мен да трепкат, чувствах как дъхът им
изпълва въздуха със аромати
и ме отнася нейде надалече!…
ТРАНИО
Отдето трябва да го върна вече!…
Сепнете се от унеса, синьор!
Щом влюбен сте в девойката, вий трябва
да хвърлите способности и ум
за нейното спечелване, защото
сестричка тя такава притежава,
свадлива, опака и вироглава,
а докато баща й не успее
да я омъжи, вашата любима
да чака неомъжена ще има:
видяхте как във къщи я затвори,
за да не й досаждат ухажори.
ЛУЧЕНЦИО
Да, Транио, какъв жесток баща!
Но чакай, аз го чух, че обеща
учители за нея да наеме!
ТРАНИО
Наистина! И нещо тук ми хрумва…
ЛУЧЕНЦИО
На мене също!
ТРАНИО
Господарю, чувствам
как двата ни кроежа се прегръщат,
целуват се и сливат във едно!
ЛУЧЕНЦИО
Кажи ми своя!
ТРАНИО
Ставате учител
и давате на малката уроци —
това сте си намислили!
ЛУЧЕНЦИО
Позна!
Дали ще стане само?
ТРАНИО
Невъзможно!
Защото кой ще е на ваше място
наследник на Винченцио в тоз град;
ще учи, ще поддържа дом, ще среща
приятели, ще пие със земляци?
ЛУЧЕНЦИО
Поспри се, basta[24]! Всичко съм предвидил:
тук ние с теб сме още неизвестни,
а никой по лице не ще познае
слуга от господар. И затова
ти, Транио, ще бъдеш господаря
и с дом, слуги и сан ще разполагаш
на мое място; а пък аз ще мина
за флорентинец, неаполитанец
или пизанец, но от нисък род.
Решено, Транио! Събличай всичко!
Сложи си моите ярки плащ и шапка,
а на Биондело аз ще кажа сам
да ти прислужва и да бъде ням.
Двамата разменят дрехите си.
ТРАНИО
Добре, готов съм! Тъй като на вас
угодно е и задължен съм аз
във всичко да ви слушам — на раздяла
нали така заръча ми баща ви
(макар че си го е представял инак!) —
от днеска аз наричам се Лученцио,
защото го обичам тоз Лученцио!
ЛУЧЕНЦИО
И още за това, че тоз Лученцио
обича също и е сам готов
да се снизи за своята любов,
която тъй пред взора му блести…
Влиза Биондело.
Ха, ето го мошеника! Бе ти
къде си?
БИОНДЕЛО
Аз съм тук, но вий къде сте?
Я, Транио ви е окрал! Или
вий него сте окрали? Или двама
сте си окрали дрехите взаимно?
Какво е туй?
ЛУЧЕНЦИО
Глупак, ела насам!
Сега съвсем не ни е до шега!
Приятеля ти Транио смени
със мене облеклото си, защото
животът ми — уви! — виси на косъм:
едва пристигнал тук, в случайна свада,
убих човек и бягам от съда!
Служи му, както служил би на мен —
нареждам ти! Аз бягам! Нямам време!
Разбра ли всичко?
БИОНДЕЛО
Нищо не разбрах!
ЛУЧЕНЦИО
За Транио ни гък! От този ден
в Лученцио е той преобразен!
БИОНДЕЛО
За него всичко, а какво за мен?
ТРАНИО
Недей завижда много — ще върна това име,
когато Бианка каже: „Лученцио, вземи ме!“
Но туй е втора точка. Сега помни, момче,
затваряй си устата пред чужди хора, че…
Когато сме двамина, за мене си другар,
но инак ти слуга си, а аз съм господар!
ЛУЧЕНЦИО
Сега ти, Транио, ще се представиш
за кандидат на Бианка. Без въпроси!
Причините ще разбереш накрая —
за днес ти стига туй, че аз ги зная!
Излизат.
Обаждат се горе Лицата от Увода.
ПЪРВИ СЛУГА
Но ваша милост клюма и не гледа!
СЛАЙ
Кой, аз да не гледам? Кълна се в света Ана, че гледам! Чудна пиеска! Много ли има още?
ПАЖЪТ
Но, господарю, тя едва започва!
СЛАЙ
Екстра пиеса, мадам женичке! Само дано свърши по-скоро!