Уилям Шекспир
Укротяване на опърничавата (2)

ПЪРВА СЦЕНА

 

СЛАЙ

        Аз ще те таковам тебе!

 

КРЪЧМАРКАТА

        Пранги за теб, негоднико!

 

СЛАЙ

        Кой е негодник ма, пачавро: Ние, Слайевци, не сме негодници! Прочети в хрониките — ние сме се заселили в Англия още с този… Ричард^[2] или как беше… Завоевателя! Затова Paucas pallabris^[3]. Млък!

 

КРЪЧМАРКАТА

        И няма да платиш за счупените чаши?

 

СЛАЙ

        Ни петак! Хайде, къш! Вдигай си дърмите! В името на свети Джеронимо^[4], върви си в студеното легло, да се сгрееш!

 

КРЪЧМАРКАТА

        Аз тебе ще те науча! Ще извикам пристава, да знаеш!

 

СЛАЙ

        Извикай триста пристава, ако щеш! Знам какво да им кажа! Не мръдвам нито педя оттук! Нека заповядат!

 

ЛОРДЪТ

        Нагледай кучетата! Клепоушко

        е цял във пяна; нека си почине!

        Разбойника пусни на тази, дето

        изниско лае! Край плета видя ли

        Сребристия как тутакси поведе

        в следата, хем студена? Славен пес,

        не го продавам и за двайсет фунта^[5]!

 

ПЪРВИ ЛОВЕЦ

        Звънливко, ваша милост, според мен

        не е по-лош. Той първи ни насочи

        към дивеча и два пъти подуши

        почти студена диря. Честна дума,

        това е най-доброто наше гонче!

 

ЛОРДЪТ

        Говориш глупости! Ако Камбанка

        бе бърза като него, би била

        далеч по-ценна! Хайде, нахрани ги

        и погрижи се хубаво за всички —

        бих искал да излезем утре пак.

 

ПЪРВИ ЛОВЕЦ

        Разбрано, ваша милост.

 

ЛОРДЪТ

                                Ха, какъв е

        тоз, проснат тук? Умрял или пиян?

        Я вижте диша ли?

 

ВТОРИ ЛОВЕЦ

                        Да, ваша милост.

        Добре, че пивото го топли; инак

        на този мраз не би могъл да спи!

 

ЛОРДЪТ

        Натряскан скот! Лежи като шопар

        в отблъскващо подобие на смърт!

        Я, чувайте! Защо не си направим

        със тоз пияница една шега?

        Как мислите, ако очи отвори

        в легло разкошно, с пръстени обсипан

        и види край обилната трапеза

        шпалир лакеи, няма ли беднякът

        да се замае, да забрави кой е?

 

ПЪРВИ ЛОВЕЦ

        Да, ваша милост, ще остане слисан!

 

ВТОРИ ЛОВЕЦ

        Езика ще си глътне, ваша милост!

 

ЛОРДЪТ

        И ще помисли, че е всичко сън

        или причудица на сетивата!

        Прекрасно! Занесете го веднага

        в най-хубавата стая на дома ми,

        доукрасете я с картини сластни

        и мръсната му четина измийте,

        а въздуха наоколо пропийте

        със сладък дим от източни смоли

        и нека музиканти да засвирят

        приятна музика, когато той

        очи отвори; и не смогнал още

        да каже нещо, кланяйте се ниско:

        „Какво ще заповяда, ваша милост?“

        И трима да го чакат до леглото

        със розова вода, скъп тас и кърпа:

        „Ако угодно е на ваша милост

        да освежи ръцете си?“ Четвърти

        да му раздипля дреха подир дреха:

        „Какво ще облечете, ваша милост?“

        А пети да говори за жребци,

        за ловни кучета и за жена му,

        която уж разстроена е много

        от неговата болест. „Каква болест?“

        И обяснете му, че бил е луд,

        и ако каже, че е луд в момента,

        сторете всичко да го убедите,

        че той наистина е благородник!

        Но дръжте се естествено, защото

        шегите са добри, когато само

        не ни напуска чувството за мярка.

 

ПЪРВИ ЛОВЕЦ

        Недейте се съмнява, ваша милост —

        така усърдно ний ще го обслужим,

        че той ще ни повярва непременно!

 

ЛОРДЪТ

        Носете го тогава към леглото!

 

        Я вижте там, кой може да тръби?

 

        Пътуващ благородник може би,

        решил да пренощува тук.

 

                                Е, кой е?

 

СЛУГА

        Една актьорска трупа, ваша милост,

        предлагаща ви своите услуги.

 

ЛОРДЪТ

        Повикай ги!

 

                        Добре дошли, актьори!

 

ПЪРВИ АКТЬОР

        Благодарим сърдечно, ваша милост!

 

ЛОРДЪТ

        Таз вечер ще ми бъдете ли гости?

 

ВТОРИ АКТЬОР

        Ако с изкуство можем да услужим

        на ваша милост.

 

ЛОРДЪТ

                        Можете отлично!

        Но чакайте… Тоз момък съм го виждал.

        Играеше млад селянин. И ловко

        задиряше девойчето… Забравих

        как беше името ти, но си спомням,

        че беше много жив и даровит.

 

ПЪРВИ АКТЬОР

        Навярно ваша милост ме е виждал

        във ролята на Сото^[6].

 

ЛОРДЪТ

                                Точно в нея.

        И ти я изигра великолепно.

        И тъй. Вий идете съвсем навреме,

        защото съм скроил шега, в която

        актьорският ви дар ще ми помогне.

        Един приятел ще ви гледа днеска,

        но аз не зная как ще се сдържите,

        понеже на театър моят гост

        за пръв път ще присъства и би могъл

        със странния си вкус да ви накара

        да се разсмеете; а него, знайте,

        една усмивка хвърля го във гняв!

 

ПЪРВИ АКТЬОР

        Повярвайте ни, ваша милост, ние

        ще се сдържим, дори и той да бъде

        най-смешният чудак на тоя свят!

 

ЛОРДЪТ

        Момче, във избата ги отведи!

        Любезно ги обслужвайте и нека

        получат всичко онова, което

        домът ми би могъл да им предложи!

 

        А ти кажи на младия ми паж

        Бартоломю да се преоблече

        във женски дрехи; отведи го после

        във спалнята на нашия човек

        и го зови почтително „госпожо“,

        а той да се обръща към простака

        със почитта, която всяка дама

        от висшето ни общество оказва

        на господаря си, и с реверанс

        и кадифен гласец да го запита:

        „С какво могла би, скъпи ми съпруже,

        една жена покорна и любяща

        дълга си да изпълни и покаже

        горещата си обич?“ След което,

        редувайки милувки със целувки,

        да го окъпе във сълзите бистри

        на радостта, преляла от това,

        че вижда пак мъжа си с трезвен мозък,

        след седемте години, през които

        живял е той с налудната си мисъл,

        че е нещастен просяк; и ако

        му липсва дарът женски да излива

        обилен дъжд от сълзи по поръчка,

        да скрие в носната си кърпа лук,

        та щом престори се, че с нея бърше

        отсъстващата влага, тя веднага

        наистина да бликне… Тръгвай бърже!

        И се върни, да ти възложа друго.

 

        Момчето, вярвам, ще наподоби —

        каквото си го бива за измама —

        и най-добре възпитаната дама.

        Нетърпелив съм да го чуя как

        ще нарече пияния простак

        свой мъж и как слугите в моя дом

        ще се превиват уж с поклони, щом

        напуши ги избликващият смях.

        И аз отивам. Трябва да съм с тях,

        че иначе ще стигнат, аз ги зная,

        до крайности, преди да стигнат края!