Робърт Силвърбърг
Книгата на черепите (34)

32. НЕД

Огледай живота си, заявява тайнственият и смътно наподобяващ влечуго брат Хавиер, след като влиза без предизвестие в монашеската ми килия; донася със себе си смътното стържене на люспи по камък. Огледай живота си, превърти в ума си греховете от миналото си, подготви се за изповед. Тутакси, крещи Нед, отстраненото църковно хористче! Тутакси, брат Хавиер, кикоти се пропадналият папист! Изповедалният ритуал определено е нещо, от което разбира. Кодирано е в гените му, просмукано е в костите и в топките му, напълно естествено е за него. Mea culpa, mea culpa, mea maxima culpa! Докато за онези, другите трима, нервозния израелит и двете протестантски бичета, стаичката на истината е напълно чужда. Ох-ох, предполагам, че епископалите също познават обичая на изповядването, каквито са криптокатолици, но пък винаги казват лъжи на изповедниците си. В това залагам майчиния си авторитет, според нея плътта на англиканците не е годна и за храна на прасета. Но, майко, казвам й, прасетата не ядат месо. Ако ядяха, отвръща ми тя, нямаше да докоснат дори карантията на англиканец! Те нарушават всяка Божия заповед и лъжат свещениците си, казва и се кръсти, четири енергични тупвания, om mani padme hum!

Нед е послушен. Нед е добра феичка. Брат Хавиер му дава Света и Нед моментално се залавя с преглед на пропиляното си минало, за да може да излее всичко наведнъж в подходящия момент. Кои бяха греховете ми? Къде прегреших? Кажи ми, Неди, мойто момче, имаше ли други богове освен Него? Не, отче, не бих казал, че съм имал. А правеше ли си свои кумири и някакви изображения? Е, драскал съм си малко, признавам, но тази заповед не я прилагаме чак толкова строго, нали? Не сме проклети мюсюлмани все пак, нали? По-нататък: Изговарял ли си напразно името на Господа, твоя Бог? Бог да ми е на помощ, отче, никога не бил направил такова нещо! Много добре, Нед, а помнеше ли съботния ден, за да го светиш? Смутено, честното момче отговаря, че понякога е осквернявало съботния ден. Понякога? Мамка му, омърсило е повече съботни дни и от турчин! Дребен грях обаче, дребен. Ego absolvo te, чедо. А почиташе ли баща си и майка си? О, да, отче, почитах ги, по свой начин. Убивал ли си? Не съм убивал. Прелюбодействал ли си? Доколкото знам, отче, не съм. Краде ли? Не съм крал, или поне нищо сериозно, отче. Нито съм лъжесвидетелствал против ближния си. А да си пожелавал дома на ближния си, или жената на ближния си, или роба му, или робинята му, или вола му, или осела му, или нещо, което е на ближния ти? Е, отче, точно тази част с осела на ближния^[1], признавам, тук съм малко на хлъзгав терен, но иначе — но иначе — предвид това, че дойдох на този свят омърсен, предвид това, че шансът е срещу всички нас от началото, без да забравяме, че с падението на Адам всички съгрешихме, все пак се смятам за относително чист и добър. Не съвършен, разбира се. Пфу! Какво ще изповядаш, чедо? Ами, отче… confiteor, confiteor, юмрукът потупва с възхитителна ревност момчешката гръд, туп, туп, туп, туп, Om! Mani! Padme! Hum! моята вина, моята най-тежка вина… Отидох една неделя след месата със Сенди Долан да гледаме скришом как се преоблича сестра му и видях голите й гърди, отче, бяха малки и кръгли, с мънички розови зърна, а под коремчето си, отче, имаше космато черно хълмче, нещо, което никога не бях виждал дотогава, и после тя се обърна с гръб към прозореца и видях задника й, отче, двете най-красиви сладки пълнички бели бузи, които бях виждал, с чудесни трапчинки точно над тях, а надолу по средата сладката тъмна цепка, която… какво, отче? Да продължа с нещо друго ли? Добре тогава, признавам, че отклоних Сенди от правия път, че го въвлякох в грехове на плътта, грехове против Бога и природата, че когато бяхме на единайсет години и прекарвахме нощта заедно в едно легло, защото майка му беше заета с раждане, отче, и нямаше кой да се грижи за него у тях, признавам, че извадих изпод леглото си бурканчето с вазелина, гребнах шепа и намазах щедро половия му орган и му казах да не се бои, казах му, че Бог не може да ни види в тъмното, тук под завивките, и после аз… и той… и след това ние… после ние…

Така, по повеля на брат Хавиер, бръкнах дълбоко в изроденото си минало и изгребах многото мръсна тор, за да лъсне хубаво на изповедните сесии, които очаквах, че предстоят. Но братята не разсъждават така еднолинейно. Дневният ни режим щеше да се промени, да, но промяната не включваше нито брат Хавиер, нито изповедния момент. Това щеше да дойде в бъдещето. Новият ритуал е сексуален, Буда да ме спаси дано, хетеросексуален. Вече мисля, че тези братя са някакви китайци под измамните си европеидни кожи, защото това, на което ни учат сега не е нищо друго освен дао секс.

Не го наричат така. Нито говорят за ИН и ЯН. Но все пак поназнайвам нещо за източната еротика, знам колко важни в духовен план според древната традиция са тези сексуални упражнения, близко родствени с гимнастиките и упражненията по съзерцание, които практикувахме досега.

Тъмнокосите жени в къси бели роби, които виждаме да прелитат из Къщата на черепите, са всъщност жрици на секса, свещени путки, които задоволяват нуждите на братята и които, играейки ролята на влагалища за Вместилището^[2], ни въвеждат в светите вагинални мистерии. Доскорошното време за почивка след следобедната работа стана час за трансцендентално съвкупление. Не ни предупредиха. В деня, в който започна, се бях върнал от полето, взел си бях банята и лежах проснат на леглото, когато по обичайния маниер тук, без да се почука, вратата се отвори и брат Леон, братът-лечител, влезе в стаята ми, последван от три от момичетата в бяло. Бях гол и реших, че не е мое задължение да крия виталните си органи от тези, които им се натрапват. Бързо ми се даде да разбера, че бездруго няма никакъв смисъл да се покривам.

Жените се подредиха пред една от стените. За първи път получавах възможност да ги видя отблизо. Човек можеше да ги вземе за сестри: всичките нисички, с крехки, добре закръглени тела, със смугли кожи, издължени носове, големи ясни тъмни очи, сочни устни. Донякъде ми напомняха минойските фрески, въпреки че можеше да минат и за индианки. Тъй или иначе, определено бяха екзотични. Стояха като статуи. Брат Леон изнесе кратко слово. Съществено е кандидатите да усвоят изкуството да се владее половата страст. Изразходването на семенната течност е равно на малка смърт. Точно така, брат Леон! Старата максима: „да свършиш = да умреш“. Не трябва да потискаме сексуалния импулс, продължи той, по-скоро трябва да властваме над него и да го насочваме в наша служба. Следователно сношението е похвално, но еякулацията — осъдителна. Спомних си, че вече съм се натъквал на всичко това, и най-сетне се сетих къде: чист даоизъм си беше, това е. Съюзът на ин и ян, на путка и хуй, е хармоничен и необходим за вселенското благо, изразходването на чинг, семето, е саморазрушително. Човек трябва да се стреми да съхрани своя чинг, да увеличава запасите си от него и т.н. Смешно, брат Леон, та ти не приличаш на китаец! Кой от кого все пак краде теории? Или даоизмът и Братството независимо са стигнали до едни и същи принципи?

Брат Леон довърши краткото си предисловие и каза нещо на момичетата на език, който не разбрах. (След това питах Ели, но и той не могъл да го познае. Ацтекски или на майте, предполагаше.) Късите бели дрешки моментално се смъкнаха и три голи както майка ги е родила хълмчета на ИН изникнаха на мое разположение. Колкото и сополиво педалче да съм, все пак бях способен да направя естетическа оценка: момичетата бяха впечатляващи. Едри гърди, отпуснати съвсем леко, плоски кореми, стегнати задници, гладки бедра. Никакви белези от операция, никакви следи от бременност. Брат Леон изръмжа бърза и непонятна заповед и жрицата най-близо до вратата веднага се просна на студения каменен под, със свити и леко разтворени колене. Извърнат вече към мен, с лека усмивка брат Леон ми посочи с два пръста, сякаш казваше: Хайде, започвай, момче. Ангелчето Нед беше слисано. Зяпна и задраска за думи в ума си. Чакай малко, брат Леон. Ти не разбираш горчивата истина, че съм онова, което наричат хомо, феичка, фаготче, лява резба, обратен, извратеняк. Путката не ме привлича особено. Пристрастието ми, трябва да призная, е мъжкото дупе. Но нищо такова не казах, а брат Леон ме подкани отново, не толкова сърдечно този път. Е, по дяволите, истината е, че винаги съм бил бисексуален с гейски уклон и понякога с удоволствие съм запълвал църковно одобрената дупка. Щом вечният живот, изглежда, зависи от това, ще изпълня мъчителното изпитание. И пристъпих към разтворените бедра. Забих с подправена хетеро настървеност меча си в чакащата го пачавра. Сега какво? Съхрани своя чинг, казах си, съхрани своя чинг. Задвижих на бавни, тържествени тласъци, а брат Леон ме наставляваше от страничната линия, обясняваше ми как вселенските ритми изискват да доведа партньорката си до оргазъм, докато аз самият трябва да се постарая да не стигам дотам. Много добре. Възхитен от собственото си представяне сантим по сантим, предизвиках полагащите се спазми и пъшкания в духовната си конкубинка, като останах отчужден, отделен, напълно откъснат от приключенията на своя инструмент. Когато божественият миг свърши, задоволената ми партньорка ме изхвърли с ловък тласък на таза и открих, че жрица номер две се настанява на пода в приемащата поза. Много добре, главният жребец ще се подчини. Вътре. Вън. Вътре. Вън. Ахкане. Пъшкане. Стон. С хирургична прецизност и хладнокръвно я изчуках до екстаз, докато брат Леон редеше одобрителен коментар някъде откъм лявото ми рамо. Ново оттласкване с таза, нова смяна на партньорката; ново черно зейнало йони чакаше лъскавия ми надървен чеп. Бог да ми е на помощ. Започвах да се чувствам като равин, чийто доктор му е казал, че ще ритне петалите, ако не яде по половин кило свинско на ден. Но старият непукист Нед обаче набута болта. Този път, каза брат Леон, съм можел да си позволя глезотията да свърша. Но вече бездруго бях стигнал до предела си и с доста облекчение отпуснах юздите на железния си самоконтрол.

И тъй, нашето Изпитание преминава в нова и по-похотлива фаза. Жриците ни посещават всеки следобед. Предполагам, че за жребци като Тимъти и Оливър това е неочакван бонус, чисто наслаждение, но може и да не е така. Предлаганото в случая не е толкова просто като добрата сърдечна ебан, която те обичат, а по-скоро труден, изискващ огромно напрежение екзерсиз в изключителен самоконтрол, което за тях сигурно изцежда цялото удоволствие от акта. Това е техен проблем. Моят е друг. Горкичкият Нед тази седмица имаше повече хетеро секс, отколкото през предишните пет години. Обаче прави всичко, което искат от него, без никакво оплакване. Обаче си е борба. Майко Божия, никога, и в най-шантавите си халюцинации не си бях представял, че пътят към безсмъртието ще ме преведе през толкова много потни женски кореми!