Приказка

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Миле Марковски от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския писател. За просветния деец от Берово вижте Милан Марковски.

Миле Марковски
български и македонски писател
Mile Markovski.jpg
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Образование Скопски университет
Семейство
Баща Венко Марковски
Съпруга Александра
Деца Игор Марковски
Вени Марковски

Милан (Миле) Венков Марковски е български и македонски писател.

Биография

Роден е в София през 1939 година в София в семейството на поета комунист Венко Марковски. През 1943 - 1944 г. е заедно с майка си и баща си в партизанските отряди на Югославия.[1]

След Втората световна война остава със семейството си в Скопие, столицата на новообразуваната Народна Република Македония. Завършва славянска филология във Философския факултет на Скопския университет. Кандидат-майстор на спорта е по шахмат и участник в състезания в бивша Югославия. До 1968 г. живее в Скопие и е работил във вестник „Наш свет“ като главен редактор в издателство „Детска радост“.

След натиск върху него и семейството му от страна на УДБА, напуска Югославия и емигрира в България, където на 3 юни 1968 г. членовете на семейството му получават българско гражданство. Няколко години преди тях в България емигрира и баща му, Венко Марковски.

В България е заместник-главен редактор на вестник „Септемврийче“. Член е на Съюза на българските писатели. Сред по-близките му приятели от другите членове на СБП са писателите Васил Попов, Борис Крумов, Вътьо Раковски, Георги Константинов, Воймир Асенов, Николай Стоянов, Банчо Банов, Йордан Вълчев, Атанас Далчев, Матей Шопкин, Васил Сотиров, Иван Аржентински, Салис Таджер и много други.

Носител е на литературни награди за детския роман „Пясъчко“, както и за цялостно творчество. Участвал е в творчески четения из цялата страна. Дълги години пише комиксите за Весел Мечо в детското списание „Славейче[2]. Създателите на българската енциклопедия за фантастика го определят и като писател на фентъзи.[3]

Загива в автомобилна катастрофа на 12 април 1975 г. Оставя след себе си съпруга Александра (на 33 г.) и две деца – Игор Марковски и Вени Марковски.

Библиография

Книги за деца
  • „Неделя следобяд“ (издадена в НР Македония)
  • „Малко за Рамче“ (издадена в НР Македония)
  • „Град Приказка“ (1969)
  • „Гъба под чадър“ (1972)
  • „Пясъчко“ (1974, 1977)
  • „Рамче и слънцето“ (1975)
  • „Приказки от осмия ден“ (1975)
  • „Вълшебникът ви очаква“ (1976)
  • „Пясъчко. Вълшебникът ви очаква.“ (1983)
  • „Приказки“ (1984)
  • „Пясъчко. Едни такива приказки.“ (1989)
Книги за възрастни
  • „Въздух с пенсия“ (1969, сатирична)
  • „Непресъхнали кандила“ (1974, легенди.)
  • „Твърдоглаво време“ (сатира, 1985, 1999 г.)

Другите за него

  • Атанас Далчев, за "Непресъхнали кандила": Миле Марковски е поет. Той не описва и не разказва: фабулата у него е едва набелязана. Той ВИЖДА.
  • Ваня Бояджиева: Миле Марковски притежаваше редкия дар да възприема и възпроизвежда действителния свят, така че да бъде асимилиран от детските очи с приятна лекота, а на възрастните да напомня за рицарското благородство, което никога не бива да се пренебрегва.
  • Воймир Асенов: Аз нямам роден брат, но литературни събратя – дал Бог. Един от тези мои литературни събратя, които в тези предателски времена ми остава верен и вечен приятел, е Миле Марковски. Нас ни свързва от младини земята македонска и кръвта българска... Той можеше да обогати българската ни книжовност с още и още чисти и високо човечни литературни творби. Можеше... а може би великодушно ни отстъпи своето място по Пътя... Ах, как е нужен сега Миле Марковски и на земята македонска, и на кръвта българска!
  • Борис Крумов: Както е при талантливите писатели, той забелязваше и онова, което погледът на другите не може да улови.
  • Матей Шопкин: Миле бе слънчев син на Вселената. Той бе надарен с вълшебния дар да разбира говора на ветровете и на дърветата, на скалите и птиците, на изворите и звездите. Той сам можеше да говори с този видим и невидим свят. И сам да създава светове. В най-възвишения смисъл на думата, той бе роден поет. Той бе създаден да обича. И да бъде обичан. И затова всичките му книги са озарени от благословената светлина на голямата човешка обич.
  • Николай Зидаров: Миле Марковски беше поет в най-истинския смисъл на тази дума – и по душа, и по сърце.
  • Симеон Янев: Миле Марковски беше измежду най-своеобразните и неподражаеми автори за деца в българската литература през седемдесетте години. Своеобразието му се състоеше в това да бъде напълно различен, да не прилича на никого и в нищо и по този начин той беше не само различен, но и самотен сред детските писатели.
  • Марин Георгиев: (У Миле Марковски) смехът е онова покривало, онова всеопрощение и разбиране, зад които стои хуманизмът; смехът е средство да приемем съществуването на негативното като една от реалиите на битието, но не и да се примирим с него.

Бележки

Външни препратки

Книги, сканирани от Google, свободни за сваляне и четене:

     Портал „Македония“         Портал „Македония