Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2016)

Издание:

Миле Марковски. Приказки

Българска. Първо издание

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Ирина Кьосева

 

© Саша Марковска и Борис Крумов, съставители, 1984 г.

® Маргарита Сандева, художник, 1984 г.

с/о Jusautor, Sofia

 

Националност българска

Дадена за набор на 25. IX. 1983 г.

Подписана за печат на 15. I. 1984 г.

Излязла от печат на 20. III. 1984 г.

Формат 16/60/90.

Тираж. 35,115.

Издателски коли 8.

Печатни коли 8.

УИК 4,80.

Цена 0,42 лв.

Държавно издателство „Отечество“, София

ДП „Г. Димитров“, София, 1984


Има едно море.

Едно голямо море със солена вода.

Става сутрин много рано и се вълнува: гладно е. Неговата майка му дава три килограма вода без сол. Морето се успокоява и се унася в някаква много интересна книга.

Когато обръща страницата, на брега се удря вълна с бяла блузка.

След това трябва да се изкъпе. Става чисто и синьо, със сресана коса и желание за сън. Но това не е нощен сън. Затова морето нищо не сънува.

Закусва и си играе.

Хваща няколко вълни, затваря ги в чувал. Те искат да избягат — удрят се в стените. Блъскат се в пясъка. Нищо. Морето се смее. Весело подскача. Чайките бягат като ненадейно отворена ръка.

На обед изяжда два килограма и три тона морски звезди, няколко по няколко килограма пържена риба и пие много вода.

Додрямва му се.

Висят като паяк прегърнати сънят и морето.

Но едно дете хитрува: не иска да учи, не иска да спи, не иска да яде.

Морето бързо облича банския си костюм. И тича. Подир него бягат облаците, вълните. Вятърът му отваря път. Рибите се премятат над вълните. Мълнии влизат във водата, после излизат като гръмотевици и кацват на небето.

Детето, което не иска да учи, не иска да спи и не иска да яде, е уплашено. Бяга в къщи, ала морето му изпраща своите най-големи капки и те удрят по прозорците като по барабан.

Детето се покрива с чаршаф и се свива като таралеж.

Нищо не помага. Морето беснее. Детето се сеща: вечеря, готви се за сън, чете една приказка, ляга, слага ръка под бузата си.

Детският сън отваря прозореца.

Морето недоумява. Дотогава не е виждало такъв прекрасен детски сън. Морето веднага дава нареждане: вълните застават на пост. Мълниите отиват на почивка. Чайките покриват морето с криле. То си облича пижамата, слага ръка под бузата си и сънува.

Светулките играят обикновен нощен танц.

Луната се оглежда в очите на морето. Тя е като момиче. Колкото повече се оглежда, толкова повече се харесва.

Тъмнината мята вечерния си воал. Тишината пристъпва дебнешком. Надниква в стаята на детето. Сетне хваща детския сън за ръка и заедно тичат из непознати места.

Така е, докато започне новото утро.

Край