Миле Марковски
Разсърденият сън

Сънят на Игор се разсърди.

Детето и тази вечер бе неспокойно. Обливаха го ту студени, ту топли вълни. И сънят му потъвате в тях.

Игор сънуваше как пропада в безвъздушно пространство.

И сънят на детето попадаше там. Удряше глава в стени от мъгла. Блъскаше се в меки като памук скали.

Затова и заради други такива преживявания една вечер сънят на Игор избяга от възглавницата на детето. Прозорецът сякаш бе открехнат за него.

Нощта дремеше в черна къща.

Вратите на хората гостоприемно се отваряха за Игоровия сън.

Едно дете сънуваше, че е получило двойка.

Лоша работа.

Друго пък беше насън в забранена градина. Лакомо ядеше зелени сливи. Хвана го пазачът и го натупа.

Това също беше лоша и неприятна работа.

Сънят на Игор се отчая. Но само за кратко.

Купи си боя от нощта,

светлина от звездите,

ветрило от вятъра

и вече беше не обикновен, а цветен сън.

И се върна при Игор. Детето започна да сънува в цвят. И сънуваше хубави неща: как плува в непознати предели, разгадава тайни, става отличник, а после и голям учен.

Така е винаги с цветните сънища.

Ако искате да сънувате такива сънища, непременно ми се обадете.

В къщи имам много цветни сънища.