Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2016)

Издание:

Миле Марковски. Приказки

Българска. Първо издание

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Ирина Кьосева

 

© Саша Марковска и Борис Крумов, съставители, 1984 г.

® Маргарита Сандева, художник, 1984 г.

с/о Jusautor, Sofia

 

Националност българска

Дадена за набор на 25. IX. 1983 г.

Подписана за печат на 15. I. 1984 г.

Излязла от печат на 20. III. 1984 г.

Формат 16/60/90.

Тираж. 35,115.

Издателски коли 8.

Печатни коли 8.

УИК 4,80.

Цена 0,42 лв.

Държавно издателство „Отечество“, София

ДП „Г. Димитров“, София, 1984

История

  1. — Добавяне

Може би сънувах, но ми се иска да вярвам, че не е било сън това, което сънувах.

Видях една улица.

Една ей толкова широка и още малко по-широка. Една дълга-дълга улица и още малко по-дълга.

На тази улица имаше два тротоара с нови лъснати обувки. Тротоарите бяха с къси панталони, с черни сака, черни папионки и жълто-бял чадър.

Зад тях дремеха витрини с разнообразни неща:

тетрадка без страници,

петолиние с ноти,

пиано с клавиши,

ябълки без дръжки,

кукли.

По улицата вървяха хора. Сред тях и деца. Нямаше автомобили. Слънчевите лъчи се оглеждаха в лъскавите обувки на хората и тротоарите.

И може би всичко щеше да си остане спокойно, ако в една витрина не беше поставен черен транзистор.

Не е съществен неговият цвят, важното е, че този черен транзистор се прозина, махна с ръка и засвири.

Мелодията беше в бърз ритъм.

Десният тротоар се поклони, доближи се до левия и го покани на танц.

А жълто-белите чадърчета бяха като пеперудки. Тетрадката без страници танцуваше самичка.

Нотите от петолинието изхвръкнаха през витрините.

Клавишите на пианото свиха хорце.

И хората танцуваха.

Ала и самата улица не искаше да остане по-назад. Сложи си ролкови кънки и описа чудно красиви фигури като пет вълни, устремени към брега. Или като десет вълни.

Всичко танцуваше.

Ябълките-акробати се премятаха във въздуха.

Пианото високо подскачаше, искаше да укроти непослушните клавиши.

Петолинието, издигнало се над покривите, с умислен поглед търсеше палавите ноти.

И кой знае докога щеше да трае този чуден танц на тази чудна улица…

Транзисторът се хвана за стомаха: батериите бяха изтощени.

Значи: нямаше музика.

Всички заеха предишните си места.

По улицата се разхождаха: спокойните слънчеви лъчи и едно спокойно куче. То не знаеше какво се беше случило на тази чудна улица, с два тротоара и витрини, подредени с разнообразни неща.

Край