Произведения

Роман

Разказ

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Йордан Хаджиев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Йордан Хаджиев
Роден23 август 1933 г.
Починал31 януари 2019 г. (85 г.)
Националност България

Йордан Тодоров Хаджиев е български писател (автор на разкази, автобиограф, драматург, сценарист, романист) и юрист.

Биография

Хажиев е роден в село (днес град) Бяла черква, Търновско, на 23 август 1933 г.

Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дълги години посвещава на юриспруденцията.

През годините на социализма общува със „заточените“ в село Боженци писатели и поети Станислав Сивриев, Орлин Василев, Андрей Германов.[1]

Съавтор е заедно с Владимир Ганев на сценария на филма „Игра на любов“ (1979). Член е на Сдружението на български писатели.

Умира в София на 31 януари 2019 г.[2]

Творчество

  • „Характерни особености на габровския хумор“ (1972, монография, в съавторство)
  • „Апартамент „Мона Лиза“ (1975, разкази)
  • Игра на любов“ (1979, сценарий, в съавторство)
  • „Небето на дядо“ (1981, разкази)
  • „Наивна любов“ (1985, разкази)
  • „Семеен портрет“ (1989, роман)
  • „Почивка на море“ (повест)
  • „Смей се, Нушо!“ (пиеса)
  • „Нататък“ (2008)
  • „Из моя век“ (2008)
  • „Попътно“ (2009)
  • „То беше що беше“ (2014, автобиография)

Творбите „Из моя век“ (2008) и „То беше що беше“ (2014) са на говорещи книги и за незрящи.

Награди

  • Годишна награда за проза на СБП (2004)
  • Априлова награда през 2005 г. за цялостно литературно творчество (пръв лауреат)[3]
  • Априловска награда за проза през 2015 г. за автобиографичната му книга „То беше що беше“[4]
  • Почетен гражданин на Габрово, 2014 [5][6]

Източници

Външни препратки