Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La città del re lebbroso, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
vens (2016)
Корекция и форматиране
taliezin (2017)

Издание:

Автор: Емилио Салгари

Заглавие: Градът на прокажения крал

Преводач: Тодор Бъчваров; Г. Жеков; И. Георгиев

Година на превод: 1992

Език, от който е преведено: италиански

Издател: Издателска къща „Лакрима“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: сборник; повест и разкази

Редактор на издателството: В. Антонова

Художествен редактор: М. Узунов

Художник: П. Мутафчиев

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1745

История

  1. — Добавяне

Увод

… Дай ми ръка, читателю!

Странствувахме с тебе по моретата на изток след бореца за независимост, страшния и неукротим Сандокан.

Пак с тебе посетихме Вълшебния остров в южните морета, където е било скрито съкровището на Гълъбовите гори. Бродихме из прериите на Далечния Запад през дните на кървавите борби на червенокожите с янките. А сега…

Сега, ако желаеш, аз ще те поведа към Земята на чудесата.

Ние ще се пренесем в страна, в която и днес европейците идват рядко и познават само бреговете й.

Тази страна е Сиам, държавата, където и до наши дни населението почита белите слонове и им отдава божествени почести.

В Сиам има град, построен като прекрасната Венеция върху хиляди острови и канали. Там се издигат планини, които крият в своите недра големи съкровища. Срещат се места, населени от загадъчни племена и диви животни.

Големите реки гъмжат от крокодили и костенурки. Има и още нещо, което до тоя час е неизвестно на света, но след време то ще привлича хиляди и хиляди туристи: това са останки от непозната за нас и още неизучена древна цивилизация, прахът на някогашни велики, но — уви! — изчезнали царства.

В немалко далечни места из Сиам, почти недостъпни за човека, ни изненадват обрасли с треви, внушителни развалини от високи кули с фантастична архитектура; крепостни стени, потънали в бурен; стени от запустели дворци, в чиито спални сега живеят само кресливи маймуни и отровни змии.

Прозорците и бойниците на тези дворци и кули са замрежени от белезникава паяжина — творение на големи, отровни паяци.

Там личат останки и от старинни храмове. И в полумрака им човешкото око боязливо различава очертанията на грамадни статуи. Това са боговете на древния Сиам.

Безследно са изчезнали племената, поклонници на тези богове и са отнесли със себе си тайната на божествения им култ. За света остава загадка неизвестната писменост, покриваща пиедесталите на полуразрушените стени на храмовете.

Никъде в тия напуснати храмове не се кади тамян, не се чуват песните на жреците, не се носят по мраморния под танците на бляскавите танцьорки-баядерки.

Но от този забравен, полупризрачен свят, освен развалини, все още са останали незаписани легенди. Тези легенди свято се пазят от съвременните жители на Сиам. Пред белите хора ревниво се мълчи за „свещените сагахи“ от древността.

— Защо ти е, бели човече? — уклончиво отговаря сиамецът на подобен въпрос. — Ти почиташ други богове…

В тоя край легендите са по-стари, отколкото ония на Цейлон и Индия. И аз ти предлагам, драги читателю, да ме последваш!

Не ще те водя в съвременния Сиам. Не ще те заведа в днешния Банкок, препълнен с мисионери, търговци, с френски и японски шпиони.

Ние ще посетим Банкок, но стария град, такъв, какъвто е бил приблизително преди век и половина. Тогава народът живеел както са изисквали традициите на древните; когато животът тук е бил пъстър и във всеки случай много по-оригинален и по-интересен, отколкото е днес…