Кристиан Моргенщерн
Раздяла

Знаеш ли какво сънувах?

С тебе се разделяхме

за цял живот.

Ръцете ти

ме сграбчиха,

устата ти пламтяха

и трепереха…

Пламтяха и трепереха с пророчество

за една Едничка Нощ,

едничка хаотична нощ…

Някъде…

Някога…

Може би дори

не на нашата Земя…

Може би на някоя звезда,

където в съкровена свобода

невинността все още взима и раздава,

каквото пожелае.

 

И те притиснах

до себе си по-силно,

и те целунах по-чистосърдечно.

Но накрая

ти отпусна бавно

свидната прегръдка,

косата вдигна си отзад

на стегнат кок.

Загърнах раменете ти

с палтото.

Вратата хлопна.

И долу сред снега

потегли тъничка следа,

девичи стъпки

отминаха

далеч, далеч

в лунноозарената,

самотна нощ.

 

1894