3001: Последната одисея от Артър Кларк
Страшни повторения…спор няма…все още съм на 31ва глава…интересно ми е как ще свърши, но реших да прегледам коментарите точно, заради копи-пейст на цели глави…дали само мен ме дразнят или е нормално….ако имаше друго за четене в момента, вероятно не бих чела това.
Тайната на Осмия ден от Глоувър Райт
Прочетете тази книга.
2012: Война за душите от Уитли Стрийбър
Как ме е яд, че чета през нощта…
Книгата е увлекателна и страшна
Любовната афера на жена ми от Нанси Удруф
Искрено и истинско написано…финалът ме преобърна неочаквано…
Ако бях прочела книгата по-рано през живота си, чудя се дали и с кого бих се асоциирала…предполагам с опита и годините човек разширява ъгъла си на наблюдение и е лесно просто да седи от страни и да се радва, че е бил пощаден…до момента…. от унищожаващи чувства, че неговите страсти все пак не са приключили така катастрофално…
Един ден в София от Янко Трендафилов
Защо?
Жертвата неизвестна от Александра Маринина
И аз така мисля ????
Мъжки игри от Александра Маринина
Това за мен е най-слабата книга от паредицата…. а поредицата прочетох на един дъх — една след друга..
Падналите богове от Дейвид Зиндел
И се радвам, че ги няма другите две части, които да ме карат да ги чета, за да свършат словоблудно на 2 хилядната страница като Данло нарушава своята ахимса чак тогава…
Да философска е…но от философстване някак си не можах да се измъкна от представата за един абсурдно несъвместим свят, в който всички са (дори бабички) кънкьори, облечени в кожа, живеят в някакъв кучи студ и се придвижват с кънки или шейна, но имат компютри и космически кораби?!?
Съжалявам, че загубих толкова време в четене на псевдо-философски дрънканици….
Роботите и империята от Айзък Азимов
Прочетох Фондацията всички книги преди години…после попаднах на тази поредица, която явно може да се свърже с Фондацията като нейно минало…но не си спомням — КЪДЕ ИЗЧЕЗВАТ СОЛАРИАНЦИТЕ…
Извезани души от Меги Гювенал
Ох…книгата е към своя край…започнах съзнателно да чета по-бавно и по по-малко, за да не я приключа… толкова ми харесва, че ще я потърся да я купя на хартиен носител и ще я чета с атлас… предишният ми коментар е писан в началото на книгата, която започва като оригинален-нестандартен, пълноцветен пътеводител за Турция и нейните исторически забележителности. Написана изключително образно и лека като четиво…единствено в повече ми идваха измислените думи като „съпричастие, заедност, смълча ме, споменни редове, да ме усмихне, междинности, беззначни, старини (за руини и старинни предмети и сгради)“ и мн.други такива, но някак неусетно „пътеводителят“ се превърна в пълнокръвен роман, наситен с нюанси настроения, множество интересни факти и вече нито измислените думи, нито погрешното първо впечатление за лек пътеводен роман, могат да променят чувството, което оставя у мен тази книга…. рядко съм харесвала така произведение… чак не ми се иска да свърши…и рядко съм срещала толкова добра редакция от гледна точка на стил, правопис, пунктоация…много е приятно да четеш и да е прекрасно и да няма правописни грешки, които напоследък изданелите пропускат..
Мен също ме докосна…попаднах на нея в най-черния момент от живота ми, когато загубих баща си и не искам да приема, че това е край…. книгата ме отвлича и помага да се настроя на едно друго ниво, в което има място за надежда и религия…за следващи срещи.
И въобще — „Извезани души“ на Меги Гювенал е едно неочаквано попадение за моя скромен вкус. Книгата е написана с непретенциозен, но богат и своеобразен стил, описателна и цветна, без да натоварва — вмъкнатите исторически факти, легенди и личности са представени повърхностно, с което не утежняват четивото, не позволяват задълбочаване на мисълта към тях. Безкрайно подробно и описателно са представени, обаче, ястията, с които авторката се запознава (вкусва, вижда, готви или чува за тях). Никога не съм се сблъсквала с толкова натуралистично описание на храна, дори в готварски книги. Произведението спокойно можеше да се казва „нахранени души“…и извън закачката — сериозно — хора, които сте на диета, не четете тази книга… описанието на турската кухня е толкова живо и съдържателно, лишено е от сравнение с българската кухня (единствените моменти, в които съм си спомняла, че чета български автор, са едно-две места, в които бегло се споменава нещо за нашата страна от детството на авторката, в което за съжаление липсват спомени за българска кухня и песни и приказки)
Книгата много ми харесва, а аз съм предубеден читател на някои теми. Препоръчвам.
Тайната на сътворението от Том Нокс
Книгата е забележително увлекателна и до средата й се радвах, че попаднах на нея. Сега, в 3.10 през нощта, съм твърдо убедена, че хората сме най-голямото зло, което е сполетявало тая земя и независимо от интригуващия замисъл на книгата, инфото за обичаите на ацтеките и другите подобни, ми е в повече. Защото си истина! Защото злото е у нас и не мога просто да спра телефона, от който чета, да си легна и да забравя какви изроди живеят сред нас!!!!
Читателски коментари от sonique