Авторката е оставила душата си в написаното. Прекрасна книга! Препоръчвам я.
Магия. Полет на душата. Феерия от цветове, аромати, вълшебства, легенди и приказки от Изтока.Човешки съдби.
Чете се на един дъх. Благодаря.
Попаднах на книгата в момент, когато имах отчаяна нужда да прочета нещо подобно. Прекрасна е! Чета я бавно и спокойно в едно по-специално състояние на духа. Благодарност и уважение на Меги Гювенал! От форума разбрах, че сама е потърсила начин да я публикува в този сайт, тъй като не обмисля преиздаване. Вероятно не бих обърнала внимание на тази книга в книжарницата и много се радвам, че попаднах на нея в Читанката.
Мен също ме докосна…попаднах на нея в най-черния момент от живота ми, когато загубих баща си и не искам да приема, че това е край…. книгата ме отвлича и помага да се настроя на едно друго ниво, в което има място за надежда и религия…за следващи срещи.
И въобще — „Извезани души“ на Меги Гювенал е едно неочаквано попадение за моя скромен вкус. Книгата е написана с непретенциозен, но богат и своеобразен стил, описателна и цветна, без да натоварва — вмъкнатите исторически факти, легенди и личности са представени повърхностно, с което не утежняват четивото, не позволяват задълбочаване на мисълта към тях. Безкрайно подробно и описателно са представени, обаче, ястията, с които авторката се запознава (вкусва, вижда, готви или чува за тях). Никога не съм се сблъсквала с толкова натуралистично описание на храна, дори в готварски книги. Произведението спокойно можеше да се казва „нахранени души“…и извън закачката — сериозно — хора, които сте на диета, не четете тази книга… описанието на турската кухня е толкова живо и съдържателно, лишено е от сравнение с българската кухня (единствените моменти, в които съм си спомняла, че чета български автор, са едно-две места, в които бегло се споменава нещо за нашата страна от детството на авторката, в което за съжаление липсват спомени за българска кухня и песни и приказки)
Книгата много ми харесва, а аз съм предубеден читател на някои теми. Препоръчвам.
Ох…книгата е към своя край…започнах съзнателно да чета по-бавно и по по-малко, за да не я приключа… толкова ми харесва, че ще я потърся да я купя на хартиен носител и ще я чета с атлас… предишният ми коментар е писан в началото на книгата, която започва като оригинален-нестандартен, пълноцветен пътеводител за Турция и нейните исторически забележителности. Написана изключително образно и лека като четиво…единствено в повече ми идваха измислените думи като „съпричастие, заедност, смълча ме, споменни редове, да ме усмихне, междинности, беззначни, старини (за руини и старинни предмети и сгради)“ и мн.други такива, но някак неусетно „пътеводителят“ се превърна в пълнокръвен роман, наситен с нюанси настроения, множество интересни факти и вече нито измислените думи, нито погрешното първо впечатление за лек пътеводен роман, могат да променят чувството, което оставя у мен тази книга…. рядко съм харесвала така произведение… чак не ми се иска да свърши…и рядко съм срещала толкова добра редакция от гледна точка на стил, правопис, пунктоация…много е приятно да четеш и да е прекрасно и да няма правописни грешки, които напоследък изданелите пропускат..
Аз разглледах картата на Турция в Google и местата, за които пише авторката — Искендерун, Мерсин, Татван, езерото и т.н. и малко позабравени географски познания за границите си припомних.
Уникална книга! Страхотна авторка. Жалко, че тук няма други нейни книги.
Много богата книга! Жалко, че не е издадена с илюстрации.
Полужитие-битие, полупътепис, полусправочник за култура, архитектура и етнография, книгата увлича с цвят и релеф на всяка написана дума. Поезия във всяко второ изречение! Красота и изящество!
След около половината, мисълта започва да се напряга от многото дати, философия и източен мистицизъм, които на мен, лично, ми дойдоха в повече. Съжалявам, искаше ми се повече житие-битие.
Наистина страхотна!!! Благодаря на екипа.
Книгата е страхотна. Благодаря!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.