Читателски коментари от saty

Да, не е ужаси точно; въобще в по-ранните произведения на Стивън Кинг не ужасът е основният пилон на историята. Много повече акцентира в/у човека и обществото, а другото е по-скоро като фон. Така мисля.

@кари: :) Интересно би било да се запознаем.

Абе умее го тоя човек — дори ако технически или философски не е точно по твоите разбирания, пак ти харесва.

Технизираният вариант на „Птиците“, нали:)?

Картините, които си представя накрая, са много образни наистина.

Страхотно си е разказчето, дума да няма, и не знам защо такива ниски оценки му дават тия няколко човека преди мен.

То и заради грипа е актуално. И си е ясно — дребните камъчета, за които колата уж е твърде модерна.

Едно от най-любимите ми неща изобщо.

Бе как бе, мила, много си е добре даже! Дори да не съм сигурна, че му разбирам смисъла точно по начина, по който е заложен, пак ми харесва. Мисля да го видя в оригинал, интересно ми е.

Съжалявам, хора, страхотно разочарование се оказа за мен. С големи очаквания подходих, бях чула похвали уж от разбирачи. Не ми хареса още от самото начало. И не самата история — тя би могла да бъде много добра. Но отношението на автора към героите… под всяква критика. Никаква светлинка нийде у никого. Ако е искал да бъде „натуралистичен“, не е това начинът. Да описваш героите си грозни отвътре и отвън ОТ САМОСЕБЕ СИ, за мен е 1 от най-тъпите неща. Завладяващ стил? На 1 дъх? Ами… предполагам, въпрос на вкус. За мен е адски слабо произведение във всичко освен в самата история.

Що да е блудкав де. Това не е тежко произведение по принцип, а че е вкарана малко красота и светлина в противовес на здравия разум (в чиято гола форма винаги участват студенина и тесногръдие, за жалост) — какво пък, на мен ми харесва.

Много си я обичам тая приказка и винаги ми се дощява да хвана мелничаря и да го пердаша толкова, че да не може да се вдигне. А, и да му отнема без всяко забавяне сина. Може и да се спаси детето, ако се изведе от вредната атмосфера навреме.

Познавам лично такъв тип хора, макар и не от съвсем близо. Но едно е сигурно — няма паразит без гостоприемник. Психика се напасва с психика и само в комбинация се случват нещата.

И най-често хората, които не посмяват да поискат нищо за себе си, наистина са обречени.

:)Лорд Хенри тук е геният на злото. Внесен е за да покаже нещата не такива, каквито са, а такива, каквито в крайна сметка е погрешно да бъдат; и това точно показва Оскар Уайлд независимо от целия „цинизъм“, в който го набеждават и който е може би просто по-немирната форма на неговото остроумие.

Има връзка м/у произведенията „за деца“ на Оскар Уайлд и на Х.Кр.Андерсен. Тази приказка например за мен е 1 по-нещастлив (и вероятно по-реален) вариант на „Грозното патенце“. Но паралелът се вижда и в останалите приказки. По принцип при Андерсен тъгата изглежда по-нежно някакси, но иначе и 2мата са майстори на тъгата, която докосва (защото знайни са и мнозина, дето я използват самоцелно и неграмотно).

Браво бе:)! Харесва ми. На фона на всичко около трафика на хора, нелегалната работа в чужбина и подобните им, може да се каже, че разказът съчетава съвремие и бъдеще.

А на мен изобщо не ми се струва толкова абсурдна идея, м/у другото… Наистина би обяснила доста неща. Нищо, че на тоя свят 1значни обяснения няма.

Много са малко криминалните истории, за които можеш да кажеш, че нямат дубликат. Все така свалям шапка на тоя роман, независимо че ей сега си дадох сметка за 1 слабост: как така никой не е забелязал тази зависимост от номерацията. Няма значение. Пак е за 6!!

Адски готино нещо. Прочетете го. Не знам защо самата аз не бях го чела досега. Философията е добра, когато идва със смях; или с абсурди (Боян Атанасов е преводачът на „Параграф 22“ и за мен е страшно добър).

Алчността винаги е съсипвала разни добри и полезни неща; и въпреки това хората все още се полъгват по нея. Ще има ли спирка?

Не го знаех това разказче. Харесва ми. Елин Пелин умее да говори на децата.

Невероятно е да четеш това на български — понеже има близости с руския, а английският доста е навлязъл в практиката, на българска основа смеската м/у 2та получава някакво такова съвсем специфично очарование. М/у другото, има си създаден цял речник за този „смешен жаргонен език“, както го наричат някои от английскоезичните читатели. Или може би повече от един дори. Аз и не виждам как биха се справили те без речник. Но във всеки случай това не ми се струва неуважение към читателите.

А това за невключената глава не ми беше известно. Кажете, ако знаете нещо??