Дюн от Франк Хърбърт
Книгата е добра, но лично аз предпочитам „Хиперион“(първата част). Намирам я за по-интересно написана, многопластова и също толкова философска.
Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин
Мисля, че „Колимски разкази“ на Варлам Шаламов също ще ви хареса. Чете се много по-лесно, но е също толкова болезнена, колкото „Гулаг“. Стилът му на писане се приближава до този на руските класици и я препоръчвам на всички, които се интересуват от темата.
Ловецът на хвърчила от Халед Хосейни
За съжаление трябва да се съглася с теб. След средата наистина прилича на турски сериал, но като цяло книгата е много хубава.
Угрюм река от Вячеслав Шишков
Прекрасна книга.
Състояние на страх от Майкъл Крайтън
Определено ме накара да се замисля върху въпроса, „Какво всъщност знам за глобалното затопляне и какво представлява?“. Определено много добра книга, която те кара да мислиш за нея, дълго след като си я прочел.
Ледоразбивачът от Виктор Суворов
Мдааа, като се замислим, че сме живели в този строй и все още има хора, които не могат да се пробудят от тази измама. Добра книга, която със сигурност ще бъде тотално оплюта в България от червените ребята…
Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет от Робърт М. Пърсиг
Една от най-интелигентно написаните книги, които съм чел някога.
Лолита от Владимир Набоков
Невероятно забавна и на моменти доста смущаваща. Класика!
Жертвата от Майкъл Крайтън
Увлекателна книга, засягаща наистина фундаментални въпроси. Пивка книга — лесна за четене…
Хиперион от Дан Симънс
Първата книга е невероятна, втората добра (макар, че ми е чудно защо е трябвало да разделя историята на две части), третата и четвъртата са боза. По мое мнение е можел да обясни идеята за Техноцентъра и Шрайка още в първите две части, без да се налага да разпъва локуми. Много ми се иска да я видя в ТВ сериал подобно на „Игра на тронове“. Мисля, че би се получило нещо много добро, стига сценаристите да се придържат по книгата.
На изток от Рая от Джон Стайнбек
За мен лично, това е най-силната книга на Стайнбек — финалът е разстърсващ!
Повест за истинския човек от Борис Полевой
Хубава история, но писана през 50-те години на миналия век, т.е. писателят е развалил историята заради изискванията на Партията — то червеноармеийците не са супер сила, то Партията не е Божия благодат и т.н. Мен лично много ме дразнеха тези моменти в книгата и като цяло оставиха в мен горчив вкус. За пример ще дам „Тихият Дон“ на Шолохов — в рамките на четири тома (или 2000 стр.) не изпитах такова раздразнение, защото авторът умело е отклонявал партийният натиск за изкуствена възхвала на болшевиките, но тук още в първите 30 стр. на човек му става противно от това роболепие.
Factotum от Чарлс Буковски
Да си призная не виждам, кое е уникалното в творчеството на Буковски — евтино порно. Представлява интерес дотолкова, ако едва прохождате в секса. Може да се прочете и от обща култура.
Читателски коментари от rhiad