Читателски коментари от natispain

Май някои от даващите мнения тук са точно наследниците на мракобесниците, все едно комунисти, фашисти или псевдодемократи. Обидите, изпращането в Северна Корея, зад бодлива тел и т.н., както и чугунените глави са точно изразни средства на тия, които уж защиват младото поколение от мракобесието на комунизма. Абсолютното недопускане на мнения, различни от техните, злобните нападки очевидно са характерни за тия псевдодемократи и псевдозащитници на децата. Представям си новия фашизъм, ако те дойдат на власт, или може би точно те са на власт и затова са така безпардонни, нагли, груби и невъзпитани.

Ти очевидно си много болен щом се изразяваш така грозно и продължавай да вриш и кипиш в простотията ти, а Испания се фашизира в момента, вземи чети какво съм писала, че само се опиваш от простите ти излияния. Ама че тъпак.

Вие не сте хора, които влизат тук да четат книги, а някакви нереализирани кратуни, все едно от какъв материал, и се чудите къде да си чешете крастата. Вземете си свалете някое произведение та малко да се образовате, защото грозните ви дискусии показват, че културата ви е чужда.

Добре, че ти ни отвори очите. Само кажи ни точно кои книги са въздействащи и дейни за нас.

Книгата е вълшебна, с много доброта и мъдрост, малко тъжна, тя не е за хора с недостатъчна духовност.

Четох я като ученичка четох я и по-късно. Една от любимите ми книги.

А тези, които пишат неграмотни глупости за нея просто нямат душа нито достатъчно духовност, за да я оценят.

О. Хенри е страхотен, сега чета всичките му разкази и съм очарована, свежи, забавни, радват ми деня.

Не съм чела нищо от този автор, сега ще почна, но защо не опиташ с Тери Пратчет. Винаги съм мислела, че е уникален и ндеостижим.

Тук има много за психодиспансера да правят компания на Хитлер.

И при мен подейства частично, че не бях много последователна. Даже ми намали малко и астигматизма и като ме прегледаха на същото място, където ме преглеждат винаги, решиха, че предишния път са направили грешка. После зарязах висчко, че е по-лесно, и след някоя и друга година ми се върнаха диоптрите.

Така е. Аз извадих всичките му недообработени книги от работилницата и ги четох някакси, но като не съм в България да си ги купя… Акунин е уникален, което не е лесно в нашия век с толкова много автори пояавили се през многовековното развитие на литературата. Завиждам на всички, които тепърва ще го четат. Аз съм на последната книга, уви. Жалко че Акунин не е написал повече книги за Ераст Фандорин.

И аз не разбрах нищо докато не прочетох един испански превод.

Зачетох тази книга за разнообразие, защото напоследък, след редуване на Пратчет и Азимов, констатирах, че известно време след тях всичко ми изглежда скучно, та реших да ги поразредя и да ми изтраят за по-дълго. „Играта на Ендър“ е нещо невероятно, удоволствие в чист вид, истински шедьовър.