Читателски коментари от mirindaa71

Обичам да чета пътеписи и за мен един добър пътепис е съвкупност от балансирани лични преживявания и впечатления и факти за посещаваните места — включително може би малко история, култура и традиции на местното население. А залитането в която и да е от двете крайности не води до добри резултати.

За съжаление тази книга е пример за това какъв не трябва да бъде един пътепис.

Автора е вглъбен само и единствено в личните си преживявания и чувства, в резултат на което читателя е залят почти само и единствено със скучните подробности за ЖП гари, влакове, хотели, пансиони и кръчми. И неизменното кафе на закуска и бира през останалото време, които явно са важна част от преживяването. Местата, които автора посещава, по нищо не се различават едно от друго, освен тук-там някоя катедрала или замък. Но дори тези интересни на пръв поглед обекти са споменати някак между другото и по никакъв начин не придават облик и идентичност на посещаванто градче.

За мен дори и чувството за хумор не може да спаси тази книга.

Бих дала щедри 3 * (по скоро са 2.5 *) само заради един-два проблясъка и заради едва доловимото общо усещане за духа на Острова.

Прекрасен завършек на епичната трилогия за Троя на Дейвид Гемел.

Цялата трилогия е едно невероятно пътешествие в древния свят, изпълнено с приключения, битки и чисто човешки истории.

Древните герои сякаш оживяват изпод перото на Дейвид Гемел и образите им стават по-близки и познати.

Сигурна съм, че дълго след като затворих последната страница, в съзнанието ми ще живеят Андромаха, Хеликаон, Одисей и останалите смели воини замесени в тази история.

Поредната добра история на Джеймс Ролинс.

Интересен сюжет, интригуващи исторически препратки, загадъчни артефакти и, разбира се, поредния поход на отряд Сигма да спасява света в борба с лошите.

Единствено досадни са ми постоянните престрелки и екшън сцени. Заради което „-1“ звездичка.

Брутален трилър!

Грабва от самото начало и не те пуска докато не затвориш и последната страница.

А дали има оправдание за един сериен убиец? Разумът ми казва:"Не", но…Джонатън Баркър е създал един много различен психопат.

„Не чувай зло. Не виждай зло. Не говори зло. Не прави зло.“

Опитвам се да се „разбера“ с фантастиката.

С надежда подхващам всяка следваща книга от този жанр, след като срещна добри отзиви и много възторжени читатели.

И все още не ми се получава.

Хареса ми много финала на тази книга и посланието, което носи.

Но въпреки това, трудно стигнах до финала.

Нямаше я онази невидима нишка, която ме кара да препускам по страниците и да не мога да се откъсна от книгата.

Но пък не съжалявам за упоритостта си.

В края на краищата, остана едно удовлетворение от прочетеното, което е най-важно като краен резултат.

И предполагам, няма да се откажа да опитвам с този упорито съпротивляващ ми се жанр.

Ако търсите поредната блудкава боза в която главната героиня загубва ума си от любов по неотразимия красавец — не четете тази книга. Ще останете разочаровани.

Книгата е тежка и същевременно е история за вярата, за надеждата, за това какво е любовта, за радостта от простите неща — тук и сега.

Книга, която наистина може да те разплаче, но и да те извади от емоционална дупка и да ти покаже смисъла, да те накара да погледнеш на живота от друг ъгъл.

Срещнах книгата в една класация „20-те книги, които те грабват от самото начало“. Амии…не е лоша, но…не бих я сложила в моята лична класация в топ 20 по какъвто и да е критерий. Но..свят шарен, хора и вкусове разни.

Интересна, напрегната, със зашеметяващ финал. Има всичко, от което се нуждае един добър трилър. Определено те кара да препускаш по страниците до самия край.

Невероятна книга! Историята е толкова завладяваща, героите — толкова пълнокръвни и истински! Авторката до такава степен успява да те потопи в атмосферата на романа, че забравяш реалността и се озоваваш заедно с героите в Тайната градина, усещаш аромата на ябълки… :)

Едно от най-добрите произведения, които съм чела напоследък!

Благодаря на Марияна, благодарение на чийто коментар, попаднах случайно на книгата и се запознах с авторката. (Обичам да чета коментарите на читателите от сайта. :) )

Без съмнение ще прочета и останалите книги на Кейт Мортън.

Хубава е книгата, но след всички хвалебствия, които прочетох предварително, като че ли очаквах повече.

Срещнах заглавието и в една класация от типа „10-те книги, които всеки трябва да прочете“…… Е, не бих я сложила в моята лична десятка, но все пак заслужава си да се прочете.

Първата книга, която прочетох на Джефри Арчър и която ме накара да се влюбя в този автор. Надявам се повече негови книги да намерят място в сайта.