Обичам да чета пътеписи и за мен един добър пътепис е съвкупност от балансирани лични преживявания и впечатления и факти за посещаваните места — включително може би малко история, култура и традиции на местното население. А залитането в която и да е от двете крайности не води до добри резултати.
За съжаление тази книга е пример за това какъв не трябва да бъде един пътепис.
Автора е вглъбен само и единствено в личните си преживявания и чувства, в резултат на което читателя е залят почти само и единствено със скучните подробности за ЖП гари, влакове, хотели, пансиони и кръчми. И неизменното кафе на закуска и бира през останалото време, които явно са важна част от преживяването. Местата, които автора посещава, по нищо не се различават едно от друго, освен тук-там някоя катедрала или замък. Но дори тези интересни на пръв поглед обекти са споменати някак между другото и по никакъв начин не придават облик и идентичност на посещаванто градче.
За мен дори и чувството за хумор не може да спаси тази книга.
Бих дала щедри 3 * (по скоро са 2.5 *) само заради един-два проблясъка и заради едва доловимото общо усещане за духа на Острова.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.