Читателски коментари от mcadams

Държа ме в напрежение, много интересна история!

Не очаквах такъв край. Прекрасна книга!

Не успя да ме заинтригува така, както други криминални романи, но все пак ми беше интересна и ми хареса!

Много съм натъжен …

Всички герои знаят истината за чувствата помежду си и въпреки нея, продължават да бъдат силни. Те са добри по душа … много затрогваща история!

Първата книга от Агата Кристи, която прочетох. Хареса ми, че истината излиза съвсем в края, хареса ми описването на героите … Чудесно произведение!

Чудно ми е какво е това, което някой не би разбрал … Не съм учил руски, не знам дали това са думи от руския или са „побългарени“, но разбрах всичко, няма нищо за „неразбиране“.

Първата част ми беше скучна, докато се настроя да чета по-бързо, заради думите … а и самото съдържание е обикновено, но това е само в първата част. Заслужава си четенето! Имам филма, но мисля, че няма да го изгледам.

Какъв непукист, „нищо сериозно“. Весела трагедия! :)))))))

Първата книга, от която си събрах цитати! Ще си ги преформирам и ще ги ползвам в подходящи ситуации. Много често кратките и точни фрази те карат да се осъзнаеш, отколкото дългите и дълбоки размишления ..

И не я намирам за цинична, едва ли и за времето си е била. Не е написана преди 50 години … Всеки има полови органи, всеки ги нарича със същите думи в книгата, дори и тези, които изглеждат много възпитани и консервативни .. точно пък те се прикриват най-много.

Хората във връзка се нараняват чрез скандали, тук начинът е друг, но целта е същата — да си докажат, че се обичат. Само че съзнателно преминават през всичко това, докато при скандалите доказването на любовта е непланувано и несъзнателно.

Знаех, че ще има „мръсотии“, но при първата бях много изненадан от директността. „6“ за всички разкази в книгата! Нямам търпение да прочета още нещо от автора, виждам, че се обработва „9,99“. Отсега изпитвам благодарност към хората .. :)))))

Интересна история за първичното у човек с положение. Увлекателно е написана, няма скучен ред!

Хумористично-иронично, много ми хареса!

Не ми хареса. Първата глава беше интересна, по-нататък също имаше интересни и съществени части по темата за отглеждането и „програмирането“ на хората /с по няколко изречения/, но в по-голямата си част ми изглежда като приключенска фантастика ….

Изобщо не предполагах, че историята ще ми бъде толкова тежка и травмираща. Страшни неща …

Бях сигурен, че всичко ще завърши с надежда за бъдещето, че има някой на страната на Уинстън, че има Братство … а какво се оказа. В края се чувствах опустошен, Уинстън беше развалина — без собствено мнение, без способност да мисли … без следа от предишния му характер, само спомени за живота преди „осакатяването“. Какви мъчения … Беше като осакатен, изпълнен с празнина … само чакаше края си. А беше прав за всичко. Искаше справедливост, истина … и аз също съм за това нещата да са правилни, добри, да се казва истината, затова съм толкова натъжен.

Книгата ни показва една реалност. Нима няма промиване на мозъци? Нима няма контрол на обществото? Не се интересувам от политика, но знам, че в Северна Корея има цензура над информацията — медии, интернет … сигурно това е най-малко страшното.

Хареса ми обратът, който направи Демин. Действията му са настъпателни, надви Дявола благодарение на наблюдателността си.

Отлагах да я прочета, защото мислех, че е прехвалена, а и съм скептично настроен към комерсиалното. Хубава история, поучителна, въздействаща … :)))

Останах с въпроси, така както Хейзъл след „Всевластна скръб“, и гледам на Джон Грийн като на Питър Ван Хутен в реалността! ;)

Хареса ми иронията, особено в последните два стиха … Писано е преди почти 100 години, но звучи много съвременно!

Нямах очаквания, не научих нищо от книгата … Не мога да вникна в обикновени размисли на героя и диалози, по такъв начин, че да разбирам неща, които не са написани, за мен това е като да си измислям! Видях само, че героят не харесва фалша в останалите — лъжата и прикриването на истинската същност …