Читателски коментари от ganiva

Добра, интересна история с криминална интрига, написана увлекателно, чете се на един дъх. С две думи — хареса ми.

Това очевидно е разказ излязъл в някакъв сборник с други писателки. Прочетох го с удоволствие, а четирилогията за братята Куин е една от най-силните в творчеството на Нора според мен. Вълнуващи истории, незабравими герои, невероятна писателка.

Огромно благодаря за фен превода.

Наистина много добра книга, която се чете на един дъх. Страхотна интрига, до последно не можеш да разбереш кой е убиецът. И аз я препоръчвам на феновете на жанра.

Веднага ти отговарям, tanqdim. Последно в България издадоха „Уиски Бийч“ и „Свидетелката“ /ИК „Бард“/ и трилогията "Хотелът /ИК „Хермес“/. Първите два романа са романтичен трилър и в тях Нора отново е на висота, трилогията също не е лоша, но някак си е по-слаба от най-добрите й романи /мое мнение/. Лошото е, че скоро няма да се появят в Читанката, но ги има навсякъде по книжарниците.

Между впрочем, трилогията „Хотелът“ е инспирирана от факта, че въпросният хотел наистина съществува и преди няколко години Нора и съпругът й са го закупили за 3 милиона долара /бил е изоставен и рушащ се/, тотално е реновиран и сега функционира като хотел. Та много от подробностите по ремонта и обзавеждането му описани в книгата са истински случки преживени от писателката. Виж, любовните истории вече са плод на въображението й. На когото му е интересно и знае английски, ето линк към едно интервю с Нора, в което тя развежда една журналистка във въпросния хотел, както и в дома си — [url] http://www.cbsnews.com/8301-3445_162-57518459/nora-roberts-happily-ever-after-life[/url] — гледайте го, доста е интересно. Който не знае английски, под видеото е постнат пълния текст /две страници са/, копирате и пействате в гугъл преводач, все ще схванете за какво иде реч.

Бард и Хермес доста бързо издадоха тези книги след излизането им в САЩ, но с романите от серията „… в смъртта“ изостават доста сериозно — вече шест романа са назад мисля.

От 2000 г. Нора вече не пише за „Силует букс“, което издава арлекините в САЩ, тъй че там нови неща няма. Издадени са почти всичките й арлекини у нас, изпуснаха само пет, не знам защо, но три вече ги има като фен превод тук.

Е, tanqdim, дано съм ти била полезна. Всичко най-хубаво ти желая и приятно четене на Нора! :)

Това е първата книга от поредицата „Грифин Пауъл“, преместете я при другата качена тук.

Романът е един от ней-добрите в жанра, които съм чела, препоръчвам го.

(Опс, моля НЕлюбителите на жанра, които са много интИлигентни и мразят да четат коментари под любовните романи, да ме извинят, пак се отпуснах и постнах няколко коментара. :))

Много хубав роман, който препоръчвам. Изобщо препоръчвам всичко от тази писателка, за мен тя е една от ней-добрите в жанра, макар за съжаление у нас да са издали само пет големи романа и един арлекин. ИК „Компас“ почнаха да я издават, но май вече отдавна умряха за бизнеса.

И нека админите или модераторите да преместят „Белези по сърцето“ при тази книга, защото всъщност са от една поредица — „Грифин Пауъл“. „Белези по сърцето“ е първата от поредицата, където Куин Кортез е второстепенен герой, тук вече е в главната роля, тъй да се каже.

Екипа на сайта, ако имате нужда от помощ, пишете ми, мога да ви помогна да ви оправя поредиците, че имате доста грешки. Не, че е фатално, но все пак би било хубаво всичко да е точно и да не се объркват потребителите.

Още веднъж — препоръчвам и двете книги на Бевърли Бартън качени тук.

Един разкошен роман според мен, чела съм го три пъти и го препоръчвам. Много добре написана история, оригинален сюжет, има любовна история, но съвсем не блудкава като в повечето любовни романи, а и може много да се научи за историята, бита и културата на Хаити — една не съвсем позната нам страна. Браво на сайта, че сте качили тази книга.

Четете, хора, няма да съжалявате.

Доста плоска ми се видя книгата, нелогична на места, претупана набързо, недобре разказана, неувлекателна — с две думи не ми хареса. Чела съм и по-добри неща от тази писателка.

Мислех да се въздържа от отговор, но все пак реших отново да пиша.

Първо да изясня нещо и нека да е веднъж завинаги — не казвам, че тази книга е шедьовър, а че някои потребители, които са я чели, я намират за такава.

Второ, когато аз пиша в някой коментар към любовен роман, че е шедьовър, имам предвид шедьовър в ЖАНРА ЛЮБОВЕН РОМАН, А НЕ ИЗОБЩО В ЛИТЕРАТУРАТА!!! Има разлика, нали? Така че, хайде моля ви, стига сте ми давали за пример Достоевски, Юго, Оруел и прочие. Да, много от техните романи са шедьоври в литературата, но тук се коментира конкретен роман от жанра любовни романи, който няма нищо общо с класическата литература. И изобщо се чудя защо разни хора, които не харесват този род литература (любовната), спамят тук и дават съвети какво да се чете. Някой някога от феновете на любовните романи да е спамил под романи на руски или френски класици, или на други писатели и да е препоръчвал да четете Сандра Браун или Нора Робъртс примерно? Аз поне не съм видяла такова нещо. Защо вие, няколко души тук, спамите под любовните романи?

Ето какво пише преди да пуснете коментар, ако не сте го чели де: „Уважаеми посетители на сайта, всеки е добре дошъл да изкаже мнението си относно дадено произведение. Имайте предвид, че модераторите ще изтрият коментара или част от него, ако той съдържа обидни и груби нападки към другите, както и ако рекламира собствени възгледи, които не са в контекста на произведението…“

Та, значи, барлоу, tzdk, абв — вие четохте ли този роман, защото аз не останах с такова впечатление и защо си рекламирате собствените възгледи, които не са в контеста на произведението? Защото вие не сте чели тази книга и не изказвате мнение дали ви харесва или не, вие спамите и ми налагате своите вкусове, както и на другите фенове на жанра.

Нека изясня и още нещо — годините ми са доста и смея да твърдя, че съм прочела хиляди книги. Имам и много богата библиотека като събирам книги от 35 години. Едно време хубава книга се купуваше в комплект с някоя друга, дето никой не щеше да я купува (ако нямаш позната книжарка) или от антикварна книжарница. Вероятно съм от малцината луди, които все още продължават да дават пари за книги и към днешна дата. Имам и съм чела всички класици, които ми препоръчвате. Откакто се помня все чета и продължавам да го правя.

tzdk, чела съм и имам и „Човекът, който се смее“ на Юго, но за съжаление не съм фен на този роман — въпрос на вкус. Любимият ми роман от него е „Парижката света Богородица“. Ето там се говори за голяма любов.

Любовните романи навлязоха в България след промените през 1989 г., но аз лично ги открих за себе си някъде към 1994 г. Тогава започнах да продавам книги на улична тараба и вършех това в продължение на доста години. Уверявам ви, че четях почти всички автори, които се издаваха на нашия книжен пазар, за да съм полезна на клиентите си. Така че, моля ви, не ми препоръчвайте какво да чета и какво не, аз знам доста по-добре.

В заключение, напоследък съм се ориентирала към любовните романи като по-леко четиво, което не те кара много-много да се замисляш, като противовес на скапания живот и мизерията, в която живеем през последните няколко години в България.

Ами това е. Дано веднъж завинаги да сме се изяснили по някои въпроси и по възможност да се спре с глупавия спам под любовните романи. Който ги харесва, да си ги смята за шедьоври, тяхно право си е, а тези, които не ги харесват и не ги четат, да не коментират. Благодаря за вниманието.

Има, има и други съвременни романи на авторката. Например „Благословена жена“, издадена пак от ИК „Компас“ през 2007 г., само дето не е качена тук.

Нелоша писателка, пише добре, макар да не е от любимките ми.

Е, най-накрая заинтригувана от коментарите и аз прочетох тази книга. Да, много е хубава, но малко в повече ми дойдоха някои натуралистични подробности в еротичните сцени. Иначе сюжетът е оригинален и доста интересен, чете се леко и бързо. Ех, ако можеше повече мъже да имат кучешка ДНК и да са ни така предани, да ни обичат и защитават, както Фюри — Ели.

Огромни благодарности за превода и очаквам с нетърпение следващите от поредицата.

Не се пеня, Barlow, само си изказах мнението и ви отговорих относно девалвацията на думата шедьовър, обаче вие винаги скачате като ужилен да ме репликирате, нещо, което доста ме забавлява.

Може да не сте споменал изрично, че не трябва да се четат любовни книги, но отношението ви към тях ясно прозира от няколко ваши коментара, които съм чела, та не ми се връзва много твърдението ви, че сте с либерални убеждения.

Относно ортографията ви, ако щете бъдете и бимбинистански възпитаник, хич не ме интересува, но преди всичко сте български гражданин, предполагам. А аз като българка, ценя много и уважавам българския език, граматика и правопис. Та в тази връзка буквата „ъ“ е 26-тата буква от българската азбука и съвсем не е излишна.

Поредният блестящ роман на Нора Робъртс. Възхищавам й се на неизчерпаемите истории, които извират из под перото й, както и на невероятното й умение да разказва увлекателно. Препоръчвам я.

Една от най-хубавите книги на Джанел Тейлър според мен. Интересна и увлекателна е и с удоволствие ще си я препрочета отново.

Обаче потребителят Georgi121270 и тук е намерил да се изака, както на още няколко любовни романа, като е гласувал с 1 за книгата. Абе, Герге, за голям мъж ли се имаш, като цвъкаш единици на любовните романи? Що за просташки манталитет показват някои потребители от мъжки пол?

Драги Barlow, в коментар под едно доста гнусничко четиво, което обаче вие харесвате, но не харесахте отрицателните коментари към него, писахте, че всеки има право да си изказва мнението. Да, така е. Защо сега се възмущавате, че някои потребители харесват даден роман и му дават най-висока оценка?

Тук има литературни произведения за всеки вкус, нека всеки си чете каквото му душа иска, съответно ще си пише коментари и ще си гласува както иска. Вас какво ви засяга това? Аз лично не смятам, че се девалвира понятието „шедьовър“ в случая (да, пише се шедьовЪр, а не шедьовр!). Става дума, че книгата е шедьовър в съответния жанр, а не сравнена с книгите на Оруел или Достоевски.

С други думи, четете си „1984“ или „Престъпление и наказание“, както и „11 000 камшика“ и си мълчете. Никой не ви кара да четете любовни романи, не четете и коментарите към тях. Така няма да спамите за щяло и нещяло.

Един от добрите романи на Даяна Палмър, много ми допадна историята. Нежна, романтична, емоционална, както само тя умее да ги пише.

А потребителят Georgi121270, дето е гласувал с 1 за книгата, май нещо се е пообъркал. Да ходи да си чете кримки, ужаси или там каквото си чете (ако изобщо чете де) и да не дава оценки за нещо, което едва ли е чел.

Книгата е хубава.

Хубава книжка, с интересна интрига, лека и увлекателна, чете се бързо и ми хареса много.

Тъй като няма резюме, ето няколко изречения за съдържанието:

Кейд е полицай от Ню Йорк и е в отпуск по болест след прострелване. Заминава за Върмонт, където е наследил от леля си ферма и се заема да я постегне, за да я продаде после. В съседство отскоро се е нанесла Алекс — разведена майка на 8-годишни близнаци. Хлапетата правят номера на Кейд и така стават причина за запознанството му с майка им. Между възрастните веднага възниква привличане, но Алекс крие нещо и очите й са пълни със страх. Е, от какво се страхува Алекс и дали Кейд ще успее да й помогне, прочетете сами.

Много хубава книга, но доста натоварваща психически и емоционално, затова не бих я прочела втори път. Освен това, изобщо не съм съгласна с етикета „любовен роман“. Това е по-скоро семейна драма, която разказва за една седмица от живота на едно семейство, което се опитва да приеме нелепия инцидент, който им отнема най-голямото дете, избистряне на взаимоотношенията им, откриване на една дълго пазена тайна, страхът и шокът от загубата им, примирението им с неизбежното.

Наистина много добре написана книга, но в никакъв случай любовна. Не е книга за отмора и приятно прекарване на времето. Мен поне доста ме изцеди емоционално, но май Барбара Делински все такива ги пише.

Сещам се за друга нейна книга — хубава, но пак така тежка — която не видях да я има тук — „Сълзите на гранита“. Ще е хубаво, ако се намери добра душа да я качи.

Здравей, cuplata! Щом нямаш търпение, ще ти кажа — партньорът на Лоръл в третата книга е Дел, братът на Паркър, а партньорът на Паркър е един нов приятел на Дел — Малкълм Кавана — който, ако не се лъжа, се появява в третата книга. Определено любовната история между последните двама е най-горещата от четирите.

Не, не съм от екипа, просто имам много богата библиотека, много съм чела и продължавам. Имам много книги, които тук липсват, но за съжаление нямам скенер, нито мога да сканирам. Затова помагам с информация. Има доста книги без резюмета — малко по малко ще опитам поне тази празнина да запълня.

Относно екипа — да, наистина са страхотни и вършат страхотна работа, а сайтът не само го обожавам, вече се пристрастих към него.

Резюме:

Когато Айвъри Кийни печели конкурса за дизайнер, който й осигурява работа в престижна модна къща в Ню Йорк, никой няма представа за тайните, които тя е скрила дълбоко в себе си. Дори собственикът на компанията, Къри Келс, измъчван от желание по Айвъри, на което не може да устои, вижда само красива и талантлива млада жена, чиито свежи и вълнуващи модели могат да им донесат милиони. Той вярва в нея и в нейната невинност, независимо от подозренията на другите. Сега, когато славата и богатството са на една ръка разстояние от Айвъри, тя в никакъв случай не трябва да рискува с една интимна връзка, защото призраците от миналото се надигат и заплашват да унищожат всичко, което притежава, включително и новата й любов.

Също много добър роман.