Читателски коментари (за „Гордост “ от Джудит Макнот)

Мислех да се въздържа от отговор, но все пак реших отново да пиша.

Първо да изясня нещо и нека да е веднъж завинаги — не казвам, че тази книга е шедьовър, а че някои потребители, които са я чели, я намират за такава.

Второ, когато аз пиша в някой коментар към любовен роман, че е шедьовър, имам предвид шедьовър в ЖАНРА ЛЮБОВЕН РОМАН, А НЕ ИЗОБЩО В ЛИТЕРАТУРАТА!!! Има разлика, нали? Така че, хайде моля ви, стига сте ми давали за пример Достоевски, Юго, Оруел и прочие. Да, много от техните романи са шедьоври в литературата, но тук се коментира конкретен роман от жанра любовни романи, който няма нищо общо с класическата литература. И изобщо се чудя защо разни хора, които не харесват този род литература (любовната), спамят тук и дават съвети какво да се чете. Някой някога от феновете на любовните романи да е спамил под романи на руски или френски класици, или на други писатели и да е препоръчвал да четете Сандра Браун или Нора Робъртс примерно? Аз поне не съм видяла такова нещо. Защо вие, няколко души тук, спамите под любовните романи?

Ето какво пише преди да пуснете коментар, ако не сте го чели де: „Уважаеми посетители на сайта, всеки е добре дошъл да изкаже мнението си относно дадено произведение. Имайте предвид, че модераторите ще изтрият коментара или част от него, ако той съдържа обидни и груби нападки към другите, както и ако рекламира собствени възгледи, които не са в контекста на произведението…“

Та, значи, барлоу, tzdk, абв — вие четохте ли този роман, защото аз не останах с такова впечатление и защо си рекламирате собствените възгледи, които не са в контеста на произведението? Защото вие не сте чели тази книга и не изказвате мнение дали ви харесва или не, вие спамите и ми налагате своите вкусове, както и на другите фенове на жанра.

Нека изясня и още нещо — годините ми са доста и смея да твърдя, че съм прочела хиляди книги. Имам и много богата библиотека като събирам книги от 35 години. Едно време хубава книга се купуваше в комплект с някоя друга, дето никой не щеше да я купува (ако нямаш позната книжарка) или от антикварна книжарница. Вероятно съм от малцината луди, които все още продължават да дават пари за книги и към днешна дата. Имам и съм чела всички класици, които ми препоръчвате. Откакто се помня все чета и продължавам да го правя.

tzdk, чела съм и имам и „Човекът, който се смее“ на Юго, но за съжаление не съм фен на този роман — въпрос на вкус. Любимият ми роман от него е „Парижката света Богородица“. Ето там се говори за голяма любов.

Любовните романи навлязоха в България след промените през 1989 г., но аз лично ги открих за себе си някъде към 1994 г. Тогава започнах да продавам книги на улична тараба и вършех това в продължение на доста години. Уверявам ви, че четях почти всички автори, които се издаваха на нашия книжен пазар, за да съм полезна на клиентите си. Така че, моля ви, не ми препоръчвайте какво да чета и какво не, аз знам доста по-добре.

В заключение, напоследък съм се ориентирала към любовните романи като по-леко четиво, което не те кара много-много да се замисляш, като противовес на скапания живот и мизерията, в която живеем през последните няколко години в България.

Ами това е. Дано веднъж завинаги да сме се изяснили по някои въпроси и по възможност да се спре с глупавия спам под любовните романи. Който ги харесва, да си ги смята за шедьоври, тяхно право си е, а тези, които не ги харесват и не ги четат, да не коментират. Благодаря за вниманието.