Щастие за всички даром и никой да не бъде обиден.
Много хора цитират това изречение, а аз все се съмнявам в превода или в нещо друго, защото ако е за всички щастието, то тогава защо е необходимо да се добавя, че никой не трябва да бъде обиден, пренебрегнат и т. н.? Щастие за всички. Дотук добре. И после се добавя, че никой не трябва да е обиден. Ами ако е обиден, вероятно няма да е щастлив. Или не разбирам? Ще съм благодарен някой да ми обясни. Ще съм благодарен също и ако има и други, които мислят като мен, пък се обадят.
В оригинал е:
„Счастье для всех, даром, и пусть никто не уйдет обиженным!“
Или на български в по-дословен превод — „Щастие за всички даром и нека никой не си отива огорчен!“
Тоест, няма се предвид някой да си е получил „щастието“ и при това да е останал обиден / пренебрегнат / огорчен. Идеята е при „щастиераздаването“ от Златното кълбо никой да не бъде забравен, никой да не бъде пренебрегнат за сметка на някой друг или поради каквато и да е причина.
Тази реплика се изказва в по-пълен вид първо от младежа, втурнал се към кълбото, преди да намери смъртта си:
„Счастье для всех!.. Даром!.. Сколько угодно счастья!.. Все собирайтесь сюда!.. Хватит всем!.. Никто не уйдет обиженный!.. Даром!.. Счастье! Даром!“
„Щастие за всички!.. Даром!.. Всекиму, колкото трябва!.. Всички да дойдат тук!.. Ще стигне за всеки!.. Никой няма да си тръгне разочарован!.. Даром!.. Щастие! Даром!“
Благодаря, Emko8. По-добре късно, отколкото още по-късно разбирам, че е хубаво човек да препрочита книги, които е чел като младеж, така че ще я копирам в папката за четене отново.
В това издание на „Пикник край пътя“ (благодаря на всички хора, които са свършили нелеката работа, за да е тук),
което чета за пръв път (чел съм много пъти едновремешното, в „Неуговорени срещи“ от 1983 г.), забелязах (не съм
прочел все още цялата книга) две странни неща в глава „1. Редрик Шухарт“:
1.
„Но той не се успокои. Скочи от перваза на прозореца и взе да крачи напред-назад из кабинета, като си мърмореше:
— Не, братче, виждам, че не ми вярваш! А защо не вярваш?! Напразно не ми вярваш, да знаеш…
Той ме погледна някак странно, скочи от перваза и закръстосва кабинета си. Тича той из кабинета, а аз седя, пуша и си
мълча. Жал ми е за него, разбира се, и ме е яд, че така глупаво се получи. Уж излекувах човека от меланхолията. А кой
е виновен? Сам съм си виновен. Никой не ме би по главата да плямпам. Подмамих го с бонбонче, горкото хлапе, а то го
изтърва и остана с пръст в устата. Но ето че той престава да бяга, спира се край мен и като гледа някъде встрани,
неловко пита:
— Слушай, Ред, а колко може да струва пълната «празнотия»?“
Тоест в два поредни абзаца Кирил скача от перваза на прозореца и започва да обикаля наоколо.
В руското многотомно издание на творбите на АБС от 2003 г.: Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий
СОБРАНИЕ СОЧИНЕНИЙ В
ОДИННАДЦАТИ ТОМАХ,
ТОМ ШЕСТОЙ
— 1969–1973, именно оттам би трябвало да е този допълнен, разширен и нецензуриран
превод, тази част е така:
„Посмотрел он на меня как-то странно, соскочил с подоконника и стал ходить по своему кабинетику взад-вперед. Он по
кабинетику бегает, а я сижу, дым пускаю и помалкиваю. Жалко мне его, конечно, и обидно, что так по-дурацки
получилось: вылечил, называется, человека от меланхолии. А кто виноват? Сам я и виноват. Поманил дитятю пряником, а
пряник-то в заначке, а заначку сердитые дяди стерегут… Тут он перестает бегать, останавливается около меня и, глядя
куда-то вбок, неловко спрашивает:
— Слушай, Рэд, а сколько она может стоить — полная «пустышка»?“
2.
"Баща ми, лека му пръст, би погледнал и нищо особено не би забелязал, най-много щеше да попита: „Защо тоя завод пуши,
стачка ли има?…“
Естествено, трябва да е: "Баща ми, лека му пръст, би погледнал и нищо особено не би забелязал, най-много щеше да
попита: „Защо тоя завод НЕ пуши, стачка ли има?…“
„Папаша, покойник, посмотрел бы и ничего бы особенного не заметил, разве что спросил бы: чего это завод не дымит,
забастовка, что ли?…“
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.