Читателски коментари от KrIl

„Съжалявам слабите оцентки“ по български език в училище на коментиращия.

Периодично през годините си препрочитам този разказ (купих си сборника като тийнейджърка). Удоволствието и емоциите, които ми доставя, са все същите и до днес, в петдесетте ми години. Все едно гледам „Враг мой“ — много, много любим филм — жалко, че едноименната повест я няма в Читанка.

Но аз съм пристрастна — всичко на Джеймс Уайт, което съм чела, ме е очаровало…

Не че нещо, но първото трансплантирано сърце в България е на единадесетгодишен реципиент от двадесет и една годишен донор. Другото го е казал mister_sou.

P. S. Органите не се „прЕсаждат“, а се прИсаждат.

Ей, голям трън в задника им е на българските издатели тази лоша Читанка! „Забранено до 2030 година“ — само?! Ц. Д. да си изгризе ноктите на краката от яд, ей сега ще го прочета разказа в една друга библиотека.

Пошло и неграмотно.

И мен ме зарадва книгата — динамичен и увлекателен роман.

Коментарите са изтрити поради нарушение на т. 2, т. 4 и т. 5 от правилата.

По-спокойно, моля! И без спойлери, ако е възможно…

Подкрепям. И аз съм озадачена.

Вие уточнете първо каква сте — МърмоРка или МАрмотка, па тогава се подигравайте на хорския правопис.

notman, твърдението Ви за твърдението ми за твърдението на автора говори, че не сте разбрали изобщо какво пиша — възмути ме внушението, че едва ли не, за да оцелеят, художниците трябва да правят срамни компромиси със съвестта си — ами, обидно е.

Не сте в позиция да ми искате обяснения, най-малкото, защото и Вие дума не обелихте по така вълнуващите Ви въпроси, но нейсе: идея — интересна, сюжет — недостатъчно разкрит, структура — малко разхвърляна и претупан финал, по-скоро — отсечен, похвати — разговорният език е подходящ за героите, не и за авторовата реч. Не видях някакви впечатляващи метафори, описания и прочее литературни чалъми. Колкото и да не Ви се иска, оръдието на труда на писателя е езикът, така че Вие си роптайте, колкото си искате — щом определени езикови норми са още действащи, аз очаквам поне книгите да са написани грамотно.

Апропо, аз не виждам технически проблем с местоимението. Съвсем спокойно в Читанка може да се напише „ѝ“, та не разбирам какво имате предвид.

johnjohn, не сте във „фейса“.

Не и това, deaf:

„Адам се възхищаваше от таланта ѝ, но богатите рядко дават пари за талант. Интересуваше ги само авторът и неговата, за предпочитане драматична, история. Всички галерии, в които Юлия излагаше, получаваха ужасяващи биографии, написани от Адам. Въображението и перфектният му английски работеха за нея. Представяше я като раково болна или като нещастно разведена, с дете инвалид, описваше по-мрачните ѝ платна като резултат от неуспешен опит за самоубийство. Така картините се продаваха по-лесно. Това нямаше нищо общо с истината, но за да оцелеят в бранша, повечето художници се принуждаваха да лъжат. Това в особено голяма степен важеше за жените с четка в ръка.

Юлия не се срамуваше от тези детайли. Приемаше ги като част от занаята и си играеше ролята добре.“

Отказвам да повярвам на това. Авторът има право да прави каквото си иска само с героите си — те са негови създания.

Уважаеми, notman, по-полека с „треперещото пръстче“, ако обичате. Говорим за литература — не ми приписвайте въображаеми идеологически пристрастия — а и грешите в преценката си. Бях сигурна, че ще използвате бисквитения „аргумент“, но не подозирах, че не четете внимателно — това по повод броя на… хайде, нека да са разкази. Коментарното поле е за споделяне на впечатления от прочетеното — това и правя. Не мога да се насиля и да харесам всичко, що му е на сърце на автора. Прогнил назадничав елемент съм, признавам си — книгите, лично аз, ги затварям, а не ги „сгъвам“, болните на легло (в моите изкривени представи, естествено) се ползват от подлога, а не от „гърне“, местоимението „ѝ“ не може да се изписва с непроизносим буквен знак и, простете ми наглостта да държа на точния термин за прословутата роднинска връзка. А твърдението на г-н Димитров, че повечето творци са принудени да лъжат, за да оцелеят (няма да изпадам в подробности, защото е от „Аварията“), е потресаващо. Иначе, до този момент Адам ми беше симпатичен, а и вече казах, че съм изкушена от жанра.

Уважаеми, notman, сарказмът Ви е неуместен, да не кажа нелеп. Ами, каквито заглавията — такова и съдържанието. Да не говорим, че в сборника, амбициозно наречен „33 любовни истории“ нито има 33 истории, нито са любовни, а да наречеш разказ или новела три изречения от по три думи е нахално. Както и да е. Не бях чела нищо от Тихомир Димитров, но случайно попаднах именно на „Аварията“ („Когато токът спря“ не е „съкратен вариант“, както Вие любезно ме осведомихте, а основата, първообразът на романа). Като любител на постапокалиптичната фантастика, искрено се зарадвах, че за първи път ще прочета нещо от български автор. Реших обаче да видя първо по-кратките му произведения. Ами, не изпаднах във възторг, съжалявам. Но романа ще го прочета, обещавам Ви, notman — виждам, че „свекървата“ вече се е издигнала до „тъща“, а и правописът доста е облагороден.

Съжалявам, notman, но подобни безсмислици никак не ме предразполагат към четене. А и като гледам следващите заглавия в сборника…

Стигнах до изречението: „Адам харесваше бъдещата си свекърва, даже много.“ и ми се отщя да чета нататък.

О, благодаря за информацията, че има трети сезон! Не се колебайте и гледайте — двата сезона ги „глътнах“ миналата година и много ми харесаха, учудващо, защото се опасявах, че ще се разочаровам, както от повечето екранизации на Кинг — все така ми се случва с Краля, първо четенето, после гледането. Пресен пример — „Доктор Сън“. Филмът не е лош, но цели сюжетни линии липсват, ключови при това, а финалът направо ме възмути.

Силно се надявам, че модераторите ще бъдат благосклонни и няма да изтрият коментара ми, защото той няма връзка с произведението. В своя защита ще кажа, че съм поклонник на Булгаков. Поводът да пиша е желанието ми да изкажа почитанията си на domino 1 — един ерудиран, интелигентен и, държа да отбележа, изключително грамотен човек (за жалост, твърде рядко явление вече). Благодаря Ви за удоволствието, domino 1!

Е, не мога да споря — щом четете Несбьо в оригинал, оттеглям се от спора, не владея норвежки…

Уважаема, ПаулинаСБ, жестоко сте се объркали — отворете който и да е речник на съвременния български книжовен език и Ви гарантирам, че във всеки от тях ще откриете противната за Вас дума „свако“. Както и леля, вуйна, вуйчо, чичо, девер, зълва и т.н., та дори и „брат“, „баща“, „сестра“ и „майка“. Апропо, бихте ли посочили „книжовния“ еквивалент на диалектния „свако“ — ще съм Ви безкрайно благодарна…