Читателски коментари от IcoKirov

Книгата е просто великолепна! Не мога да направя много структуриран преглед затова ще съм малко хаотичен.

Да започнем със стила на писане — най-подходящата дума, за която се сещам е „гладък“. Толкова лесна за четене книга не съм срещал преди. По принцип аз чета много бавно, макар да чета постоянно, вече 30 години и така и не ми се ускори четенето. Понякога си мисля, че може да имам някаква лека форма на дислекция или нещо подобно, както и да е отклонявам се. Въпреки това че съм бавен в четенето, тази книга я четох изключително лесно. Просто текста се лееше (може би съм стигнал до нормалното четене на обикновените хора :D ).

Героите са най-силната част на книгата. Всеки е добре реализиран, с уникален характер, цели, идеи, виждания за света и т.н. И всички са много интересни. И понеже това е така наречения grim-dark стил, всеки един от героите има лоши страни, особено главните герои. Всеки от тях е вършил лоши неща. Някои просто биха ги нарекли лоши хора, и аз не бих тръгнал да споря, макар да не съм съгласен напълно, просто виждам откъде може да се стигне до този извод. И въпреки това, въпреки че всички са в някаква степен лоши хора, не можеш да не им симпатизираш и живо да се интересуваш какво ще стане с тях.

Светът не е много добре „изрисуван“, но не се забелязва много, защото авторът знае че силната му страна са героите, обръща внимание на тях, а не в светоизграждането. Съответно човек дори може да не усети докато някой не му го отбележи. Като цяло може да се счита за минус, ако обичате книгите да са с ясно изразен свят. Аз лично, макар да обичам, не ми прави впечатление тук.

И следващото — историята. Историята е представена със способ, който се използва по рядко. Като цяло в повечето книги, историята се задвижва от някаква външна сила, някаква крайна цел. Тя става ясна, или поне идеята й, още в началото на книгата. Имаш лош пръстен, трябва да го унищожиш. Имаш лош император — трябва да го свалиш от трона и т.н. разбрахте ме.

Тук тази външна сила не съществува, или поне не става ясна. Историята и сюжетът се движи изцяло от героите и техните цели и мотиви. Като цяло ако не разбереш това достатъчно бързо, може да ти се струва даже, че книгата няма някаква конкретна цел. Най-близкото нещо, като идея, което мога да се сетя в момента е сериалът Викинги. Там историята не се върти около някаква главна цел, особено в началото. Просто имаш няколко групи герои които искат да постигнат нещо лично, и от тям започват да се разгръщат сюжетни линии които постепенно се преплитат и образуват нещо по-голямо.

Тук е момента да кажа че този вид разказване на мен не ми е любим, да не кажа че почти го ненавиждам :D и все пак тук е толкова добре използван, че това лесно се превърна в една от любимите ми книги. Героите са толкова цветущи и интригуващи, че дори да не виждаш каква е целта, ти продължаваш да четеш с интерес, за да разбереш какво ще стане с тях.

Ми разбира се, че това е една история разделена на няколко книги… боже… докъде стигнахме с предирчивост. Вие искате всичко да ви се направи и даде на момента. И Толкин си е разделил Властелина на три книги… да не би първата да свършва и да можеш да останеш само с нея.

И между другото, това че историята изглежда клеясала за някои си има причина.

„Историята“ не е предварително начертана както в повечето книги и други форми на разказване на истории. Не е като във властелина, минават началното встъпление и вече се знае каква е идеята, пръстена трябва да се унищожи. Виждаш крайната цел, виждаш как нещата се движат към нея. Или пък във въпросния Паолини, за който не че имам нещо против, евала на момчето че толкова младо е успяло да скалъпи голяма история, макар и супер заимствана отвсякъде, ама не може да стъпи и на малкия пръст на Джо Абъркромби. Та и там, появява се ездач, ясно е, че трябва да свали тиранина.

Тук историята не е предначертана, не че не се случва. Просто не сме наясно с крайната цел от самото начало, затова е трудно да се различи някаква насока.

Сюжетът на книгата не се движи от някаква външна сила, както в стандартните и споменати истории. Задвижва се изцяло от мотивите на различните герои. Всеки герой е с ясно изразен характер и мотиви, има негови си цели, които не се зависят от външни източници.

Ти следиш изпълнението на тези цели, а не как някакъв хобит трябва да хвърли пръстен в лава, защото това е единствения начин доброто да победи и да се задвижи историята.

Все още не съм я свършил, на 70 глава съм, също така не чета тази версия, а на английски.

Но ако не се лъжа това също е „разтеглената версия“, която аз чета, просто преведена.

Доколкото знам има една кратка и една дълга версия. В кратката много от нещата са били премахнати било то заради искане от разпространителите или нещо подобно. Но много хора твърдят, че са били премахнати с причина. Съответно тези които мислят, че е книгата е много дълга и бавна и накрая се случва всичко твърде бързо, за вас може би е краткия вариант.

Що се отнася до фантастичните елементи, ако ги нямаше, нямаше да може да се разкаже историята във този й вариант, според мен. Все пак всички неща които стават са „насочвани“ по някакъв начин.

Как се събират, как пиромана намира оръжия, и т.н.

Кой щеше да го е страх от Флаг ако беше обикновен човек. Щеше да се наложи да се измести историята поне с мъничко, за да го направят страшилище, което щеше да промени изцяло смисъла на самата история.

Честно казано съм раздвоен…

от една страна, историята е интересна. и сравнително добре написана.

от друга страна, можеше и по-добре да е написана, но по важното е че по едно време в книгата трябваше да използвам това за случайните числа. избрах едно число (аз използвам апликация за зарове на телефона, хвърлям зар с 12 страни и квото се падне), та хвърлих аз, гледам на числото и общо взето ми пишеше „нямаше късмет — умря!“ с малко повече думи… това серозно ли е… едно е да направя аз избор на случаен принцип, и да се окаже грешен, ама да края на историята ти зависим изцяло от зар (или нацелване на число на сляпо)… малко е мързеливо…

А може ли да ми обясните, как става предвижването… или изопуснах или не го пише. По един квадрат на ход ли е, или …

Инъче изглежда добра книгата. Направих няколко битки като забравих да вадя бронята от щетите които ми нанасят и си викам, нещо много ме трепят тея…. :)

Четох книгата още като малък. Много добра книга. Доколкото знам е написана при бас на автора с брат му, който твърдял, че не може да напише книга добра колкото Островът на съкровищата (друга невероятна книга, който не я е чел, е изпуснал много) в крайна сметка Рудниците става много популярна и наистина може да се сравнява с Островът на съкровищата.

Книгата е много добра, харесва ми как всичко което героя прави се отбелязва: как разполага оръжията, как премисля всички варианти за следващите събития… така се добавя голяма дълочина на героя.