Ми разбира се, че това е една история разделена на няколко книги… боже… докъде стигнахме с предирчивост. Вие искате всичко да ви се направи и даде на момента. И Толкин си е разделил Властелина на три книги… да не би първата да свършва и да можеш да останеш само с нея.
И между другото, това че историята изглежда клеясала за някои си има причина.
„Историята“ не е предварително начертана както в повечето книги и други форми на разказване на истории. Не е като във властелина, минават началното встъпление и вече се знае каква е идеята, пръстена трябва да се унищожи. Виждаш крайната цел, виждаш как нещата се движат към нея. Или пък във въпросния Паолини, за който не че имам нещо против, евала на момчето че толкова младо е успяло да скалъпи голяма история, макар и супер заимствана отвсякъде, ама не може да стъпи и на малкия пръст на Джо Абъркромби. Та и там, появява се ездач, ясно е, че трябва да свали тиранина.
Тук историята не е предначертана, не че не се случва. Просто не сме наясно с крайната цел от самото начало, затова е трудно да се различи някаква насока.
Сюжетът на книгата не се движи от някаква външна сила, както в стандартните и споменати истории. Задвижва се изцяло от мотивите на различните герои. Всеки герой е с ясно изразен характер и мотиви, има негови си цели, които не се зависят от външни източници.
Ти следиш изпълнението на тези цели, а не как някакъв хобит трябва да хвърли пръстен в лава, защото това е единствения начин доброто да победи и да се задвижи историята.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.