Mного благодаря за книгата.Отдавна издирвам поредицата в ел.вариант.Aко може качете и другите 2.
Култова!!!!
Отдавна не бях чел толкова добро фентъзи!!!
Много интересно фентъзи, препоръчвам го на хора които не са със слаби сърца
на мен пък тази книга в сравнение с отмъщението на Монца, която прочетох наведнъж, изобщо, ама изобщо не ми хареса…
И на мен отмъщението на Монца повече ми хареса. Има ли други книги от тази поредица?
Страхотна книга! След „Песен за огън и лед“ ми беше трудно да харесам друга книга — летвата беше висока :)… Е, сега го няма този проблем. Чете се леко и приятно, а в същото време книгата не е „леко“ четиво. Браво!
Страхотно четиво, интересни моменти, които те карат да затаиш дъх в очакване на това което ще се случи, прочита се почти на един дъх, още на 20стр. реших да отида и да си я купя от книжарницата и днес ми пристигнаха другите две книги от поредицата, препоръчвам го на всеки, който харесва този жанр!
По принцип не обичам така наречените „модерни фентъзи автори“, но този наистина има таланти. Не ми се прииска да оставя книгата нито един път, а това се случва много рядко!
Няма справедливост в тая книга. Най-големият гадняр в поредицата — Глокта накрая управлява чрез марионетка пиставена за крал. Как ми се искаше тоя Глокта да го убият. Мен по принцип садизмът ме отвращава, а Глокта определено е садист. И преди да ми кажете, че правел добри постъпки, ще ви отговоря, че и Хитлер също е правел добрини, но това не променя факта, че е гадняр.
Книгата е великолепна, бях се отказал от надеждата да попадна на ново съвременно фентъзи което да харесам, бях решил, че остарявам, оказа се че просто хубавото фентъзи е рядкост.
Четете и се забавлявайте!
Мислех си, че нищо няма да се случи в цялата книга, но стотина страници преди да свърши се задвижи клеясалата история?!?!
И най — сетне нещо!
Тя пък книгата свърши…
А беше една хвалба из коментарите, блоговете и форумите???
За кое точно?
Че взимано от Александър Дюма, пък после смесвано с Толкин и накрая…
Загуба на време.
Ще прочета другите книги и дано нещо се случи ?!!
Благодаря за труда на хората направили достъпна книгата в Читанката!
Stas Kirov : „Мислех си, че нищо няма да се случи в цялата книга,….“
И недей да четеш останалите книги, и там няма да ти се случи нищо.
П.С. Интересно, какви са ти представите за „случване на нещо“?
Хайнц:
" … какви са ти представете за случване на нещо" ?
Представите ми за това са много добре изразени в книгите на Сапковски, Салваторе, Лукяненко, Кош, Ървайн, Паолини и най — вече Толкин…
Все пак ще прочета и следващите. Току виж се оказало, че това е просто една история разделена в няколко книги ?!?
Еее, Stas Kirov, много сте придирчив! НИКОЙ не може да надмине Толкин, но не трябва да обвиняваме хората за това. Повярвайте ми, и аз опитвах, и то многократно, ама не стана…
Ми разбира се, че това е една история разделена на няколко книги… боже… докъде стигнахме с предирчивост. Вие искате всичко да ви се направи и даде на момента. И Толкин си е разделил Властелина на три книги… да не би първата да свършва и да можеш да останеш само с нея.
И между другото, това че историята изглежда клеясала за някои си има причина.
„Историята“ не е предварително начертана както в повечето книги и други форми на разказване на истории. Не е като във властелина, минават началното встъпление и вече се знае каква е идеята, пръстена трябва да се унищожи. Виждаш крайната цел, виждаш как нещата се движат към нея. Или пък във въпросния Паолини, за който не че имам нещо против, евала на момчето че толкова младо е успяло да скалъпи голяма история, макар и супер заимствана отвсякъде, ама не може да стъпи и на малкия пръст на Джо Абъркромби. Та и там, появява се ездач, ясно е, че трябва да свали тиранина.
Тук историята не е предначертана, не че не се случва. Просто не сме наясно с крайната цел от самото начало, затова е трудно да се различи някаква насока.
Сюжетът на книгата не се движи от някаква външна сила, както в стандартните и споменати истории. Задвижва се изцяло от мотивите на различните герои. Всеки герой е с ясно изразен характер и мотиви, има негови си цели, които не се зависят от външни източници.
Ти следиш изпълнението на тези цели, а не как някакъв хобит трябва да хвърли пръстен в лава, защото това е единствения начин доброто да победи и да се задвижи историята.
Без да се заяждам, нищо от горното не е вярно. Динамиката е от силните страни на автора, така че доста неща се случват. Има доста схватки, война, интриги. Заемки от Толкин тук няма. Абъркромби пише dark fantasy, което на теория се води деконструкция на класическото толкиново фентъзи с благородни елфи и зли властелини.
Разбирам да кажеш: всички са много зли, книгата е мрачна и не ми е интересна.
summer-knight ,съжалявам ако коментарът ми е прозвучал като заяждане. Просто бях разочарован.
Ето къде виждам прилики с Толкин:
— събира се разнородна дружина водена от маг с неясна за другите цел
— злото, в лицето на няколко императори, повежда война срещу тези, които живеят на топло, веселят се и си пият биричката
— някога някой е създал това-онова(кули, забранени изкуства и тн.), което вече е забравено, не се знае как и за какво служи, и всички си живеят в блаженство и неведение поне до един момент…
Що се отнася за препратки от книгите на Дюма:
— весела инквизиция, весели методи на убеждение и " кардинал ", дето прави всичко уж в името на краля
— дворцови интриги, пиянство, дуели,затъпяла аристокрация и някои, разбира се от простолюдието, които имат реален поглед върху нещата и ще спасят всички.
Тук уж всички са зли, ама не съвсем:
— черната бивша робиня има нещо добро в себе си според „дрънкащият с гривни“
— кървавият девет и той не е съвсем лош ,просто е бил принуден. Иначе е домошар човек…
— инквизиторът с хроничните болки има и той нещо скрито вътре според баш магуса ,и му трепва нещо, разбирайки че приятелят му все пак е идвал да го види, но майка му е гад, и не го е пуснала…
Ще прочета другите книги и дано историята просто е разделена в няколко, с едни или други цели?!!
Иначе обичам книгите на Сапковски, Салваторе, Кош, Лукяненко, Паолини, Ървайн и Толкин разбира се.
Приятно четене!
Като фен на Абъркромби искам да изясня нещо… Той НЕ е силен в светоизгражднето. Силата му е в изграждането на персонажите си и то по начин, който преобръща представите на читателя за „герои“. В тази му трилогия най-силно си личи при Глокта и Джезал, а пък Баяз е отделна вселена.
Също така за „нещата, ставащи в книгата“ — нещата доста загрубяват в другите две книги от трилогията, докато тази действително е бедна откъм събития.
А иначе, горещо препоръчвам „Герои“.
Благодаря тцЪ !
Прав си за " светоизграждането".
Ей сега довършвам нещо друго и скачам в следващите!
Съжалявам ако съм бил твърде краен в коментарите!
Човек винаги има какво ново да научи и прочете!
Деконструкция в литературата е да вземеш познати елементи (инквизиция, кардинали, дуели) и да ги извъртиш по нов начин (като народните приказки във Вещерът).
Трилогията е пълна с изненади и често се подиграва на фентъзи клишетата, но ако не ти е интересна, не се мъчи. Монца и Герои са самостоятелни истории, пробвай ги и първо тях и може да се окаже, че Джо просто не е твоят автор. А фентъзи авторите с голяма доза оригиналност се броят на пръсти: Бакър и Ериксън.
summer-knight,
Все пак ще продължа. Нищо чудно до края да ми хареса?!!
Може би съм преситен от подобен тип книги на последък или пък имах твърде големи очаквания?!?
Ще сменя малко жанра и пак ще се върна.
Още не съм почнал Ериксън, но само да ми се отвори малко време и скачам!
Благодаря за диалога,съвета и търпението!
Монца и Герои са си самостоятелни книги сами по себе си, но аз съжалявам, донякъде, че по случайност прочетох първо Герои. Абъркромби може да не е добър създател на вселени (както отбеляза горе), но книгите дават една хубава основа за изчитането на Герои, изясняват се немалко ситуации…
А за Ериксън… Малазанската книга е… Просто Е!
Спомням си едно меме… Такаи не го открих повече за да си го запазя… Бяха споменати няколко автора… Единият убивал надеждата, другият убивал вярата, споменат беше Р. Р. Мартин, че убивал всички… Накрая беше Ериксън- убива всичко…
Stas Kirov, както добре си забелязал, при Абъркромби няма изцяло добри и/или лоши — всички са и добри, и лоши едноврменно. Относно приликите с Дюма или Толкин, не е съвсем точно — Абъркромби иронизира изградените стереотипи, всичко става ясно с края на трилогията. И постига доста добра многопластовост на сюжета и героите, нещо непостижимо за много „класици“.
Здравейте ,
Прочетох и трите книги.
Заслужаваше си!!!
В общи линии това е една история разположена в три книги, като първата е определено бедна от към сюжет и съдържание, което обаче е компенсирано в следващите две, и то не как да е !
Хубаво фентъзи с леко шизофренични герои, ту добри ту лоши, смели — страхливи, силни — слаби …
Абе и те не знаят какви са ?!! :-)
Не се оставяйте да ви подведе началото и края на трилогията — средата определено си заслужава!
Другото е въпрос на вкус!
Благодаря на summer-knight, Хайнц и тцЪ, заради които прочетох втора и трета книга !!!
Интересни герои, интересен свят, интересно „разцъкване“ на жанровите канони. Разбира се, останах малко разочарована от финала…разбирате ли, аз като една наивница очаквах порасналият и помъдрял по време на (почти) ненужното пътешествие Джизал, да е оня крал, който ще поведе нещата в правилната посока:). Но това очакване вероятно се дължи на многократно препрочитане на Властелина и др.такива истории, които са прекрасни всъщност. Както и да е. Направо ми беше мъчно за Джизал.
Всъщност за мен главният злодей е Първият магус Баяз — велик манипулатор, който дълго време ме заблуждаваше, че е добрият опитен ментор а ла Гандалф и Белгарат:). Ама не, на практика той изманипулира почти всички герои. Инквизитор Глокта, от друга страна, е жертва на обстоятелствата. Той е садист, защото е бил зверски изтезаван и осакатен, това е ясно, мисля, като бял ден, дори ученик, който е внимавал в часовете по психология ще наясно с тази метаморфоза. Можем да му съчувстваме, но не и да го мразим. „Защо го правя, защо го правя?!“… Разбира се, далече съм от мисълта да се идентифицираме с него, а и момчетата му помощници не са пример за подражание.
След трилогията прочетох Монца, но след това интересът ми към автора позалиня, защото с „Герои“ получих още от същото.
Elentari, благодаря за коментара. Със сигурност ще прочета книгата, звучи много интересно. И се радвам, че срещнах истински фен на Властелинът (-: .
Какво да кажеш за книга от която любимият ти герой е антигерой инквизитор (сакатия Санд дан Глокта) с песимистично мислене и самоирония ,която те кара да се усмихваш непрестанно (бивш любимец на тълпата майстор фехтовач заловен от противника и измучван с години) ,какво да кажеш за такава книга освен че е оригинална ! със героите си Логън Деветопръстия , капитан Джизал дан Лутар (самовлюбен глупак), Първият магус Баяз,Феро Маладжин ,които са свежи и обятелни.Първата книга е въведение към останалите две в кото без съмнение действето ще се развива още по скоростно и наситено с повече развръзки,напрегнати моменти и (силно се надявам) неочаквани зъвършеци за главните герои.Въпреки въвеждащата роля на първата книга тя не доскучава и за миг,чете се на един дъх с глождещо любопитство и непрестанна усмивка зарди точно премерения и на място хумор.За мен Гласът на острието веднага се превърна във любима книга,а съм почти сигурен че и цялата трилогия ще е такава след като я прочета.
„С богатството и пълнокръвието на света, който изгражда, с ярките герои, смел език и майсторски разбит сюжет Абъркромби е автор, който ще стои достойно в домашната библиотека до Дж. Р. Р. Мартин, Стивън Ериксън, Брандън Сандърсън.“ !!!
Книгата е просто великолепна! Не мога да направя много структуриран преглед затова ще съм малко хаотичен.
Да започнем със стила на писане — най-подходящата дума, за която се сещам е „гладък“. Толкова лесна за четене книга не съм срещал преди. По принцип аз чета много бавно, макар да чета постоянно, вече 30 години и така и не ми се ускори четенето. Понякога си мисля, че може да имам някаква лека форма на дислекция или нещо подобно, както и да е отклонявам се. Въпреки това че съм бавен в четенето, тази книга я четох изключително лесно. Просто текста се лееше (може би съм стигнал до нормалното четене на обикновените хора :D ).
Героите са най-силната част на книгата. Всеки е добре реализиран, с уникален характер, цели, идеи, виждания за света и т.н. И всички са много интересни. И понеже това е така наречения grim-dark стил, всеки един от героите има лоши страни, особено главните герои. Всеки от тях е вършил лоши неща. Някои просто биха ги нарекли лоши хора, и аз не бих тръгнал да споря, макар да не съм съгласен напълно, просто виждам откъде може да се стигне до този извод. И въпреки това, въпреки че всички са в някаква степен лоши хора, не можеш да не им симпатизираш и живо да се интересуваш какво ще стане с тях.
Светът не е много добре „изрисуван“, но не се забелязва много, защото авторът знае че силната му страна са героите, обръща внимание на тях, а не в светоизграждането. Съответно човек дори може да не усети докато някой не му го отбележи. Като цяло може да се счита за минус, ако обичате книгите да са с ясно изразен свят. Аз лично, макар да обичам, не ми прави впечатление тук.
И следващото — историята. Историята е представена със способ, който се използва по рядко. Като цяло в повечето книги, историята се задвижва от някаква външна сила, някаква крайна цел. Тя става ясна, или поне идеята й, още в началото на книгата. Имаш лош пръстен, трябва да го унищожиш. Имаш лош император — трябва да го свалиш от трона и т.н. разбрахте ме.
Тук тази външна сила не съществува, или поне не става ясна. Историята и сюжетът се движи изцяло от героите и техните цели и мотиви. Като цяло ако не разбереш това достатъчно бързо, може да ти се струва даже, че книгата няма някаква конкретна цел. Най-близкото нещо, като идея, което мога да се сетя в момента е сериалът Викинги. Там историята не се върти около някаква главна цел, особено в началото. Просто имаш няколко групи герои които искат да постигнат нещо лично, и от тям започват да се разгръщат сюжетни линии които постепенно се преплитат и образуват нещо по-голямо.
Тук е момента да кажа че този вид разказване на мен не ми е любим, да не кажа че почти го ненавиждам :D и все пак тук е толкова добре използван, че това лесно се превърна в една от любимите ми книги. Героите са толкова цветущи и интригуващи, че дори да не виждаш каква е целта, ти продължаваш да четеш с интерес, за да разбереш какво ще стане с тях.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.