Читателски коментари от GMantis

Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин

GMantis (13 юли 2020 в 18:42), оценка: 5 от 6

По отношение на разпокъсването на Русия имам предвид мнението на Солженицин (споменато в глава „Повеят на революцията“ в настоящата книга), че значителни области населени с руснаци са несправедливо откъснати от Русия от съветската власт и трябва да бъдат върнати обратно. Така че, това са били отдавна възгледите на Солженицин, но те трудно могат да бъдат наречени великоруски шовинизъм. Путин също прави подобни изявления, макар и в по-мека форма (поне докато Солженицин е бил жив). Така че не е толкова учудващо, че Солженицин е бил благосклонно настроен към него (но твърдението, че е целувал ръка на Путин ми се струват меко казано силно преувеличени),

По отношение на СССР, крайно повърхностно е да се твърди, че той е бил осъществяване на „руската имперска амбиция“. Най-малкото, понеже създаването на отделна украйнска и белоруска нация е в пряко противоречие на руската имперска теза, че украинците и белорусите са част от руския народ. Освен това, в противовес на обичайната структура на една империя периферните области са били по-добре развити от центъра и до голяма степен за били на издръжка от него, а не обратното.

А сравнението с Дугин е съвсем несъстоятелно. Дугин наистина е великоруски шовинист, защото иска Русия да се разпострани над неруски земи. Докато Солженицин е считал, че на републиките в СССР трябва да им се даде независимост, ако искат (споменато в горепосочената глава от книгата). Включително и Украйна, макар и в граници, съотвтстващи на истинското разпределени на народите.

Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин

GMantis (12 май 2017 в 13:34), оценка: 5 от 6

Това, че човек ненавижда Комунизма, не означава, че трябва да мрази и Русия. А това че не приемаш разпокъсването на Русия, не означава, че си велиокоруски шовинист.

Денят „М“ от Виктор Суворов

GMantis (12 май 2017 в 13:06), оценка: 1 от 6

1. Вашите познати къде са видели заградителни отряди, ако не е било в България?

2. Вие се позовавате на мнението на вашите роднини, аз на моите. И докато те наистина споменават за грабежи и безчинства, като цяло съвсем не споделят мнението, че съветските войски са били пасмина от грабители. Трябва да се отбележи и че срещу провинилите се в военни престъпленя съветско войници е била прилага сурова, направо жестока дисциплина с изпращане в лагери и дори разстрели на място.

3. Не забайкалието, а закарпатието (днес е Закарпатската област на Украйна: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82) . Това е единствената съветска област, която е граничела с Чехословакия, така че само там би могли да се извърши нахлуване от СССР в Чехословакия. Така че няма значение, че не уточнява къде точно в Карпатите става описваното действие: съсредоточването през 1968 г. е можело да стане само в тази област, а през 1941 не е могло въобще да става там.

Що се отнася до другите места, споменати от Суворов, някои от тях въобще не са близо до границата. Например Жмеринка е на 130 километра от най-близката граница и то по въздуха. Това някак си не се вписва в неговите твърдения, че се струпвало военно оборудване до самата граница.

4. Хитлер въобще не е считал СССР за сериозен противник. Например, той е казал че е достатъчно да се срита прогнилата врата и цялата постройка (т.е. Съветският съюз). Неговите генерали са имали същото мнение. Считало се е, че войната ще продължи само няколко месеца и ще завърши с пълна победа за германците. Затова не е имало и никаква подготовка за продължителна война, включително и осигуряването на зимни дрехи. Много показателен е констрастът между пренебрежителните изказвания на Хитлер и немските генерали преди нахлуването и пълната изненада от съветската мощ, както и нивото на съпротива след нахлуването. Интересно е, че Суворов не споменава никъде за това как германците са гледали на СССР преди войната. Можи би защото въобще не се вписват в неговата теза, че Хитлер е бил принуден да нападне заради съветската заплаха.

А по въпроса за двата фронта — какви два фронта? Към юни 1941 Великобритания е била прогонена три пъти от континента и едвам е можела да защити всичките си територии. Единствените сухопътни сражения в този момент се водят северна Африка и то главно от италианците. Германия е имела нищожно количество войски там, в сравнение дори с окупирана Европа. По отношение на авиацията, англичаните са бомбардирали Германия, но недостигът на бомбардировачи и липсата на далекобойни изтребители е ограничавала нейната ефективност. Така че Великобритания трудно би могла да се счита за заплаха в този момент. Това се потвърждава и от отговите на Чърчил на отчаяните молби за помощ на Сталин вече след започването на войната. Според Чърчил Великобритания с нищо не е можела да помогне — дори не е могла да установи въздушно надмощие над почти цяла Франция. Западният фронт се е превърнал за заплаха с Германия чак след присъединяването на САЩ към войната, след значителното разгръщането на стратегически бомбардировачи и прехвърлянето на американски войски в Англия, както и поради прехвърлянето на германските резерви към източния фронт. Но това е станало чак към 1943-а и в най-вече 1944-а. Хитлер и неговите генерали (обикновения народ никой не го е питал а той и бил осем години да счита руснаците и другите славяни за подчовеци) са предполаги че до тогава отдавна ще са покорили Съветския съюз.

5. Критиката ми за измислицата за Хитлер не е от първите страници на тази книга. Тя дори е от книга която въобще не е превеждана на български. Впрочем това че се взимат грешки само от началото на книгара, въобще не е аргумент — ако авторът започне да ръси измислици още от първата страница, където е най-вероятно да бъдат забелязани, каква е гаранцията, че няма да продължи в същия дух по нататък?

6. Трябва да отбележа, че тук имате основание. Колкото и порнографка и примитивна книга да е „Вагинаторът“, тя поне не се опитва да се представя, за това което не е. Докато книгите на Суворов се опитват да се представят за исторически, докато в най-добрия случай могат да минат за исторически повести. Така че ще поправя оценките си.

Денят „М“ от Виктор Суворов

GMantis (12 май 2017 в 12:06), оценка: 1 от 6

Ленин и Сталин са чудовищни престъпници. Това не означава, че техните врагове са светци и винаги говорят истинината. Аз цитирам конкретни неверни твърдения, които разпостранява Суворов в книгите. Ако имате на какво да противоречите, използвайте конкретни аргументи, а не лични нападки, които са знак на неспособност да се обори противника.

А да се твърди, че Хитлер бил цветенце в сравнение със Сталин, е най-малкото смешно, ако не и подигравка с жертвите му. Сталин е наистина един от най-страшните масови убийци на всички времена, като неговите жертви за около трийсет години управление достигат до 14 милиона души (източник е Черната книга на Комунизма, която трудно може да бъде обвинена в про-Сталински настроения). За сравение Хитлер е предизвикал смърта на между 20 и 25 милиона души за около 6 години (около шест милиона евреи, 5 милиона други в изтребителните лагери и сигурно над 10 милиона предизвикани срещу цивилното население в окупирана Европа, най-вече СССР, Полша и Югославия). Да не говорим за това, че за разлика от Сталин Хитлер далеч не е могъл да постигне плановете си напълно. Поинтересувайте се например за „Генералпан Ост“ и какво е щяло да остане от Източна Европа, ако беше спечелил войната.

Денят „М“ от Виктор Суворов

GMantis (29 ноември 2015 в 00:20), оценка: 1 от 6

Ама че тъп коментар. Това че комунистите са отговорни за повечето от тези престъпления (без измислицата за заградителните отряди в България, а и впечатленията на очевидците за съветската армия са несъмненно противоречиви) не означава че може да се взима на сериозно всичко което казва Суворов, особено като се има предвид как дори лесно проверяема информация е често неверна в неговите книги. Това далеч не е единственият случай. Например Суворов твърди, че Хитлер се бил на страната на Баварската Съветска Република, което имайки предвид колко добре е изучена неговата биография, веднага може да бъде напълно опровергано. Отново повтарям, как тогава може да му се вярва за твърдения, които трудно могат да бъдат проверени?

И не става дума за част от Закарпатието. Цялата област е била в Унгария, което е елементарно да се провери

Денят „М“ от Виктор Суворов

GMantis (4 ноември 2013 в 14:38), оценка: 1 от 6

Суворов лъже, когато твърди, че е открил доказателства за подготвяно Съветско нападение в Закарпатието (единствената част на Съветският Съюз граничеща с Чехословакие) през 1941г. По простата причина, че тази област през 1941г. е била част от Унгария, а не от Съветкият Съюз и съответно там не е могло да се подготвя нито нападение, нито защита. Ако този човек е готов да лъже за нещо което е толкова лесно да се провери (междудругото това не е единствената му подобна лъжа), какво остава за инфомация която е трудно да се потвърди?