Читателски коментари (за „Денят „М“ “ от Виктор Суворов)

1. Вашите познати къде са видели заградителни отряди, ако не е било в България?

2. Вие се позовавате на мнението на вашите роднини, аз на моите. И докато те наистина споменават за грабежи и безчинства, като цяло съвсем не споделят мнението, че съветските войски са били пасмина от грабители. Трябва да се отбележи и че срещу провинилите се в военни престъпленя съветско войници е била прилага сурова, направо жестока дисциплина с изпращане в лагери и дори разстрели на място.

3. Не забайкалието, а закарпатието (днес е Закарпатската област на Украйна: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82) . Това е единствената съветска област, която е граничела с Чехословакия, така че само там би могли да се извърши нахлуване от СССР в Чехословакия. Така че няма значение, че не уточнява къде точно в Карпатите става описваното действие: съсредоточването през 1968 г. е можело да стане само в тази област, а през 1941 не е могло въобще да става там.

Що се отнася до другите места, споменати от Суворов, някои от тях въобще не са близо до границата. Например Жмеринка е на 130 километра от най-близката граница и то по въздуха. Това някак си не се вписва в неговите твърдения, че се струпвало военно оборудване до самата граница.

4. Хитлер въобще не е считал СССР за сериозен противник. Например, той е казал че е достатъчно да се срита прогнилата врата и цялата постройка (т.е. Съветският съюз). Неговите генерали са имали същото мнение. Считало се е, че войната ще продължи само няколко месеца и ще завърши с пълна победа за германците. Затова не е имало и никаква подготовка за продължителна война, включително и осигуряването на зимни дрехи. Много показателен е констрастът между пренебрежителните изказвания на Хитлер и немските генерали преди нахлуването и пълната изненада от съветската мощ, както и нивото на съпротива след нахлуването. Интересно е, че Суворов не споменава никъде за това как германците са гледали на СССР преди войната. Можи би защото въобще не се вписват в неговата теза, че Хитлер е бил принуден да нападне заради съветската заплаха.

А по въпроса за двата фронта — какви два фронта? Към юни 1941 Великобритания е била прогонена три пъти от континента и едвам е можела да защити всичките си територии. Единствените сухопътни сражения в този момент се водят северна Африка и то главно от италианците. Германия е имела нищожно количество войски там, в сравнение дори с окупирана Европа. По отношение на авиацията, англичаните са бомбардирали Германия, но недостигът на бомбардировачи и липсата на далекобойни изтребители е ограничавала нейната ефективност. Така че Великобритания трудно би могла да се счита за заплаха в този момент. Това се потвърждава и от отговите на Чърчил на отчаяните молби за помощ на Сталин вече след започването на войната. Според Чърчил Великобритания с нищо не е можела да помогне — дори не е могла да установи въздушно надмощие над почти цяла Франция. Западният фронт се е превърнал за заплаха с Германия чак след присъединяването на САЩ към войната, след значителното разгръщането на стратегически бомбардировачи и прехвърлянето на американски войски в Англия, както и поради прехвърлянето на германските резерви към източния фронт. Но това е станало чак към 1943-а и в най-вече 1944-а. Хитлер и неговите генерали (обикновения народ никой не го е питал а той и бил осем години да счита руснаците и другите славяни за подчовеци) са предполаги че до тогава отдавна ще са покорили Съветския съюз.

5. Критиката ми за измислицата за Хитлер не е от първите страници на тази книга. Тя дори е от книга която въобще не е превеждана на български. Впрочем това че се взимат грешки само от началото на книгара, въобще не е аргумент — ако авторът започне да ръси измислици още от първата страница, където е най-вероятно да бъдат забелязани, каква е гаранцията, че няма да продължи в същия дух по нататък?

6. Трябва да отбележа, че тук имате основание. Колкото и порнографка и примитивна книга да е „Вагинаторът“, тя поне не се опитва да се представя, за това което не е. Докато книгите на Суворов се опитват да се представят за исторически, докато в най-добрия случай могат да минат за исторически повести. Така че ще поправя оценките си.