Погребете сърцето ми в Ундид Ний от Ди Браун
Книгата е емблематична и се е превърнала в културен феномен, но не бива да се разглежда като точно историческо изследване. Това е публицистика, при това доста едностранчива. Т.нар. индиански войни са били свързани с гтоляма жестокост, но тя се е проявявала и от двете страни. Спестени са всички прояви на крайно насилие, извършени от индианците, нерядко без провокация от страна на белите. Примерно кланетата при Сенд Крийк и Уашита са били провокирани от предхождащите ги кървави рейдове на шайените срещу белите заселници, при които са избити двойно повече бели, отколкото при споменатите кланета, при това също предимно жени и деца.
Има и други грешки в превода, и то не малко.
Томек на военната пътека от Алфред Шклярски
Хубава книга от детството. Една от първите, в които прочетох някои ДОСТОВЕРНИ сведения за живота и обичаите на амер. индианци. По принцип А. Шклярски дава в книгите си много сведения за географията, растителния и животински свят и за етнографията на страните, които описва.
В текста се срещат доста термини, които в полския оригинал са дадени в английското им изписване, което не е отчетено от преводача и на български са се получили известни недоразумения, но това го разбрах много по-късно след първите си срещи с книгата. ;)
Ловци в северните гори от Ърнест Томпсън Сетън
Чудесна книга! Томсън Ситън е не само великолепен разказвач, но и добър познавач на това, за което пише — живота в горите, животните и американските индианци. Една от любимите ми книги, изпълнена с много мъдраст, но и с малко тъга.
Не случайно писателят влага в устата на героя си Куонаб думите: „Моята мъдрост е мъдростта на гората — казваше той, — но горите вече изчезват: след някоя и друга година няма да има вече дървета и моята мъдрост ще бъде глупост. В тая страна има сега едно голямо, силно нещо, наречено «търговия», което ще изяде всичко и самите хора.“…
В интерес на истината, въпреки че преводът е дело на големия Сидер Флорин, необходими са някои неголеми корекции в него, за да достигне книгата по-пълноценно до българския читател.
Кръстоносци от Хенрик Сенкевич
Велика книга!
Равнините на Абраам от Джеймс Оливър Кърууд
Всъщност при настоящото издание от 1973 г. ок. 1/3 от текста за съжаление просто е съкратена… Оказа се, че при превода на твърде много места са пропускани цели фрази и изречения, а понякога и цели пасажи.
Земята на солените скали от Сат-Ок
Да, книгата е интересен юношески роман. Има само един недостатък — дава напълно невярна представа за историята, живота и културата на индианците.
За препоръчване — от художествената литература на български книгите на Джеймс Шулц, „Синята птица“ от Ана Юрген, „Равнините на Абраам“ на Кърууд.
С огън и меч от Хенрик Сенкевич
Трилогията на Сенкевич е сред най-обичаните от мен исторически романи. Силни книги, заедно с „Кръстоносци“. Носят страхотен дух!
Моят живот сред индианците от Джеймс У. Шулц
Уви настоящата публикация на текста е пълна с безумия!
Например тук четем „Младежите и девойките на средна възраст от племето на черноногите постоянно организираха бойни походи на групи от по десет-петнайсет души и дори повече.“
Всъщност пише „Младежите и мъжете на средна възраст… на групи от по десет до петдесет човека и повече“.
Който е подготвял текста е подходил крайно немарливо!
За съжаление настоящия вариант на текста е от изданието от 1988 г., в който има неграмотна редакторска намеса, а не е взет оригиналния текст от изданието от 1971 г., който е по-добър.
На български е преведена и повестта на Дж. Шулц „Грешката на Самотния Бизон“ (1995), издадена заедно с няколко разказа на писателя.
Книгата на Шулц е едно от малкото художествени произведения (тъй като не е строго документална автобиография, а все пак белетризирана), които достоверно описват живота на американските индианци през 19 в.
Останалите романи и повести на Шулц (43 на брой!) също са много интересни.
Карлос Кастанеда, учението на дон Хуан и вярата на светите мъченици Киприян и Юстина от Илия Иванов
Изключително забавно четиво. Всеки любител на хумора ще се наслади.
Книгата наистина е хубава, но вземете новото издание от 2013 г. При старото издание поне в 50% от текста в българския превод НЕ пише това, което е написал Кърууд. Въпреки, че превода е на такъв именит преводач като Сидер Флорин.
Наложи се книгата да се превежда наново…
Да, да, това е част от неговата легенда. ;-) Всъщност той е поляк от руски произход (роден в СССР), като дете с майка си се преселва се в Полша. През войната наистина участва в партизанското движение срещу немците. Всичко останало е фантазия, уви. ;-)
Уви, романът на пан Станислав Суплатович (пишещ под литературния псевдоним Сат-Ок) е художествено произведение, плод на творческата фантазия на автора си.
Суплатович е интересен детски писател и признавам, че преди години и аз с увлечение четях произведенията му (на български и руски ез.).
За съжаление подобни романи изграждат у читателя изцяло погрешно впечатление за американските индианци, за автентичната им култура и бит, за действителните сбития от историята им.
Това е една от книгите, които Българското общество по индианистика „Орловият Кръг“ НЕ препоръчва на хората, които искат да научат нещо истинско за индианците. ;)
Читателски коментари от Black Wolf