Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър
По повод на коментар №120,написан от Nihilisto:
С голямо нежелание отговарям.И то защото ако не му отговоря ,все едно се съгласявам с него.
Mного ме жегна една негова егоистична мисъл.Цитирам :
„Светът е жесток, брутално жесток, никога не съм виждал война или голяма епидемия в живота си, дано никога аз или семейството ми не видят такова нещо.“
Значи ти публично и писменно си пожелаваш само на самия себе си,само ти да си добре с твоето безценно семейство,а нас останалия свят кучета ни яли,така ли ?Никога до днес не бях чул или прочел някой така откровенно, дребнаво,егоистично да се изразява.То егоисти и безчувственни твари колкото искаш,вече са предоминиращата част от населението,но те поне от кумова срама ще кажат :"На НИКОЙ не пожелавам това или онова лошо нещо"и т.н.
А на теб дори това ,което нищо нямаше да ти струва,едно „на никой не пожелавам“ ти се е посвидяло и не е могло да ти се откъсне от душичката….Много ниска топка подритваш….
Думата нихилизъм идва от nihil от латински и означава „нищо“. Nihilisto — Нихилисто не напразно си си избрал тоя „весел“ ник.Нихилизма отрича абсолютно всичко,включително,всякакъв морал,скромност,смиреност,духовност,милост и т.н. с една дума всякакви духовни и човешки ценности….
Както се казва днес: Нищо лично…….
Цитат от романа:
„……..Аз обаче не я слушах. Мислех си за нещо друго — нещо шантаво.
— Знаеш ли какъв ми се ще да стана? Искам да кажа, ако ми дадат да си избера.
— Какъв?
— Знаеш ли тази песен: «Ако някой някого улови в цъфналата ръж»? Иска ми се…
— То е «Ако някой някого целуне в цъфналата ръж» — прекъсна ме Фийби. — Това е едно стихотворение от Барет Върнс.
— Зная, че е стихотворение от Робърт Върнс.
Права беше. То е «Ако някой някого целуне в цъфналата ръж». Тогава обаче не го знаех.
— Мислех, че е «Ако някой някого улови» — казах аз. — Както и да е, аз все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца — а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа — освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта — искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда. Зная, че е лудост …..“ В колко малко слова е казано толкова много…..
Няма нищо случайно в това,че романа „Спасителя в ръжта“ е един от най-великите американски романи.Дори и в това,че се изучава в американските училища в часовете по литераура.
Чел съм го поне 3–4 пъти.И всеки път откривам нови неща с които романа ме грабва.Или заради това,че остарявам и аз незнам вече защо е така.Според мен този роман не може да остарее,валиден е така да се каже и за днес ,за 2018 .
Вече напълно съм уверен,че децата ,който Дж.Д.Селинджър е мечтаел да спасява,чрез героя на романа си,са в пълна сила и днешните ни деца и подрастващи младежи.Много ми се иска и на мен лично,както и героя на Селинджър да можех да ги спасявам ,да ги пазя зорко да не паднат в „пропаста“ от злините на налагания от медиите буквално по хиляди начини на един брутален бездушен и безмилостен материализъм ,за сметка на тоталното обезличаване,окарикатуряване и закърняване в хората на всички духовни качества,като морал, скромност,духовността в многообразните иу форми,на чуството за справедливост, милост, човещина и любов към ближния.
Затова се чувствам духовен брат на Дж.Д.Селинджър.
Сърца в Атлантида от Стивън Кинг
Според мен този е един от най-добрите романи на Стивън Кинг. Много ми допадна.Един нов,чувствен и смислен бих казал Кинг. Един много по-дълбок и смислен роман.Явно тука не е боравил чрез добре заплатения си стил хорор или фантази ,а е романтично близък до спомените неговата младост .Великолепна проза,жив език.Особенно втората му част ,"Атлантида 1-44",много ми напомня ,като проза и стил за романа на Джеръм Дейвид Селинджър „Спасителят в ръжта“.Радвам се че автора макар и от време на време,все пак служи и на висококласните си читатели и излиза от традиционите си хорор или фентази романчета,чрез които де факто се прослави .Не го обвинявам за комерсиалноста му,нали трябва да се съобразява с качеството на търсенето и с интелектуалния капацитет на милионите си почитатели.Моята класация за най-добрите романи на Стивън Кинг е:
1.22 Ноември 1963
2.Сърца в Атлантида
3.Особенни сезони
Библиотеката на мъртвите от Глен Купър
Много ми допадна стила,езика и умението на автора да води и развива действието в романа си. Поздравление и за преводача на тази книга,много добре се е справил.За мен е много важно превода да е добър.Иначе всичко се проваля.Преводача може да запази почти напълно цялостната стойност на творбата,но може и да я омаскари,макар и неволно.Много хора знаят езика,от който превеждат перфектно,но нямат умението да ползват точните думи на български за да запазят автентичността,магията на автора на автора. От един два месеца започвам различни автори и все не ме хващат,не мога да ги дочета.Но тази книга много ми харесва.Може да прозвучи малко като изсилване,но този трипластов начин на водение на сюжета в три времеви плана ми напомня донякъде за "Майстора и Маргарита " на Булгаков.От другите коментари разбирам ,че тази книга е първата на трилогия.Непременно ще прочета и останалите две.Благодаря на Читанка за тази книга!
Нерон вълкът от Христо Калчев
Отговор на № 7:
Повечето от споменатите имена на „герои“ в тази книга са псевдоними на реални хора,които не са вече между живите.Има и реални имена на реални"герои",които са живи и днес.Ето някои от имената и от двата вида:
1. „Чомб“ е псевдонима на Иван Кочев.
2."Барона" е Боян Петракиев.
3."Дебелия" или " Пентхауз", „Пентхауз“ впрочем е името на корпорация,основана 1947 г.,която има вериги от сгради с апартаменти под наем, ресторанти,клубове и дори и секс списание от рода на „Плейбой“, е Андрей Луканов,бивш министър председател на България,застрелян на 2/10/1996 г.
4."Япончик" е псевдонима на единственния,( по ген ) до днес, руски милиардер Вячеслав Иванков.Застрелян на 2/10/ 2009 г.
5."Крушата" е Стефан Мирославов .Той е третата нефициална „жертва“ на започналите преди 24 години преразпределения от първите ОПГ за завладяване на ресорси и територии.Разстрелян от снайперист на 4/9/1993 г. .
6."Маргините" и двата брия Големия и Малкия са всеизвестните братята.
7.Атанас Комшев е известният олимпийски шампион по борба,загинал 1994 г.
8."Мечката" е Георги Николов,убит на 10/6/1995 г.
9."Крокодила" са наричали магистралния и енергийния „експерт“ Емил Кирилов. Убит на 1/2/1995.
За понататъшни информации,просто наберете името,което ви интересува в интернет.
Кървавият път на коприната от Христо Калчев
С риск да ме охулите,
или да ми препоръчате да чета Достоевски,но какъв е този вид патрони за които автора споменава в 7-ма глава ???Там пише че някакъв е стоял с автомат зареден с „фалос патрон“ ?!? Ако не е техническа грешка,да не съм пропуснал някава техно новина в оръжейния бизнес и да са започнали да прроизвеждат патрони тип"фалос".А може би става дума за Халосни патрони не за фалосни патрони:-).
Другата техническа ,според мен грешка е ,че автора упорито употребява думата „торпедо“,вместо къде -къде по-правилната дума двигател.Басирам се ,че е намал никаква техническа грамотност,лека му пръст на човека.В автомобилната техника съществува думата турбо- двигател.Но до сега не съм видял или чул за торпедов автонибилния бранш.Виж в подводничакския може да се говори за торпеда.И трета дребнава забележка.Става дума за калниците и капака на „торпедото“ които ужким били изляти от чисто злато.Което също е една огромна техно-физическа глупост.Защото няма как да стане това.Чистото злато е меко,почти колкото оловото и няма как да стане да се изливат и монтират калници или капаци на „торпедата“ и да се запазят изправени,ако са от 24 каратово злато.Това си една химера,писана на 4–5 двойни водки със „сода“и то на гладно…..
Адвокатът с линкълна от Майкъл Конъли
Валерия ,ти ми взе думите от устата.Напълно съм съгласен с теб!
Ф. М. от Борис Акунин
С корекция:
Григорий Шалвович Чхартишвили
გრიგოლ შალვას ძე ჩხარტიშვილი, или както е по-известен, като Борис Акунин е може би заедно с Владимир Войнович са двамата най-добри съвременен руски( доколкото той е руснак) автори.Каквито и суперлативи да се кажат за него, няма да е достатъчно.Толкова е талантлив и толкова е полодовит на книги,че аз определено го подозирам за една добре прикрита колективна работа с един сериозен и многочленен екип.От научни сътрудници,лингвисти,литературоведи и етс.Просто не е възможно сам човек и при това грузинец да е толкова талантлив и разнообразен в творбите си.Такива исторически детайли,такава прецизност на изказа,толкова сложни радвоявания и разтроявания на действията,просто в него има нещо извънземно или супергениално.Имам усещането,че за разлика от останалата част на човечеството ,която ползва средно около 10% от капацитета на мозъка си( в нашата татковина този капацитет е сведен чрез медиино икономически психо-съображения до около под 3%) Акунин- означава тъмен субект,бандит на тайнственноста,но и добър нинджа,или ако има такъв оксиморан убиец-човеколюбец,нещо от рода на нашите хайдути преди турското „задушевно и приятелско“ присъствие в България,предполагам че мисли и пише с около 70% и + от капацитета на мозъка си!Ненадминат в днешния ден автор.Оставя ,както онзи атлета-антилопа, Хюсеин Болт на пистата,далеч назад зад себе си повечето от всичките творци на 20 -ти век……….
Читателски коментари от Паисий