Читателски коментари

тази е най-интересна и пълна с приключения и случки книга от поредицата.

книгата е интересна. повече ми хареса от първата

поредицата е хубава. тази ми беше обаче малко скучна. не се случва кой знае какво

Здравейте!

Цялата поема " Горски пътник" се подготвя за 2024 година.

Беше 93а. Купих книгата на ЖП Гара София на връщане към Димитровград. Почнах я във влака. Така се отнесох че пропуснах да слезна на моята гара и на всичкото отгоре ме глобиха. Опитах се да обясня положението на кондуктора и той само погледна корицата и изхъмка „Абе заплес, заради този гущер замалко да стигнеш до Турция!“

Не става за мен!

3/6 — може би не е по-малко, защото все пак я завърших.

Нищичко не разбрах от цялата книга от толкова скачане във времето между отделните глави. Нито знам кой на колко години беше връщност, а за някои герои даже не разбрах какво са… Жалко, защото замисълът с това „Предизвикателство“/Игра звучеше интересно. Все се надявах, че нещата ще станат по-ясни към края (както четох из коментари за книгата), но на мен не ми се изясниха.

И стилът на писане, в сегашно време всичко, не беше моето нещо.

Chisensha, има втора част в „Читанка“, но не Ви съветвам да си губите времето. Солидаризирам се с оценките на MikoBG и pkkdnev, но недоумявам защо са дали пет и шест точки? Моята оценка е „посредствен“. Във втората част нещата „изтъпяха“ толкова много, че не можах да си наложа дочитането.

А има ли я цялата поема тук в сайта , защото мисля да я прочета.

Не ми харесва в произведение (роман) в категория „исторически“ художествени интерпретации, като в този, в който направо се променят събития и се посочва, че османците планувано заразяват с чумата Венецианците. Разбира се, че е необходимо в роман да се „доукраси“ някое събитие или образ, но не и да го променяш. Също да се опорочава някоя култура, традиции и религия от писател нямащ общо с корените ѝ, но това го казвам и по повод на други такива романи, иначе като цяло този е увлекателен.

Четох с увлечение. Благодаря на авторката, на преводача. Заглавието е толкова популярно, че чак не ти се чете. Мислиш си, че това вече е известно. Но това е само в началото, после не разбираш кога си стигнал Край. Това е книга, която още докато четеш, знаеш, че ще прочетеш отново. Някак си „гълтайки“ на едри хапки повествованието нямаш много време да усетиш аромата, вкуса, капките, мъглата, пушека от комина, звън на сбруя, руменината на изгрева, момичешкото лице, вкуса на сълзите и писъка на отчаянието и самотата. Това е друг, за щастие известен само от книгите свят — свят, който показва какво богатство са добрите семейни отношения, приятелството, съседството, децата, грамотността и четенето на книги. Това е истински роман с извънредно широка палитра с много основни цветове и още повече багри, получавани във въображението на всеки един от нас. Това е роман за живота преди появата на електричеството, на автомобила, а твърде вероятно и на велосипеда, на телефона, на антибиотиците, имплантите и силикона. Усещаш влажния дъх на кравите и цвъртенето на струйките мляко в котлето. Едва ли екранизациите могат да допринесат нещо съществено към романа. 34 глави, написани за около 8 месеца това е нещо велико. Поклон! Жалко за ранната физическа смърт на авторката. Това е на първо четене….Благодаря и на Читанка. Страхотен проект — хиляди книги на една ръка разстояние, хиляди книги в джоба ти, по всяко време на годината и денонощието. Интернет възпитава. Интернет ни учи да управляваме, да владеем силата.

Романът си го бива. На жените явно много се харесва, но предполагам, че би допаднал и на мъжката аудитория, защото главният герой е мъж. Лаконичен изказ, богат сюжет, криминални загадки, които трябва да бъдат разгадани…

Относно първи коментар — личността се е взела за чайка. Кряка и сере, което не е трудно да се види от профила.

Странно как така не харесва Алекс Кош а е минал през всичките произведения с еднакви коментари и оценки.

Лично аз харесвам как пише руснака и съм му фен.

Превода е повече от добър. Адмирации за преводача.

Какво да кажа, сладка, чак лепкава книжка, но авторката определено има и по-добри книги :)

Хареса ми историята. Интересно ми беше през цялото време на приключението. След края, когато затворих и последната страница, нямах търпение да продължа със следващата книга. Предполагах, че Тя ще е продължение но явно не е така.

Как ще продължи животът на Катса след като се прибере у дома? Ще се изправи ли срещу Ранда? Дали Битърблу ще е достойна кралица, все пак е още малка? Мисля, че спокойно историята би могла да бъде продължена успешно. Любовта между Катса и По ме грабна.

Красив финал!

книгата много добре завършва поредицата. тази част ми хареса най-много

тази книга ми беше най-забавната от поредицата. доста се посмях

книгата не е лоша, но ми се видя най-скучната от поредицата

поредицата е хубава. в тази книга обаче малко излишно се описва организацията на сватбите и съвещанията. щеше да е по-добре да се набляга повече на героите.

На 6-та глава съм, нищо не се е случило като действие с изключение на изчезването в 1-ва глава. Започвам да се отегчавам от неособено добрия начин на писане, хаотичността, твърде многото герои, които постоянно се появяват, замръзналото действие… Личи си, че книгата е писана от 2-ма души, твърде голяма разлика в стиловете. Не бих я препоръчала в никакъв случай като добра литература, за убиване на време може и да е подходяща за някои хора, като писалите преди мен. Като цяло дразни с дървения изказ и шантавите герои. Прекалено много жени са набутани в книга с претенции за криминален жанр, но това все пак са британци-велоятно с „либерални“ възгледи, боящи се от „токсичната“ мъжественост… Не знам дали ще продължа с шеста глава. Единствено би ми било отчасти любопитно за живота на съвременните лондончани.