Читателски коментари

Очарован съм от книгата и от автора! Благодаря!

За мен лично са много по добри от Стопаджията. Още нещо съжалявам че от този автор съм чел само тези две произведения. Сигурен съм че и другите ще допаднат на публиката!

Това беше първата ми книга която редактирах за читанка. Мисля че се справих ужасно. Въпреки това самата книга много ми хареса.

Прочетох първата поредица да Фицрицарин. Страхотна КНИГА честно. Единственото което ми липсваше в много отношения е липсата на карта, с която да се консултирам особенно в третата книга.

Доколкото си спомням има на български и други книги, например „Един сокол лети“, „Златната лисица“, „Окото на тигъра“…хмм, но са издавани още по комунистическо време. Само „Мусон“ беше след това, като че ли?

Абсолютно!!

„…Няма по-хубава любов от тази, която събужда душата и те кара да искаш още, която запалва пламък в сърцата и успокоява умовете. Това ми даде ти. Това се надявах да ти дам и аз. Обичам те!…“

СТРАХОТНО!!! ;)

Книгата е наистина мн хубава.Четох я,когато бях ученичка, майка ми ми я препоръча и не съжалявам.

Книгата е невероятна! Бих казала една от най-добрите и запомнящи се, изключително вълнуваща. Заслужава си прочита. :)

Това е книга, която се чете на един дъх! Страхотна е!

Не знам, дали мрънкащите си дават сметка колко архаичен е езика на Шекспир, самите англичани го четат с речник, или този на Бърнс, да речем. Не знам защо не ми се струва, че се оплакват от това и предпочитат „Хари Потър“ или Дан Браун, само защото сюжетите са по-шашкащи и държат в напрежение. Традиция е всяко английско семейство да има Шекспир у дома си и да го отваря от време на време. Също така не съм чул някой да се оплаква от „скучните“, според „съвременното виждане“, сюжети на Гьоте в Германия. Всички са наясно — тези хора са гении на народите си и е достойно да се опитваме да ги разберем и почитаме. Литературата изисква известна подготовка, за да ни се отплати с естетическото удоволствие, необходимо е да отделим внимание на мелодиката на речта, на образността, на дълбоките смислени пластове, скрити в нея. Знаем с каква педантичност Вазов се е отнасял към езика, как го е ценял и се е стараел да го използва в цялото му великолепно разнообразие, знаем и че, за съжаление, този език сме унищожили, обеднили и продължаваме в същия дух. И вместо да се опитаме да се възползваме от съкровищата, които са го запазили, ние мрънкаме, че не бил така достъпен и сюжетите така леки за смилане, като на т. н. любовни романи (от които тук има цяла грамада). Даже за миг не ни хрумва, че по този начин демонстрираме престъпно невежество към националната си култура, с други думи — излагаме се. Ами за хората с такава нагласа — не си правете труда да разгръщате страници, които не сте готови да приемете, гледайте си сапунките и ситкомите(там всичко е от ясно по-ясно и езиковия фонд се доближава до този на людоедката Елочка от „Дванайсетте стола“ на Илф и Петров), вярно там и „удоволствието“ е на доста по-плитко равнище, краткотрайно и елементарно, но пък се консумира веднага, без никакво усилие и подготовка. Но не избързвайте с категорични мнения, има и такива, които потенциално са готови да се гмурнат в дълбокото, за да измъкнат оттам перлата на истинската естетическа наслада, не ги разубеждавайте с празен брътвеж!

Лошият превод ми развали до голяма степен прочита на тази книга. Освен езиковите проблеми все едно го е превеждал човек, който идея си няма от оригиналната книга „Мечо Пух“. Не може Муслонът първо да се превежда като Катерица, а буквално три реда по-надолу като „хефалъмп“. Кенга си сменя пола от изречение на изречение, „кулприт“ не е българска дума, а Северният полюс, преведен като „Северен Прът (!!!)“, ме остави безмълвен. Това направо достига гения на „Кралската мента“ в „Пощоряване“.

Колкото до самата книга — изчетох я трудно, на места прекалява, преповтаря казаното и дразни с пасивния си негативизъм и критикарство към избралите друг път освен Единствения и Правилния. Цялостното чувство, което ми остана, е като след ядене на американизирана полуфабрикатна супа — уж на картинката изглежда добре, уж съдържа витамини и минерали, а всъщност е бъркоч за мързеливци. Нищо общо с даоизма.

Подканям те да видиш коментарите под другите произведения на автора, аз от там си извадих заключението. Почти под всяко задължително произведение за изучаване от автора, има мнения. в които се мрънка колко скучно било произведението.

Може ли езикът на бащата на НОВАТА българска литература да остарее?!?!?!

Какво и колко четат тези, които не могат да четат ВАЗОВ?!?!?!

Очаквах повече… Разочарована съм..

Книгата е страхотна и се чете на един дъх. Има свеж дух и е леко по-различна от типичните за този стил.

Прекрасна книга.Наистина на един дъх — един ден :)

една от първите прочетени от мен книжки, много ми хареса, лека и бърза за четене, но същевременно те грабва и наистина докато не я прочетеш няма мира :)

Не мога да повярвам, че за малко нямаше да прочета тази увлекателна книга заради отрицателните коментари в началото.Книгата е невероятна чете се на един дъх,не е нито натоварваща, нито елементарна, нареди се бързо сред любимите ми от този жанр и както каза някой по нагоре най-големия и недостатък е , че много бързо свършва :D.Определено успя да пребори първоначалния ми скептицизъм и сега чакам с нетърпение продължението.

Това се получава поради езика на автора. Прекалено остарял е за разбирането на младежите и трудно го четат. Даже си мисля, че доста ги изморява. Произведенията на Вазов е пределно ясно, че са уникални. И само да вметна начина, по който е писал Алеко Константинов е остарял много добре, много по привлекателен е станал с времето.