Читателски коментари

В раздел „Правила“ се вижда ясно, че в момента произведенията издадени през 2010-а, 2011-а и 2012-а са под запор. Което ще рече, че тази книга ще бъде достъпна в началото на 2013 г.

Уважаеми модератори,

Вече изминаха 2 години от публикуването на книгата. Кога ще я качите пак?

Благодаря за вниманието.

Нямам думи! Невероятна книга!!!

„Най-лесна за демитологизиране е тезата за тракийския компонент в българската народност.“

И много други предателски гръкомански тези!

Докога този отявлен гръцки агент ще размътва мозъците на българите и няма ли да се оттегли да си изхарчи безчестно натрупаните драхми? Срамота е, такъв тенденциозен, прозрачен манипулатор все още да има обществено влияние. Защото го слушат наивниците и му вярват на глупостите! Траките били мутри, ние сме от Авганистан и нямаме нищо общо с тях, а средновековната ни религиозна книжнина била връх в световната култура. Особено защото е copy-paste от византийската и не заплашва с нищо гърчолята, които от години плащат на този измекяр. Събудете се, хора! Всичко от миналото ни има стойност, но този човек се гаври с цели епохи и възвеличава други, които устройват портфейла му!

С удоволствие бих прочела „Рет и Скарлет“ на Макейг, Доналд.Търся я безуспешно от дълго време.Има ли някакъв шанс да се добави в библиотеката?

отговарям на последния коментар, но се отнася за всички:

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Всичко най-змейско ви пожелавам!

(без читатели няма писатели)

Най-хубавата книга от тази поредица. Изпълнена с много драматизъм и чувственост, която заразява всеки,който я чете.

Страхотен е..!!

Много увлекателна книга, приятна за четене и изключително

динамична.

Спящата красавица, чиято орисница (посланикът-лекар акушер) й поднася вместо вретено, букет от рози. И това се случва в най-щастливия ден от живота й. Принцът, който не може да премине през бодливата гора на правилата и пазачите в непристъпния замък — болницата. И не успява да я събуди. Само че вторият вариант на превода е пълен с граматически грешки — предимно смесване на времената, плюс неудачно намерени думи — „пестил“ вместо „хапче“, например. И още доста други. Почти нямам по-любим разказ, но лошата граматика на българския текст просто го съсипва.

Абсолютно съгласен!

Започнах да чета „Ерагон“ след като изчетох цялата поредица „Вещерът“ на А.Сапковски, та да споделя, разликата м/у двете произведения е потресаваща в полза на „Вещерът“ разбира се…"Ерагон" е много, ама много елементарно написана, трудно я чета и сигурно ще я оставям, ще търся нещо на нивото на „Вещерът“.

От „Приказки за размисъл“ и от „Нека ти разкажа“, да не говорим за „Писма до Клаудия“ не останах с впечатление за „добротата“ на Букай като автор. Формата и стила търпят забележки, въпреки, че е напълно възможно да става дума за осакатяване от страна на преводача. Текстовете му са „вътрешни импресии върху източната философия“, но алегориите му са като извадени от задния джоб. И това постоянно натрапване на гещалтпсихологията на всички нива е просто дразнещо.

Страхотен е..

Оня с коня, обичам те тихо и напоително : )

Към без име.

Когато човек „се прежалва“, за да започне да чете дадена книга, то вероятността тя да не му допадне никак не е малка. Обикновено когато някой „се прежалва“ да върши нещо, то е защото дейността никак не му е на сърце и я върши с неудоволствие, отегчение и насила. Когато човек подозира, че дадена книга ще се окаже „абсолютно нечетаема от хора с поне средна интелигентност и добър литературен вкус“, то се предполага да има някаква предварителна информация за четивото и то от първа ръка. Нямам впечатление случаят да е такъв, обаче. „Слаб стил, скучен сюжет, недобро познаване на историческата епоха и древноегипетския бит и култура,неубедително пресъздадени чувства и преживелици“ е определение, което пасва на „Синухе египтянина“ точно както руската салата си ходи с копринарството, тоест никак. Твърдението, че творчеството на Валтари е за хора с ниски литературни критерии е обида — както към читателите, така и към автора, — а освен това е нагла лъжа.

Колкото до останалата част от аудиторията, тя едва ли се прежалва, когато тръгва да чете книга и се осмелявам да предположа, че вероятността да започне четенето с убеждението, че книгата е абсолютно нечетаема от хора със средна интелигентност и добър литературен вкус е съизмерима като величина с интелигентността и вкуса на безименния коментатор.

Книгата не е за хора със слаби сърца. Доста е стряскаща, поне за мен при първия й прочит, но никога не бих отишла толкова далеч, че да искам да се махне от Читанка. Да се предупреди по някакъв начин, че е особена — може би.

Във връзка с коментара на gpknik_1 — напълно съм съгласна с теб. Лека превземка долавям и аз, пък и до сега никъде не съм видяла да се определя Читанка като сайт за еди-каква-си или еди-що си литература, нали така? Тъй че, хайде по-спокойно, скъпи колеги-читатели

„Досиетата на Дрезден“

Книгата е великолепна! И благодаря,че сте си направили труда да я преведете.

Бих искала, да попитам, как се казва сериала?

Мда, винаги има някой дето да блесне, че нямало хобити, или пък, че в галактиката не може на стоп.

Наистина е за жалене липсата на въображение.