Читателски коментари

Една от най- любимите ми книги. Прочела съм я над 5 пъти. Не знам дали ще допадне на всички, но за мен е просто страхотна! Алекс ми е любимият женски персонаж от любовните романи. Много ме развълнуваха двамата с Дъглас.

След като си написал коментар го прегледай за правописни грешки!…

Наистина хубава книжка, написана на моменти с добро чувство за хумор. Прочетох я с голям интерес.

Изчетох внимателно всички коментари и бих казал, че повече или по-малко те се припокриват с моето мнение. Прочетох книгата на проф. Божидар Димитров на един дъх и също като много от вас споделям голяма част от разсъжденията му. Разбира се, както повечето от хората коментирали преди мен, на моменти и на мен ми правеше впечатление прекалената интерпретация предложена от страна на автора относно определени събития. За мен, най-вече това личи в историята за Кирил и Методий, донякъде в идеите за координарите действия между владетелите на двете Българии (Дунавска и Куберова), както и тезите свързани с езика и формирането на българския народ.

Въпреки това, че не бих взел за чиста монета мнението на автора относно горепосочените глави от книгата, тези негови разсъждения не ме разочароват. Удовлетворението от останалите части, където споделям представените логични заключения многократно надвишава разочарованието ми от това, че другите части са според мен твърде охудожествени и по-малко вероятни.

Съгласен съм с г-н Кирил Ковачев, че национализма изкривява в своя полза истината, както и с г-н Иван Делчев, че няма исторически извор напълно обективен (това пише и проф. Божидар Димитров в предговора на книгата), но нима някой от нас е някога напълно обективен за нещата случващи се в живота. Всеки човек, винаги малко или много пречупва случващото се през призмата на собствените си възгледи, емоции, интелект. От тази гледна точка не смятам, че тенденцията всяка нация да представя себе си като най-доброто за сметка на останалите е нещо толкова фатално. Интелигентния читател, винаги ще се замисли над прочетеното преди да преразкаже на други заключенията на професор Димитров относно новите за историята ни величия и героизъм.

Велика! … Най-любимата ми книга! :])

"….После той разкъса дрехата на гърдите си и бавно раздра с нокти восъчнобялата си кожа…. Само аз мога да те опазя… и спася… завинаги! " … „Пий! — каза ми. — Пий и стани плът от моята плът и кръв от моята кръв, сега и вовеки!….“

Това е любимата ми книга от детството и по-точно от тийнейджърските ми години! С радост я чета и сега .

Прочетете книгата на Ив.Стоянов, сравнявайки текста й с „Българско Възраждане“ на Н.Генчев и вероятно ще ви стане ясно.

Книгата е много хубава! Прочетох я на един дъх, но като стигнеш края и имаш чувството, че не е довършена!!! На мен така ми се струва.

Това е Далчев! Той трябва да се чете и уважава ВИНАГИ!

Искам да отбележа, че съвсем случайно установих цял един пропуснат пасаж, в главата, посветена на Тирион, преди да напусне Вала —

„I promise, the king will hear of your need,“ Tyrion said gravely, „and I will speak to my father

and my brother Jaime as well.“ And he would. Tyrion Lannister was as good as his word. He left the rest

unsaid; that King Robert would ignore him, Lord Tywin would ask if he had taken leave of his senses,

and Jaime would only laugh.

„You are a young man, Tyrion,“ Mormont said. „How many winters have you seen?“

He shrugged. „Eight, nine. I misremember.“

„And all of them short.“

„As you say, my lord.“ He had been born in the dead of winter, a terrible cruel one that the maesters

said had lasted near three years, but Tyrion’s earliest memories were of spring.

„When I was a boy, it was said that a long summer always meant a long winter to come. This summer

has lasted nine years, Tyrion, and a tenth will soon be upon us. Think on that.“

„When I was a boy,“ Tyrion replied, „my wet nurse told me that one day, if men were good, the gods

would give the world a summer without ending. Perhaps we’ve been better than we thought, and the

Great Summer is finally at hand.“ He grinned.

The Lord Commander did not seem amused. „You are not fool enough to believe that, my lord. Already

the days grow shorter. There can be no mistake, Aemon has had letters from the Citadel, findings in

accord with his own. The end of summer stares us in the face.“ Mormont reached out and clutched

Tyrion tightly by the hand. „You must make them understand. I tell you, my lord, the darkness is coming.

There are wild things in the woods, direwolves and mammoths and snow bears the size of aurochs, and I have

seen darker shapes in my dreams.“

Хахаха, още една невероятна фантазия на г-н Попов!

Не искам да споря с никой от горните коментатори, но разказът си е добър, особено, ако човек е запознат и с на-моменти-бруталния-му-сборник „Мръсни сънища“. Там също има много измислици, фантазмагории и гнусотии, така че този разказ не ме шокира по никакъв начин :)

Много приятна и лека книга. Прочетох я с удоволствие.

Книгата е интересна, определено ми хареса, прочетох я на един дъх.

Невероятен роман, струва си да се прочете. Оставя ви без дъх, невероятно завладяващ , не може да го оставите докато не го прочетете.

Ако прочетете коментари на самият Оруел за 1984, ще видите, че и той самият казва, че се е вдъхновявал от „Ние“, което категорично си личи от текста. А и не трябва да забравяме, че Замятин пише книгата си в едно много по-ранно и, как да кажа — неподходящо време. (все пак в Русия издават книгата чак 80те ако не се лъжа). Та това, което искам да кажа, е че „Ние“ има много голям принос към стила към който се причислява и да не е толкова грабваща за съвременния читател, все пак може да гледаме на нея като пионер в областта :)

Излизането от блатото на посредствеността, чалгата, простотията и посткомунистичеките мераци, задължително трябва да мине през задължителното изучаване (от децата в училище) на творчеството на големия българин Георги Марков!!!

Хмм, отговорът ми е не. Примерно Франкенщайн е много по-добра, а тази дори е писана колко по-късно и не бих казал, че е образец за хорър.

Невероятна книга, абсолютен шедьовър! Чела съм и други книги от Катрин Стоун, но тази като че ли е най-добрата от тях. Препоръчвам я!

И тъй като няма сложено резюме на книгата, ето ви едно, за който се интересува за какво иде реч в романа:

Разтърсваща творба за хора, преследвани от миналото си, чиито съдби се докосват и преплитат в търсенето на щастливо избавление. Рейвън Уинтър — красива адвокатка и Холи Елиът — преуспяваща писателка свързват своя живот с двама мъже: Николас Голт и Джейсън Коол, решени на всичко да осигурят щастието им. „Даровете на любовта“ е прекрасен трогателен роман за истински хора, които не се страхуват от промените и се осмеляват да се изправят лице в лице с бъдещето.

Книгата е невероятна, повярвайте ми. Специалист съм по антична история и култура, затова с моето обременено съзнание рядко харесвам книги с подобна тематика, но тази е едно прекрасно изключение!

За първи път чета книга на тази авторка. Не ми допадна стила й на писане. В края диалозите се невероятно скучни и елементарни, сякаш и на писателката й е писнало от тази книга. Самата история беше интересна, просто начинът, по който е представена е слаб.