Читателски коментари

Пленница на любовта от Джоана Линдзи

amor (15 ноември 2012 в 17:41)

Много ми хареса. Забавна книга. Може би една от най-добрите книги на Линдзи. А и това е един от малкото любовни романи, за който веднага се сещам, че сам го чела.

В гората на Къркпатрик от Дара Джой

Clarrita (15 ноември 2012 в 17:26), оценка: 6 от 6

Имам чувството, че каквото и да напиша за тази …фантазия, ще е неточно или не на място…много красиво, еротично, ефирно…огромно удоволствие за сетивата, чудесен завършек за деня! Определено в любими, 7 от 6 :)

Анн от „Авонлий“ от Луси М. Монтгомъри

Шърли (15 ноември 2012 в 14:40)

Оооо, благодаря! Невероятна поредица.

Тайната от Джули Гарууд

Елена (15 ноември 2012 в 11:55)

Много увлекатено пише, творбите и са изпълнени и с достатъчно хумор !

Тайната от Джули Гарууд

Ralna (15 ноември 2012 в 08:57), оценка: 6 от 6

Джули е прекрасна писателка, за пореден път се убеждавам, че тя е от тези писатели, които знаят как да се докоснат до сърцето и душата на читателя. Обожавам всичко написано от нея и с радост чета книгите й.

Не без дъщеря ми от Бети Махмуди, Уилям Хофър

latinkadimitrova (14 ноември 2012 в 22:16), оценка: 6 от 6

Въпроса не е в неразбирането на исляма всеки има право на своя религия ,а насилственото налагане на чужди традиции .

Шутът на кралицата от Филипа Грегъри

vavica (14 ноември 2012 в 22:02), оценка: 6 от 6

Напълно съм съгласна с ЕТодорова:)

Снаха от Георги Караславов

Деси (14 ноември 2012 в 21:09)

уникална…прочетох я за няколко часа! Четеш и все ти се струва, че ще отгатнеш следващите събития, но уви…неочквани са и с неочакван край!

Графиня робиня от Вирджиния Хенли


На мен лично не ми хареса въобще.

Пламенно от Бъртрис Смол

amor (14 ноември 2012 в 20:47)

Книгата не е лоша, никък даже. Хареса ми. Много е наблегнато на историческите факти. Но мъжкият герой е много слаб, напомня ми на българските мъже. Секс — сцените не са лоши, но бъдете подготвени, че жената ниама да спи само с един мъж. Но определено книгата е по-различна от другите розови романчета.

Вълкът на Елизабет от Лора Лей


Книгата си я бива, както и всички от поредицата. Еротичните сцени са доста вулгарни на момени, което според мен е умишлено, поради животинските инстинкти. Като цяло сюжета си го бива. Лично на мен ми допада втората книга повече. :)

Лилия в нощта от Шърли Бъзби

artik (14 ноември 2012 в 11:17), оценка: 4 от 6

книгите от тази поредица можете да намерите в замунда. аз ги изчетох преди година от там.

Южняшки огньове от Мерилин Бакстър

ganiva (14 ноември 2012 в 03:24), оценка: 6 от 6

Невероятно добра книга, майсторски написана, която буквално „изядох“ на един дъх. Горещо я препоръчвам, няма да съжалявате.

Не без дъщеря ми от Бети Махмуди, Уилям Хофър

Александра (13 ноември 2012 в 21:40)

Аз мисля, че всеки, който приема да отиде в друга страна (дори и само за две седмици) трябва да опознае и приеме начина на живот на тези хора. Според мен, Бети просто е била не добре информирана и затова се е сблъскала с тези проблеми. За нея всичко това е ново, дивашко и неприятно. За хора, който са местни и отраснали там- нормало. Не бива да се забравя, че тя е американка и средата в която е отраснала коренно се различава, от тази в Иран. Тя търси справедливост и логика, която в случая липсва, според нея. Ако тя бе приела и открила предимствата на живота в Иран, би имала и хубав живот там. Не всичко е само черно или бяло. Далече съм от мисълтта,че там човек не може да бъде щастлив.

Вярвай от Виктория Александър

Нина (13 ноември 2012 в 21:29)

Ми, мен си ми хареса. Не е лоша, а и Теса и Галахад са много сладки заедно.

Лилия в нощта от Шърли Бъзби


За съжаление, няма поредица „ЛуизиЯна“… :)

Блейз от Сюзън Джонсън


Третата книга се казва „Забраненият плод“ и се разказва за сестрата на Трей.

Лилия в нощта от Шърли Бъзби

Таня (13 ноември 2012 в 20:57)

Всъщност това не е отделен роман той е от поредицата Луизияна, не мога да определя кой поред се пада но е от тази поредица. Моля преместете заглавието в поредицата!

Свят, населен с демони от Карл Сейгън

Борислав (13 ноември 2012 в 19:36)

Бих желал да кажа за евентуалните читатели, които гледат коментарите, чудейки се дали да подхванат книгата, че всеки човек извлича от дадена книга (или филм, музика…) това, което е успял да разбере, и то по начина, по който го е разбрал. Всички сме ограничени само до собствените си познания, затова е добре да бъдем по-смирени в изказванията си…

Моето лично впечатление от книгата е, че тя е чудесно и много важно четиво. Може би би било трудно за днешния човек, лишен от достъп до адекватно образование, от информация за това как да подхожда скептично към нещата, но с нагласата, че цялото му познание е само точица в огромния океан от неизвестното, може би би било трудно при тези условия да се извлекат основните ръководни принципи за ориентация в информационно-затрупания ни свят, абстрахирайки се от конкретните примери и изводи, дадени в книгата. Не че примерите не са добри, но те, разбира се, може да се окажат погрешни (научно-ориентираният човек винаги е готов да приеме, че може да греши). Но по-важни са принципите. Ако ги възприемем, можем да ги приложим към всичко.

Затова, препоръчвам безкрайно много книгата (всъщност важно е нейното съдържание, което се среща и на други места, не е важна самата книга) на всеки, който има някакъв интерес към науката или понякога се чувства объркан от цялата тази изливаща се информация, теории, спекулации, твърдения, различни мнения и т.н. Надявам се към нея да се подходи със съчетание от отвореност на ума, подлагане на нещата на съмнение, избягване на прибързаните изводи, придържане на мисълта към фактите, както и смиреност пред безкрайната погрешимост на човешките същества.

Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков

pencho (13 ноември 2012 в 18:45)

Пълен е превода от 89, поне е точен превод на окончателната редакция на текста, диктувана от Булгаков малко преди смъртта му. По-стари редакции, като „Черният маг“, могат да се видят из руските страници, те в никакъв случай не са по-добри и са отхвърлени от самия автор. Книгата не е била „орязвана“, нямала е този „шанс“, тъй като никога те е била издавана преживе, издание на руския оригинал се появява, ако не се лъжа, едва покрай „перестройката“, даже ми се струва, че първият български превод (който не е толкова добър като втория — що се касае до постигане особения иротичев стил на автора) излиза в библиотека „Избрани романи“ някъде през 70-те още преди книгата да е издадена на руски език. Тъй като авторът много дълго работи върху тази книга, повече от 20 години, и в края на живота си е вече толкова болен, че може само да диктува промените(като по едно време казва — това е — и прекъсва последната си преработка, преди да е стигнал до края, съществува мнение,че романът все пак е в известно отношение незавършен. Но и такава, каквато е книгата е едно от най-великолепните произведения, написани на руски език.