Читателски коментари

Потресаващо!

Гледаме и слушаме новини. Цъкаме с език и се чудим на издевателствата, казваме как е възможно това да съществува в 20 и 21 век и много скоро забравяме. Идват други новини.

Не знам как да изразя възхищението си от начина, по който са разкрити историите и в двете книги на автора, както и реалността в тази страна.

Вълнуващо, затрогващо, запомнящо се!

Халед Хюсейни — достоен син на своя народ!

будкава. Липсва и историчност, героите са вкарвани в шаблони.

Страшно много ми хареса :)

Книгата е много добра, наистина една от най-хубавите им неща, но аз съвсем категорично съм за по-краткия й вариант, там философското й послание е наистина мощно, тук частта за базата прекалено много го разводнява, вкарва повествованието в руслото на банализираната сатира и ни лишава от цяла вселена интерпретации. Както и от особената поетичност на повествованието.

Честно казано,просто съм изненадан.Сюжетът е наистина увлекателен,но не мога да повярвам,че точно тази книга самите Стругацки я предстаствят като най-съвършената си творба?!(вж.в руската Уикипедия „Улитка по склоне“)

И аз съм така.

Например аз прочетох и двата превода-имаше огромна разлика.В превода от Г.ГЕОРГИЕВ не се споменава как Максим намира в квартирата на Гел Кетшеф хонтийска поезия или как Вепъра става Глиган.(Дори можеше името да е Свиня или Нерез,защото „вепър“ на руски е „свиня“)

Е то Машина за знамения излезе и на български

Тук важи моят коментар от другата книжка на авторката, с тази разлика, че на мен специално това романче ми харесва мъничко повече. Сладка история за нежни романтични души. Получава също осмица по десетобалната ми скала. Ако имате ваканция, отпуск и т.н. и се чудите как да си прекарате приятно времето, но без да обременявате съзнанието си с философски размисли, ето това е вашата книжка. А най-добре да вземете и двете. Ако имате веранда с хамак или поне люлеещ се стол, идилията е пълна:)

Книжката е страхотна и вече не броя колко пъти си я препрочитам. Има и приключения, и драма, както и щастлив завършек, разбира се. Когато нещо ме грабва на един дъх, то си заслужава. Естествено това не е сериозна литература, ама в промеждутъците на тежки сесии е направо балсам за душата. По десетобалната скала спокойно давам осмица. Двете точки ги отнемам, защото все пак не става дума за класическа литература, любим или световноизвестен автор. Ако търсите нещо разтоварващо, нещо романтично неангажиращо, с крале, аристократи, това е вашата книжка за плажа, посръбвайки изящно коктейлче, или под сянката на асмата в двора с шопската салата:)

По-скоро имаш предвид Стивън Хокинг, не Хопкинс. :)

Така като гледам тук:

http://www.goodreads.com/book/show/9498485-the-omen-machine

май „Изповедник“ не е краят на поредицата. Само се надявам, че ако в следващата трябва да дойде дългоочакваният край, то поне да е по-добре оформен от края на тази книга. Защото краят на „Изповедник“ беше толкова претупан, че в един момент се зачудих за какво бяха включени тия заплахи на Шота, императора със претупаната му смърт и как три глави преди края нямат никаква надежда и изведнъж…

Един много известен учен е Мичио Кака, който продьлжава започнато от Карл Сейган.

Аз сьм голям почитател на такьв род литература. Книгата е интересна дава много общи познания в областа на астронафтиката физиката. Авторът е професор в Колумбийския университет в Ню Йорк. Но е аматьр ако го сравним с Стивьн Хопкинс или Йосиф Шкловски. Вьпреки това ако мога да си я купя книгата е великолепна.

Ще зарадвам моите братовчеди и приятели. Трябва да потьрся и наши научни книги. Нали сьм бьлгарин.

Подкрепям мнението на Ники. Според мен книгата е с нива под оригинала. Липсват ѝ мащабността, историчността и дълбокият психологизъм на „Отнесени от вихъра“. Някои моменти (например раждането на Кет) са откровено фантазьорски, а финалът е ужасно сладникав. Съжалявам, че я четох.

Невероятна!Това е моята любима книга.

Интересна новела, но преводът е отвратителен. Много непрофесионален, на места превеждано буквално, при което се губи смисълът на цялото изречение. (дори първото изречение — „It Is The Tale, Not He Who Tells It“ — „Важна е приказката, а не разказвача“, а не изречението без смисъл, което е сътворил преводача).

Всъщност, голяма част от очарованието на стила на автора се е загубило при превода. Не трябва да се разрешава на начинаещи или некадърни преводачи да превеждат Стивън Кинг.

Извън това — доста интересна история, която явно е останала леко незабелязана сред останалите три. Заслужава си да се прочете, още повече, че се чете на един дъх

аз пък обожавам точно това детайлно описание на нещата, както и уникалния стил, по който е направено. това качество на книгите ги прави много трудни за филмиране и затова рядко след това ми харесва филм по книга на Кинг. Именно великолепният описателен стил и чувството, че си в главата на героя ме грабва много повече от факта, че има черва или остри зъби. Аз съм фен на самия автор, не на жанра, в който той пише

Това беше първата книга на Кинг, която прочетох (даже това издание, с тази корица, която е публикувана тук). Изключително интересна книга, много живо си представях всеки един герой, дори след време, като изгледах филма, се разочаровах от тяхното виждане на героите.

Това е една от любимите ми книги на Кинг, защото не разчита на кървавия ужас, а на ужаса, който е в самите нас. Изобщо — повече ми харесват тези му книги, в които няма свръхестествено, а напротив — дори има доста вероятни случки.

Започнах да чета тази книга, докато карах велоергометъра вкъщи :) В един момент се усетих, че съм въртяла вече към 2 часа, не можех да се спра да чета, същевременно бях ужасно уморена и все едно бях сред участниците.

Обичам този тип книги на Кинг, които дълбаят в психологията на човека, изследват ужаса, който е в първичното и в подсъзнателното.